В категории:Свят

Правозащитници обвиняват израелските банки, че подпомагат незаконните селища в окупираните територии

Нов доклад на Human Rights Watch призовава финансовите институции да спрат да финансират строежи на Западния бряг, с което спомагат за нарушенията на човешките права

Снимка: hrw.org

Израелските банки подпомагат бързото разрастване на незаконните селища на Западния бряг, като осигуряват заеми и ипотеки за строителни дейности там. По този начин финансовите институции нарушават задълженията си за спазване на човешките права, се казва в доклад на Human Rights Watch, публикуван тази седмица.

В доклада се казва, че израелският закон не изисква банките да осигуряват подобни услуги за селищата и ги призовава да се дистанцират от подобни дейности. HRW също така призовава акционерите на банките „да подсигурят, че техните бизнес отношения не допринасят за и не се облагодетелстват от“ нарушения на човешките права.  И петте най-големи израелски банки – Bank Hapoalim, Bank Leumi, Mizrahi Tefahot Bank, First International Bank of Israel и Israel Discount Bank, са силно въвлечени във финансирането на селищата на Западния бряг, в които вече живеят около 400 хил. израелци.

„Предоставяйки услуги за и във селищата, които са незаконни според международното хуманитарно право, и партнирайки си с разработчици на нови строителни проекти, израелските банки правят съществуващите селища по-устойчиви, позволяват разрастването на зоните на строителство и отнемането на палестински земи – ускорявайки дефакто анексирането на територии. Всичко това допринася за сериозни нарушения на човешките права и международните норми”, се изтъква в доклада.

Сари Баши, директор на правозащитната организация за Израел и Палестина, заявява пред Associated Press, че банките трябва спазват ръководните принципи на ООН по въпросите на бизнеса и човешките права. Те представляват набор от необвързващи насоки, имащи за цел преодоляване на нарушенията, предизвикани от бизнес дейност.

„Има много, много стъпки, които банките могат и трябва да предприемат – поне за да намалят, ако не и да спрат изцяло своето участие в строежите. Ако те изберат да не предприемат такива стъпки, то институционалните инвеститори, които са загрижени за собствените си активности по отношение на човешките права, би трябвало да реагират”, заявява тя.

Израел окупира Западния бряг на река Йордан, ивицата Газа и Източен Йерусалим след войната през 1967 г. Впоследствие Израел анексира Източен Йерусалим – ход, който не е признат от голяма част от международната общност. Израелските сили се изтеглиха от Газа през 2005 г., но овладяването на ивицата от движението Хамас стана оправдание върху анклава да бъде наложена блокада, която докарва голяма част от населението до хуманитарна катастрофа.

По-голямата част от международната общност счита израелските селища в окупираните палестински теоритории за незаконни и за пречка пред създаването на палестинска държава. Израел оспорва това и настоява, че съдбата на селищата трябва да бъде решена чрез преговори с палестинците. Същевременно управляващото дясно правителство на Бенямин Нетаняху ускорява строежите през последните години.

Израелските банки заемат пари на купувачи на жилища, общински съвети или строителни компании, действащи на Западния бряг. Повечето банки имат и клонове в незаконните селища. Израелският закон изисква от банките да приемат заселниците като клиенти, което означава, че те не могат да откажат да отварят сметки за тях. Правният анализ на HRW обаче заключва, че банките не са задължени да осигуряват финансови услуги за строителните дейности в Западния бряг.

Законът против дискриминация забранява отказ от услуги на база местожителство, но според доклада банките могат да се позовават на други причини, за да отказват заеми – като например последствията от строителството за човешките права на палестинците. Законът в страната също така позволява на компаниите да отказват услуги в определени зони, стига да уведомяват предварително клиентите за това.

„Оценката на HRW е, че според националното законодателство банките могат да избегнат предоставянето на редица услуги, които подкрепят селищата и дейностите около тях. Това е необходимо, за да изпълнят задълженията си по отношение на спазването на човешките права”, се изтъква в доклада.

Докладът на организацията предоставя само една от възможните интерпретации върху законите, тъй като все още няма съдебни решения по въпроса. HRW обаче отправя предупреждение към израелския банков сектор: операциите в селищата създаваt риск от изтегляне на инвестиции от акционери с етични съображения. Баши посочва случай от 2016 г., в който пенсионен фонд към Обединената методистка църква изключи пет израелски банки от инвестиционното си портфолио с аргумента, че те извличат печалби от нарушения на човешките права. През 2014 г. същото направи холандският пенсионен фонд PGGM. Наскоро десетки организации, политически партии и профсъюзи призоваха френския застрахователен гигант AXA да изостави инвестициите в израелски банки.

Асоциацията на банките в Израел, говорителите на големите финансови институции в страната, както и централната банка, са отказали да коментират доклада пред AP. Human Rights Watch изтъква, че големите израелски банки не са отговорили на запитванията дали се придържат към ръководните принципи на ООН. Четири от най-големите банки в страната участват в инициативата „Глобален договор” на ООН, която призовава членовете си да „подсигуряват, че не са съучастници в нарушения на човешките права”.

Голямата част от международната общност счита израелските селища за незаконни и за пречка пред разрешаването на конфликта. Снимка: Mahfouz Abu/Turk APA

Пред AP Юджийн Конторович, експерт по международно право към консервативния тинк-танк Kohelet Policy Forum, оспорва заключенията на доклада. Според него частните компании не са задължени да ограничават дейностите си, защото други считат, че селищата се незаконни. По думите му не е задължително компаниите да нарушават човешките права като въртят бизнес на места, където се казва, че се извършват такива нарушения.

Докладът бе приветстван от други защитници на човешките права и про-палестински активисти, но някои го критикуват заради липсата на ясна препоръка за изтегляне на инвестиции от израелските банки. Основоположникът на кампанията за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции (BDS) коментира пред Electronic Intifada, че анализът на HRW е „забележителен”, но съдържащите се в него препоръки са „проблематични”.

Селищата на Западния бряг се разрастват бързо през последните десетилетия, което предоставя печеливш пазар за заеми и ипотеки, и съответно стимули за банките да продължават да оперират там. През миналата година HRW публикува друг доклад, в който се твърди, че всички бизнеси, опериращи в селищата, се облагодетелства от  нарушенията на международното хуманитарно право от страна на Израел. Организацията изтъква, че те нарушават забраните за заселване на цивилни в окупирани територии, оперират в територии, които са незаконно отнети от палестинците, и че експлоатират природни ресурси, които принадлежат на палестинското общество, но биват преразпределяни дискриминационно в полза на израелците.

HRW също така изтъква, че опериращите там компании са част от дискриминационна система, която дава привилегии на израелския бизнес, докато възпрепятства развитието на палестинските икономически, социални и културни институции и инфраструктура. „Селищата предизвикват сериозни нарушения като рестрикции върху свободата на движение на палестинците, незаконно отнемане на палестинска земя, разрушаване на домове и прогонване на хора. Прехвърлянето на цивилни на окупиращата сила в окупираните територии е военно престъпление”, изтъкват от организацията.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар