Четири новини и една диагноза – идеологията за “малка държава” е вредна за обществото

Идеологията, в рамките на която дълги години се самоубеждавахме, че трябва да свиваме социалната роля на държавата и да подчиняваме обществените дела на по-ефективни пазарни правила, се проваля на практика навсякъде с такава честота, че вече просто вече нямаме оправдание за това, че не го забелязваме

Благополучие за богатите, а за останалите бедни училища, болници пред фалит и неконтролируеми природни бедствия или казано просто – малка държава.

Възможно е дори да не сте забелязали, че идеологията за “малка държава” моделира изцяло обществото, в което живеем. Всъщност, тъкмо това е отличителна черта на добре наложената идеология. Тя изразява интересите на определена социална група или класа, но се представя за всеобща ценност, sensus communis или дори природен закон. И което е по-важно – точно поради това тя се възприема безкритично и често безсъзнателно от общността, на която е наложена.

Ако чуете, че „държавата е лош стопанин“ и дори не се замислите какво означава това, значи вероятно сте били добре индоктринирани. В добре устроеното общество държавата изразява интересите на мнозинството от гражданите или поне би могла да го прави, ако наистина се поддава на демократичен контрол. В противен случай няма значение дали държавата е малка или голяма – какво значение, че болницата е собственост на държавата, ако се управлява по същата логика, по която и частните?

Когато се отказваме от възможностите да управляваме дадена сфера обществено и я оставим на пазара, ние често рискуваме благополучието на мнозинството от гражданите, водени от една проблематична идеология. Ако се чудите дали сте част от малцинството, което печели от това отдръпване, можете да разберете като си отговорите на следните въпроси: живея ли в охраняван от частна фирма затворен комплекс, децата ми ходят ли в частно несубсидирано училище, лекуваме ли се в частна несубсидирана болница и мога ли да кача семейството си на извънреден чартърен полет до друга страна, когато тази неизбежно започне да се разпада?

За да видите как действа определена идеология не трябва да се връщате 30 години назад, както обикновено се преполага. Достатъчно е да прочетете няколко новини, излезли в информационния ефир едва в последните няколко часа.

1. “Час и двадесет минути след първото обаждане”

Малко преди обяд Министерството на здравеопазването разпространи резултатите от проверка, свързана със смъртен случай на пациент, нуждаещ се от спешна медицинска грижа. Както често се случва, някой трябва да умре, за да разберем, че нещо, което иначе се случва ежедневно пред очите ни, не е съвсем наред. А понякога и тогава не го разбираме.

Според проверката, починалият човек е бил хоспитализиран неотдавна, но е напуснал болницата доброволно преди да изтече минималният период за лечение по неговата пътека. Възможно е лекарите да са преценили, че той вече е в добро здраве и няма нужда да виси още няколко дни, понеже някой в Здравната каса е преценил, че това е минимумът. Възможно е обаче и лекарите да не са се задълбочили особено в състоянието на пациента, защото откакто съществува системата от клинични пътеки, първостепенната им грижа е да вържат бюджета на заведението, което им осигурява работа. Малката държава не може да си позволи да спасява затънали в дългове болници, които си позволяват да лекуват така безотговорно.

Не знаем точно каква е била мотивацията в случая, но знаем, че пациентът не е подписал задължителното в такива случаи информирано решение за прекратяване на престоя (и тук дори няма да повдигаме въпроса, че на болниците се позволява да пускат пациенти с риск за живота и потенциално неадекватна преценка на ситуацията да си тръгват срещу подпис). Знаем също, че на следващия ден в спешната помощ е подаден сигнал за същия човек.

Линейката пристига “час и двадесет минути след първото обаждане” и кара пациента към “Пирогов”, където отказват прием и дори преглед. Закъснението се дължи на “кадровия дефицит в системата” на спешната помощ, а за отказа от болницата не се казва нищо, освен че е направен в пълно нарушение на правилата.

Но не бързайте да хвърляте камъни по фасадата на “Пирогов” – и държавните болници са подчинени на правилата на т.нар. здравна реформа и биха отстъпили мястото си на частните играчи, ако не възприемат техните “добри практики”. А именно – избягване на скъпоструващи пациенти, съкращаване на специалисти и максимална ефективност при обслужването на клиентите, а ефективността иска жертви. Ако болниците започнат да се водят от разни хипократови клетви и моралните повели на обществото, вместо от пазарната логика, те ще бъдат обречени на фалит в рамките на броени месеци.

2. “Въпреки съкратените 120 души от медицинския персонал”

Тъкмо това се случва с врачанска болница, която освен, че не се справя добре на пазара, трябва да оперира и в един постоянно свиващ се пазар – заради обезлюдяването и безпаричието в Северозапада. Тази сутрин лекарите излязоха на протест заради неизплатени пълни заплати от юли насам. “Хората са на границата на отчаянието и на границата на самоконтрола” – споделят недоволните. Последната надежда на хората, които са на границата на живота и смъртта, са други, които са на границата на отчаянието – в болница, която вероятно няма достатъчно средства, за да функционира нормално дори и да иска.

Тя е опитала да се пригоди към идеологията за малка държава, ставайки малка болница, подчинена на логиката за пазарна ефективност: “От една година, въпреки затворените четири отделения, въпреки съкратените 120 души от медицинския персонал, не се стигна до подобряването на финансовото състояние на болницата.” На мястото на разходите за заплати се настанали тези за покриване на лихвите по натрупаните дългове.

Къде са сега експертите по “реформи” да обяснят, че в заведението просто не са били достатъчно твърди да вземат правилните решения и да стигнат докрай, закривайки двойно повече отделения и съкращавайки още повече лекари?

3. „Няма как тук да се създава частна пожарна”

Такава смела реформа бе обявена наскоро в сферата на пожарната безопасност. Логиката е безупречна – много от звената в момента са нефункционални поради липса на кадри и модерна техника и средствата, отделяни за тях, са хвърлени на вятъра. Затова седмици след като гледахме поредния епизод на безпомощност на структурите пред летните пожари, МВР предлага закриване на 12 пожарни служби. Докато огънят в “Гренфел тауър” изпепели и идеологията на отдръпването на обществото от делата на инвеститорите, у нас сякаш нищо не се е случило.

Пожарите може всяко лято да причиняват щети на околната среда и косвено на цялото общество за стотици милиони (ако изобщо допуснем, че горите, водата или въздухът имат цена), но ние предпочитаме да спестим от три работни места и малко техника за пожарникари в Пампорово. Нали се сещате – онзи планински курорт, заобиколен от гъсти гори, който се пълни с хиляди туристи. За реформаторите в МВР си струва да се посочи и най-очевидното – думата „гори“ се използва да отбелязва две различни, но силно свързани неща.

Актуалната новина съобщава, че хотелиери в курорта недоумяват как може да бъде закрита пожарната служба в такъв зимен курорт от национално значение, намиращ се в трудно достъпен горски район. Когато частният бизнес недоумява как може нещо от високо обществено значение да бъде превърнато в частен бизнес, значи нещата наистина са излезли от контрол.

А МВР предлага точно това на засегнатите – да си платят на частна пожарна. Или пък да платят на държавната, което означава една обществена функция да се превърне в пазарна услуга. Няма значение дали собствеността на една структура е държавна, общинска или частна, ако тя цели не да служи на обществото, а да връзва бюджета си на свободния пазар на пожарите. Накрая ще се окажем в ситуация, сякаш пренесена през дупка във времето, в която частните огнеборци наблюдават как къщите или хотелите, които не могат да си позволят услугите им, горят, за да са сигурни, че пламъците няма да се разпространят върху клиентите им.

“Това просто е решение на хора, които стоят в кабинета, написали една наредба с някакви изисквания без да са се сблъскали с действителността” – коментира кметът на Чепеларе, където службата все пак остава. Напротив, точно това е действителността в малката държава – курорти, които се надяват да нямат лошия късмет да пламнат; пациенти, които разчитат никога да не се разболеят, и лекари, които се чудят дали да лекуват, или да си намерят някакъв по-сигурен източник на доходи.

4. “Колегите в не малко от срещите казаха, че са сами”

Част от действителността са и родителите, които не изпращат децата си на училище, защото трябва да ги изпратят гладни или боси. Помните ли екипите, събрани от куп институции, които обикалят домовете на хората, за да ги убедят да изпратят децата си на училище, въпреки че не могат да си го позволят?

Оказва се, че част от въпросните институции са в същото положение като родителите – те не могат да си позволят да изпратят своите кадри, защото нямат достатъчно служители и не получават допълнителни средства за тази извънредна работа – поемат се само разходите, но няма заплащане за служителите, които и сега са претоварени и с нищожни заплати. Затова в половината от екипите липсва служител на МВР или социален работник.

В тази иронична ситуация, в която част от родителите са заплашени да бъдат глобени за това, че са бедни, няма кой да глоби онези, които поставиха държавата в ситуацията да не може да изпрати служителите си, за да свършат работата, която тя им е отредила. В малката държава учителите, лекарите, пожарникарите и още куп съсловия, на практика стават доброволци, ако решат да си вършат работата съвестно. Накрая за награда получават само презрение, че не са били достатъчно добри доброволци. 

Обществото ни се оказва пред избор, чието отлагане става все по-скъпо – да продължи мъчителната си дезинтеграция или да накара държавата да се грижи за интересите на мнозинството от гражданите независимо от пазарната логика.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар