В категории:България

Бюджет 2018: Несправедливият данъчен модел остава

България е единствената страна в ЕС с на практика регресивни данъци, засягащи непропорционално най-бедните. Кабинетът не предвижда това да се промени в следващите години.

Снимка: Pixabay

Данъчната система в България няма да придобие европейски вид и през 2018 г., ако бъде одобрен публикуваният днес проектобюджет на Министерството на финансите. Той не предвижда никакви значителни промени в сегашната данъчна система, а само минимално изместване на данъчната тежест към осигурителните вноски, които са по същество регресивен данък. Промени, които да доближат данъчната ни система до тези на повечето страни от ЕС, не се предвиждат и в обновената средносрочна бюджетна прогноза до 2020 г. Дебатите около настоящия проектобюджет тепърва предстоят.

Проектът за 2018 г. запазва ниския корпоративен данък и плоския данък върху доходите на физическите лица, както и ставката от 20% ДДС за всички стоки с изключение на туристическите и хотелиерски услуги, за които остава преференциалната ставка от 9%. 

По този начин, ако получавате социална пенсия за старост в размер на 120 лв. и я похарчите за стоки от първа необходимост като храна, вода или лекарства, вие ще платите 20 лв. на държавния бюджет под формата на ДДС. Но ако изберете да я похарчите за нощувка в луксозен спа хотел, държавата ще ви обложи със само около 8 лв. Единствено България и Дания измежду страните от ЕС не прилагат диференцирани ставки ДДС върху стоките от първа необходимост, но само една от тези две страни може да похвали със силна социална система, която да компенсира засегнатите потребители с ниски и средни доходи.

България е и страната в общността, която събира най-голям дял от данъчните си приходи от таксуване на потреблението чрез ДДС, акцизи и мита. По това перо идват повече от половината данъчни приходи при средно около 1/3 за ЕС, което се отразява негативно на консумацията в страната, а оттам и на икономиката. През 2018 г. държавата очаква допълнително 996 милиона лв. от ДДС, което е приблизително три пъти повече от предвидения ръст на приходите от облагане на печалбите на фирмите.

На графиката се вижда увеличението на данъчните приходи по отделните пера:

Най-голям ръст на приходите се очаква по линия на осигурителни вноски, което се дължи на увеличението на минималната заплата, осигурителните прагове и най-вече – на пенсионната вноска с 1%. Последната на практика е регресивен данък, заради съществуващия таван на осигурителния доход в размер на 2600 лв. В резултат на това работещите с брутна заплата до тази сума отделят по-голям дял от доходите си за пенсионно осигуряване, отколкото хората с по-високи доходи. Очакваните допълнителни средства в осигурителната система са почти 1.2 млрд. лв.

С този проектобюджет правителството пренебрегва и призивите за връщането на необлагаемия минимум, който бе премахнат от Тройната коалиция при въвеждането на плоския данък. В ЕС няма нито една страна, включително сред тези с плосък данък, които да нямат някаква форма на необлагаем минимум или данъчни облекчения за доходите под средните. 

В резултат страната ни едновременно поддържа изключително ниски преки данъци на фона на повечето членки на ЕС и облага значително по-сурово хората с ниски и средни доходи. Те плащат еднаква ставка на данък върху дохода, както и относително по-голяма дял от доходите си под формата на косвени данъци, тъй като харчат всичките или почти всичките си пари за стоки от първа необходимост, които в ЕС често са с намалена ДДС ставка. Ефектът от тази система е предвидим – страната ни е с най-остро подоходно неравенство и с най-голям дял на хората, застрашени от бедност.

Увеличението на пенсионно-осигурителната вноска ще се отрази леко на баланса на приходите от данъци в бюджета. Делът на косвените данъци ще спадне леко, но ще се задъжи над 50% при средно около 35% за ЕС. Осигурителните вноски обаче ще се доближат до средноевропейските нива до около 30% от данъчните приходи, за разлика от делът на преките данъци, който ще намалее леко. У нас той е под 20% от облагането при средно около 34% за ЕС.


Подкрепете инициативата за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар