В категории:България

Възможно е да спрем машината за неравенство, трябва само да го поискаме

Да се научим да искаме онова, което смятаме за добро за всички нас и да счупим рамките, в които ни поставят политици и експерти. Около този извод се обединиха присъстващите на дискусия в Софийския университет, посветена на проблемите в данъчната система в България.

Снимки: Николай Драганов, „Барикада“

Дискусия на тема „Възможно ли е да спрем машината за неравенство“ събра граждани, студенти, активисти, преподаватели, учени и експерти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието беше част от кампанията за промяна на данъчната система в България, която си поставя за цел събирането на подписи в петиция с две искания: въвеждане на необлагаем минимум за доходите до размера на минималната работна заплата за всички работещи и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за стоки от първа необходимост – вода, детски храни, хляб, учебници, книги и лекарства. (Можете да се подпишете онлайн ТУК)

В рамките на близо два часа част от организаторите на гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ и гости на дискусията, подпомогната от Фондация „Фридрих Еберт“ и КТ „Подкрепа“, обсъждаха въпросите за справедливостта, моралните и икономически аспекти на действащия у нас данъчен модел, мястото на България на данъчната карта на Европа и възможните варианти за промяна на сегашната ситуация. Специален гост на дискусията в Софийския университет беше евродепутатът Костадинка Кунева, която също подкрепи с подписа си петицията за промяна на данъчната система в България. В началото на ноември подписката ще бъде внесена в Народното събрание, а комисията по бюджет и финанси ще трябва да я разгледа и да се произнесе.

„Много държа да започна с това, че инициативата за преразпределяне на данъчната тежест в България е преди всичко гражданска“, заяви в началото на дискусията Станислав Додов, активист и част от колектива на списание dВЕРСИЯ.

Той подчерта, че инициативата е стартирана от разнообразни организации и хора, сред които неформални колективи като dВЕРСИЯ, неправителствени организации, синдикати, медии и партии. По думите му, това разнообразие е изключително важно и е било част от причините той и неговите колеги да се присъединят към кампанията. Дискусията беше уважена от президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, от бившия председател на Народното събрание и екслидер на БСП Михаил Миков, проф. Ганчо Ганчев, проф. Иван Ангелов, проф. Васил Проданов, доц. Александър Сивилов, доц. Иво Инджов и много други.

Станислав Додов посочи, че инициативата иска да постигне нещо просто, съществуващо във всички европейски държави, от които все още не можем да решим дали сме част или не. „В момента сме в уникалната ситуация, в която „възможното“ е изцяло експертен въпрос. Във всяка друга епоха хората първо са решавали въпроса политически, като суверен, а след това са се намесвали експертите – за да съветват дадено решение или как да се изпълни конкретно. В момента не можем да мислим, да седнем в университета и да си поговорим какво е възможно, без преди това експертите да ни зададат рамка“, каза Додов, с което уточни защо именно той открива дискусията като човек, който не е нито експерт, нито синдикалист, партийно лице или журналист, а като гражданин. „Като такъв твърдя, че е възможно и задължително необходимо да спрем машината за неравенство, а след мен да заповядат експертите“, завърши той.

Ваня Григорова, Мирена Филипова и Станислав Додов

Председателят на сдружение „Солидарна България“ и икономически експерт в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова заяви, че основната цел на кампанията е да бъде стартиран публичния разговор по темата за данъците, тъй като от години у нас е наложено мнението, без да се подлага на дебат, че данъчната система в България е „перфектна“.

„Десет години след генералната данъчна реформа, а защо не и преврат, решихме да започнем дебата“, подчерта тя. Григорова показа сравнение между данъчните системи у нас и в Европейския съюз по отношение на двете искания, за които кампанията събира подписи.

Григорова представи графики и подчерта, че България е единствената държава в ЕС, в която не действа никаква форма на необлагаем минимум, а единствените две държава без намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост са България и Дания. Същевременно България е държавата с най-голямо неравенство в ЕС, както и с най-голям процент от хора, които живеят в тежки материални лишения, сочат данните на Евростат.

Григорова представи данни за нивото на сивата икономика преди и след въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум и посочи, че трендът в България следва този в ЕС, но в Европа не са преминали към подобна система, което е един от аргументите защо известното „изсветляване“ не се дължи на въвеждането на тази система. Относно резултатите от данъчната промяна у нас бяха цитирани и данни относно срива на преките чуждестранни инвестиции в България – друг аргумент на защитниците на данъчната промяна, който напълно беше опроверган във времето.

Къде стои България на данъчната карта на Европа?

Ваня Григорова представи и сравнение относно данъчната тежест и начинът, по който тя е изместена от богатите към хората със средни доходи и най-бедните – за най-богатите тя е намаляла с 32% спрямо модела преди данъчния „преврат“, като същевременно за средните се е покачила с 463%.

Боян Захариев

Добрата икономика днес не е нечувствителна към други аргументи и дори в моделите, които ползват добрите икономисти при изчисления за данъчните ставки, се включват с лекота въпроси като това дали даденото общество иска да се бори с неравенствата или някаква друга полезност, коментира икономистът Боян Захариев, който също бе част от основните лектори в дискусията.

„Гражданският дебат и въпросите, свързани с бедността или екологията, могат да бъдат и се вкарват рационално в днешната икономика“, каза той. Той определи като „абсолютно безспорна“ темата за необлагаемия минимум и също подчерта връзката между липсата на такъв у нас и мястото на България в дъното на класации относно нивата на неравенство, бедност и т.н. Достатъчно икономически аргументи и сериозни изследвания има и в защита на диференцирането на ставки на ДДС, посочи Захариев.

Социологът Чавдар Найденов коментира, че не разбира защо в някои медии двете искания на инициативата се разглеждат като радикализъм, при това ляв. Той цитира части от предизборните програми на десни партии, като припомни, че през 2013-та година в платформата си Реформаторският блок предлага необлагаем минимум. Такъв са предлагали и „Обединените патриоти“, които в момента са на власт. На последните избори „Нова република“ пък се обявява за намалена ставка от 9% за детски храни, книги и лекарства. ДПС пък са предлагали „да се разгледа възможността за необлагаем минимум и елементи на семейно подоходно облагане“, цитира Найденов.

Чавдар Найденов

„Много се радвам, че случайно днес се намирам в София и имах възможност да дойда тук, за да подкрепя тази инициатива“, обърна се към организаторите и всички гости евродепутатът Костадинка Кунева след официалните лектори. „Радвам се, че виждам обединение на хора, мислещи за обществото, за съгражданите ни, живеещи в огромна бедност, за безработните в България, както и за възможността да заживеем в общество с по-висок стандарт и повече демокрация“, добави тя.

Костадинка Кунева посочи, че подобни събития и кампании действително са чудесни, но не трябва да остават само в официалните срещи, а да се развиват и надграждат от всеки един участник ежедневно.

„Живеех в работнически квартал в Атина и много често звънеше звънецът, а когато отворех, млади хора ми предлагаха да обсъдим някои обществени проблеми. Тази активност на младежите в Гърция и на обществото доведе до промяната в управляващата партия, това не е процес, който се е случил изведнъж. Това е процес на промяна на начина на мислене. Силата на ума изгони страха от съзнанието на хората и те осъзнаха, че за нас ще решаваме ние, а няма да оставим за нас да решава някой, който няма идея как живеем, който не мисли и не иска да знае как точно живеем“, каза тя и призова всеки присъстващ на дискусията, когато се прибере вкъщи, да вземе по един лист, който да се опита да запълни с подписи, като обиколи своите съседи, разговаря с тях и се опита да даде гласност на инициативата. „Само така ще можем в бъдеще да имаме по-демократично общество“, завърши Костадинка Кунева. (Формуляр за разпечатване можете да изтеглите от ТУК, а след това да го изпратите или донесете на адрес: гр. София, п.к 1000, ул. „Шести септември“ № 12, ет. 3, ап. 6 – бел.ред.)

В течение на дискусията с гостите в залата думата взе и бившият председател на БСП и на Народното събрание Михаил Миков, който призова организаторите на кампанията да направят всичко възможно, за да излязат от университетите в София и да проведат дебат и разяснителна кампания с хората из страната. Хората масово не познават данъчните системи, не правят разлика между прогресивно и плоско данъчно облагане, не знаят как действа то и какви специфики има, заяви Миков и апелира, че изказванията и идеите трябва да достигат не до експертите, а до онези български граждани, които всеки ден ще могат да се възползват от един лев повече на масата.

