Когато банатските българи искат да кажат, че някой им звъни по телефона, използват колоритния израз: „Дрънчи ми“. Вместо „Благодаря!“, казват „Зафалем!“. Хората от България, които дръзнат да изминат разстоянието до Стар Бешенов – селото – „столица“ на българите в Банат, не могат да избегнат усещането, че са в една друга България. Тя очарова, напълно разбираема е, отворена е за гости и живее със своите проблеми и противоречия. Пази българското си съзнание, иска да общува с България и има гордостта да бъде център на българщината вече 279 г.
В Банат българи живеят в различни села. В село Винга – на пътя между Тимишоара и Арад, те са наследници на избягалите след потушаването на Чипровското въстание от 1689 г. В Стар Бешенов през 1738 г. се заселват българи от района на Белене, Никопол, Ореш. Банатски българи има и другаде. Те са католици, но се наричат едни други „палкяни“ или павликяни, защото преди да приемат католицизма, са принадлежали към общността на павликяните (богомилите).
В този малък български свят имах шанса да прекарам един уикенд, изпълнен със събития. В края на септември в Тимишоара почетоха с литургия и помен паметта на покойния български депутат в румънския парламент Никулае Миркович, починал на 25 септември 2016 г. Пак по това време в Стар Бешенов бе организиран пленер с художници от България и Румъния, в рамките на който наред с професионалистите рисуваха и деца. Успях да посетя и музея на банатските българи в селото. Всички тези събития ме направиха част от живота на сънародниците в западния край на Румъния.
В Тимишоара е централата на Съюза на българите в Банат – Румъния (СББР). От една страна, това дружество е културна организация. То издава списанието „Наша глас“, книги, посветени на банатските българи, отговаря за седмично предаване за тях по радио „Тимишоара“ и за емисии на телевизия „Арад“. Българското дружество публикува изданията си на книжовен български, на местния банатски говор, който е книжовна форма на българския, изписвана с латиница, и на румънски език. Промяната от кирилица към латиница при банатските българи се дължи на попадането им в границите на Австрийската империя и на културното влияние на хърватски католически духовници върху общността им.
СББР получава парите, които според румънската конституция се полагат на българското малцинство. С тази сума в Стар Бешенов са изградени българският музей, т.нар. българска къща, която е дом с хотелска част и изнесена в двора сцена, спортни игрища и модерен стадион. В музея и в българската къща могат да спят гости на селото от България и от други държави.
В същото време съюзът на българите е и политическа организация. Традиционно от средите на дружеството се излъчва българският депутат в румънския парламент – до 2016 г. Никулае Миркович, а сега – бившата служителка на дружеството Михаела Чокани. Българите от дружеството са изключително признателни на покойния депутат, направил много за утвърждаването на организацията, на която е бил и председател.
Запитан за значението на Никулае Миркович за българската общност в Банат и Румъния, председателят на българското дружество в Тимишоара Николай Марков отговаря, че постиженията на генерала от резерва са различни. Но на първо място стои изграждането в Стар Бешенов на паметника на епископ Никола Станиславич (духовния водач на българите при заселването им в Банат през 1738 г.), а на второ, е законът за българския език в северната съседка. От 2015 г. насам 24 май е считан за ден на българския език в Румъния, което дава правни основания на различни румънски държавни институции да съдействат за организацията на чествания за празника, отбелязван у нас като Ден на славянската писменост и на българската култура.
След смъртта на Миркович се засилват противоречията в общността на българите в Банат и в Румъния. В момента бившият кмет на Стар Бешенов и настоящ почетен консул на Република България в Тимишоара Георги Наков е изключен от редиците на банатското дружество, като причината явно е конфликт с ръководството. В същото време Федерацията на българската общност в Румъния – организация на българите, която обединява дружества в Букурещ, Констанца, Браила, Александрия и представители на новата българска емиграция от бизнес средите, смята, че всички български дружества на север от Дунава трябва да се слеят, така че парите за малцинството да достигат до всяка от структурите му.
Хората в Банат, с които разговарях, не желаят да дискутират публично своите вътрешни разногласия. Смятат, че българите трябва да решават противоречията помежду си. Срещнах това разбиране както сред сънародниците в Тимишоара, така и в Стар Бешенов.
Що се отнася до въпроса за отношенията между организациите от Банат, от Южна и Източна Румъния, банатските българи посочват, че съществуват исторически и културни различия между двете големи групи сънародници на север от Дунава. Когато дойде време за национално преброяване на населението, огромната част от хората, определящи се като българи в Румъния, живеят в Банат. Българите от другите части на страната по-често се определят като румънци или дори като сърби, макар че са наясно със своите корени и етническа принадлежност.
Николай Марков от СББР обяснява, че съгласно румънското законодателство парите за малцинството са давани на организацията, която има представител в парламента: „Не могат да се правят разходи в полза на друга организация. Това означава, че ако останалите български дружества искат да получат пари за различни дейности, трябва и СББР да бъде един от организаторите им. Ние нямаме нищо против това. Разбира се, някой може да каже, че проблемът ще се реши лесно, ако всички българи в Румъния станат членове на обединена организация. Знае се, че българското малцинство в Румъния, както и немското например, не е единно, а се състои от две отделни общности, различни от историческа и организационна гледна точка – на банатските българи, които са католици и пишат с латиница, и на българите в Южна Румъния (Олтения, Мунтения и Добруджа), които са православни и пишат на кирилица. Тези групи на българската диаспора споделят етническия произход, някои прилики в традиционната култура и по-специално връзката си със земеделието. Но те се различават помежду си по отношение на броя, времето на пристигане и колонизираните региони и особено по отношение на вяра, език и степен на запазване на националното съзнание. Ние смятаме, че е добре тези общности да се запазят отделно, всяка една със своите характеристики, а проблемът с парите, идващи от румънската държава, се решава лесно, стига да има разбиране.“
В Стар Бешенов в продължение на три мандата банатското дружество държеше властта. През това време то благоустрои различни сгради в селото, като в момента новото управление на общината, което е от Националнолибералната партия, довършва започнат по-рано проект за изграждане на пътната и водната инфраструктура в общината.
Когато човек се движи по улиците на Стар Бешенов, жителите му съвсем спонтанно могат да го заговорят на български. Те се радват на гостите от България, но споделят и свои тревоги. През 1990 г. 95% от жителите на селото са били българи. Днес те са намалели до 65%. Все по-често сънародниците ни се женят за хора от различни етноси. Преди време в тези смесени бракове почти винаги другата страна е научавала български, но днес по-често се говори румънски.
Сред постиженията на селото и на българското дружество е създаването на музея. Той пресъздава една стая от традиционен дом на местните павликяни и показва техни народни носии. В него се пазят стари духовни книги, написани на латиница, документи на кралица Мария Тереза, снимки от земеделската работа от началото на ХХ век. Благодарение на завършилия Великотърновския университет историк Георги Калчов Университетът в Тюбинген се договаря с музея да извърши разкопки в района на Стар Бешенов и да му предаде множеството намерени находки от неолита. За събирането на експонатите в музея роля изиграват още Петър Велчов – председател на местния клон на СББР, и настоящият администратор на музея Антон Узун.
В българската къща Велчов разказва с охота за направеното от СББР в селото. Специален акцент поставя на спорта. Той самият е вратар на екипа от сеньори на местния футболен отбор „Победа“. В селото има модерен стадион с нощно осветление и няколко игрища за футбол, които се ползват постоянно – особено в почивните дни. „Ако не спортyваш, ще се разболееш“, казва Велчов и добавя, че миналата година титулярният отбор „Победа“ е завършил на трето място в румънската четвърта лига.
Велчов посочва някои от историческите основания за гордост у бешеновци, които според него са „може би дори по-българи от хората в България“. Той припомня, че павликянският духовник Филип Станиславов – чичо на Никола Станиславич, издава през 1651 г. в Рим първата книга на съвременен български език „Абагар“. Велчов е горд и че в Стар Бешенов е било създадено по думите му най-старото българско училище от новото време – през 1745 г.
Когато става въпрос за днешния живот обаче, Велчов споделя, че българите в селото трябва да се обединят, след като на местните избори през 2016 г. са загубили кметския пост на общината. Сега кмет на селото е отново българин – Боно Кукалан, ала той е излъчен с подкрепата на румънската Националнолиберална партия. Банатското дружество в селото има около 300 членове. Мнозина казват, че то трябва да принадлежи на всички българи, но както посочва Велчов – ако те не плащат членски внос, не могат да искат да вземат решенията в него.
Част от обяснението за загубата на изборите изглежда е в желанието на хората за промяна в управлението на селото. Вероятно за нея има принос и ситуацията от последните години при управлението на Георги Наков, когато съмнения, че в района на Стар Бешенов ще се извършват и са започнали сондажи за шистов газ, доведоха до протести.
„Тези протести бяха голяма лъжа, защото участниците в тях твърдяха, че тук се добива шистов газ, а истината е, че такъв няма“, категоричен е Велчов. Организаторът на протестите – художникът Иван Василчин, в момента е в немилост в средите на българската организация, защото неговите действия са възприети като опит за разделение на общността.
Самият Василчин – навлязъл в 40-те години, е човек със свободна професия, който обяснява, че в живота си се ръководи от каузи и още преди да разбере за инвестиционните намерения на компаниите „НИС Петрол“ и „Газпром“, е протестирал срещу сондажите за шистов газ на други места в Румъния. Той признава, че не може да се докаже извършването на сондажи за шистов газ по технологията фракинг. Но когато става ясно, че земята край селото ще се пробива, у него и у други хора възникват съмнения, които не са разсеяни нито от местните власти, нито от документите и информацията, до които протестиращите впоследствие са достигнали.
В разговора ми с него оставам с впечатление, че той е разочарован от протестите и си дава сметка, че обществената промяна, за която се бори, трябва да се търси по друг начин. Сега Василчин е загрижен най-много за запазването на българския характер на селото. Според художника това може да стане чрез изкуството и чрез създаването на културни връзки с България.
В края на септември Василчин организира в Стар Бешенов пленера „Родина на кръстопът“, в който събра художници от Велико Търново, Хасково и Турда (румънски град в близост до Клуж Напока, Трансилвания). В рамките на културното събитие участваха и деца от Стар Бешенов, които рисуваха заедно с професионалистите. Банатският българин – син на известен стенописец, е регистрирал неправителствена организация – Български културен форум. Чрез нея вече години наред създава връзки и организира събития на българи от различни краища на света – както в Стар Бешенов, така и в България, Германия, Унгария и Словакия.
Василчин е категоричен, че не е протестирал срещу личност или партия, а срещу определени политически действия или бездействия. Целта му никога не е била да заеме определен пост – примерно да стане общински съветник, а да допринесе за развитието на селото. Според художника в отворения свят, в който се намира селото, младите българи до голяма степен нямат възможности за реализация в Стар Бешенов. Те отиват да работят в заводите в близкия град Сънниколау Маре, в Тимишоара, в България или някъде другаде по света. Малцина са тези, които могат да намерят работа в местната администрация, в училището или в италианската фирма в селото. Самият Василчин е пример за човек с „градско“ мислене, който благодарение на своята свободна професия, е намерил начин да работи в Стар Бешенов.
Петър Велчов също смята, че за да запази българския дух на селото, дружеството трябва да привлече младите. От централата на СББР в Тимишоара организират различни културни събития – поне няколко пъти месечно. В Банат са идвали Валя Балканска, Илия Луков, актьорът-мим от Париж Герасим Дишлиев. Много впечатляваща е била визитата на Детския хор към Българското национално радио за 24 май.
Независимо от разногласията си, Василчин споделя, че насърчава културните инициативи на СББР като визитата на Герасим Дишлиев. „Подкрепям разбирателството между българите. Имаме нужда от управленска система, която да не е йерархична, да не е пирамидална. Да има повече равнопоставеност между хората в селото, а не централизация. Ние всички имаме дълг да съхраним българския дух, всеки поотделно и всички заедно“, казва Василчин.
В разкошната църква на селото на стените до входа са записани имената на всички ръководители на църковната общност от основаването ѝ през ХVІІІ век досега. Банатските българи днес живеят във всички краища на света и имат отлични кариери – в Сеул, в Линц, във Велико Търново и т.н. Как обаче ще успеят да съхранят общността си в родния Банат?
За съхраняването на този дух са особено важни както разбирателството между павликяните, така и връзките с България. Българските художнички, които участваха в пленера на Василчин, бяха впечатлени от искреното любопитство и чистата емоция на бешеновци към тях. Всеки, дръзнал да измине голямото разстояние до Стар Бешенов, може сам да усети българския дух там. Сред неговите свойства е и борбата, а българите в Банат водят битка за запазването си като общност. Доколко обаче ги познаваме и чувстваме тяхната борба за своя? Едно пътуване до Банат е способно да промени всеки българин.
About The Author