Въпросът е не дали, а как, каза от своя страна президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, който подчерта, че много преди стартирането на тази кампания се бори за тези две искания. „Върху главата ми се изсипаха упреци, че съм включил КТ „Подкрепа“ в тази инициатива, което намирам за глупост и се радвам, че успях да убедя всички в това. За мен няма никакво значение кой и как ще го направи, важното е да се случи – подарявам цялата слава, стига инициативата да успее“, категоричен бе той.

Димитър Манолов

Предложения как биха могли да се финансират двете мерки, които безспорно ще донесат повече справедливост, направи от залата проф. Иван Ангелов. Най-трайният път е висок растеж, но в рамките на поне 8-9%, а не сегашните 3 или 4%. С този темп ще ни трябват много години, а ние се нуждаем от промяна сега, подчерта той. По тази причина, няма друг начин освен чрез прилагане на преразпределителните механизми на държавата, а най-ефикасният такъв е данъчната политика.

„В България действа най-опърничавата, най-консервативната, най-нехуманната, най-неевропейска данъчна система“, настоя той. Проф. Ангелов подчерта, че моделът в България е сбъркан и тежестта пада върху косвените данъци, тоест върху ежедневното потребление на всеки един обикновен човек, за сметка на преките данъци, докато в Европа е точно обратното. Данъците върху доходи и богатство като процент от общите приходи в ЕС са 32%, а в България са 18%, каза той и посочи, че политиците са се погрижили богатите да плащат по-малко.

Проф. Ганчо Ганчев пък посочи, че България е на първо място по разходи за събиране на данъци, като същевременно събира най-малко данъци, което я прави една от най-слабо ефективните системи вероятно в целия свят. Той припомни, че в България е действала прогресивна скала и икономиката се е движела добре, но е била отменена в момент, когато е можела да донесе най-много позитиви.

Проф. Васил Проданов

Проф. Васил Проданов обърна внимание на глобалната тенденция за увеличаване на неравенството и цитира данните на Oxfam, които посочват, че с всяка следваща година все по-голямо богатство се съсредоточава във все по-малко хора. Той призова да започнем и в България да наричаме нещата с истинските им имена, като цитира, че дори спорна личност като Джордж Сорос преди години е заявил, че в САЩ се задава класова война. „Не може оплюваният като либерал Сорос да говори за класова война, а у нас и най-левите партии да не смеят да кажат нещата с истинските думи“, каза проф. Проданов.

Той отпрати и към статия не къде да е, а в New York Times, озаглавена „Как големите банки станаха наши господари“, написана от заместник-главния редактор на Financial Times. „Не е нормално да ни е страх да говорим за класи, а президентът на САЩ Барак Обама да излезе пред Конгреса и да говори за нарастващо класово разделение в страна. Това е темата на неговата реч през 2013 година, а ние не посмяхме да повторим дори думите“, посочи той и призова в най-бедната и най-неравна страна в ЕС да говорим с още по-висок глас.

Инициативата е жива, посочи доц. Мария Пиргова, но как ще бъде представена пред Народното събрание, попита тя. В отговор Ваня Григорова обясни, че събраните подписи ще бъдат внесени в парламента успоредно с внасянето на държавния бюджет за догодина. Ще бъдат потърсени всички политически партии, които са парламентарно представени и от тях зависи законотворчеството.

Мирена Филипова

Водещият и координатор на инициативата – журналистът и PR Мирена Филипова, обяви, че на срещата са били поканени представители на всички парламентарно представени политически партии, а някои от тях дори са потвърдили, че ще присъстват, но в крайна сметка не са се появили в залата. „Не бягаме от дебат, дори го търсим и ще продължим да го търсим, но отсъствието им е техен избор“, посочи тя.

На въпрос от публиката доколко е възможно тази и подобни инициативи да успеят при настоящото политическо статукво, Чавдар Найденов припомни, че в своя дневник последният император на руската империя Николай Втори е записал „днес – нищо особено“ в деня, в който започва февруарския бунт през 1917 година в Русия. „Днешният елит си мисли, че няма нищо, няма никакви проблеми. И така ще си мисли до последния момент“, с усмивка каза Найденов.

Още снимки:

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар