44 години след преврата в Чили припомняме песните и посланията на Виктор Хара

Предлагаме тук филма „Експлозивни струни от Чили до България” за певеца, убит с 44 куршума след жестоки мъчения на стадион „Чили” в Сантяго – една от най-емблематичните жертви на зловещата военна хунта начело с генерал Пиночет, извършила на 11 септември 1973 г. кървав преврат. Пучът бе срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде, който загина в бомбардирания от военните президентски дворец „Ла Монеда”. Възцарилата се след това за 17 години диктатура доведе до хиляди убити и „безследно изчезнали”

Виктор Хара
Виктор Хара

Историята сложи всички по местата им. Салвадор Алиенде днес е тачен из цял свят като последователен и честен демократ, първия президент социалист в света, дошъл на власт с избори и започнал мирна социална революция за добруването на своя народ. Останал верен на конституционната си клетва и предпочел да падне с оръжие в ръка, но не и да се предаде на превратаджиите

Генерал Аугосто Пиночет е нарицателно за предател, жесток диктатор и верен изпълнител на спуснатия от ЦРУ „План Кондор” за извършване на преврати и за физическо унищожение на левицата в целия Южен конус на Латинска Америка през 70-те.

Виктор Хара, останал с несломен дух до последния си дъх, въпреки садизма на палачите си на стадион „Чили” в Сантяго, стана символ на свободния творчески полет, на песента като манифест, като зов за борба за социална справедливост.

Макар и изгорели във времето си на идеализъм и покруса, личности като Алиенде и Хара и до днес зареждат с примера си много хора по цял свят.

А убиецът Пиночет, който освен другото, внедри и експеримента на „чикагските момчета” – необуздания от никакви социални задръжки неолиберализъм, плъзнал от Чили, през тачъризма и рейгъномиката, като планетарна зараза, е в най-черното дъно на човешката памет.

44 години след онзи трчен чилийски септември отново припомняме песните и посланията на Виктора Хара и мечтите и принципите на Салвадор Алиенде с един филм, направен преди девет години – въз основа на възпоменателна вечер в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, състояла се на 17.03. 2008 г. с участието на видни български творци по повод 90-годишнината на майката на „новата чилийска песен” Виолета Пара и 75-годишнината на Виктор Хара.

Испаноезичният център към Катедата по испанистика и португалистика на СУ “Св. Кл. Охридски” стана домакин на вечер в памет на тези два от най-прочутите гласове на Чили. Тя бе организирана съвместно със Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и с Почетното консулство на Чили у нас.

Всички си спомнихме някогашната инициатива на Александър Йосифов и Калин Донков – за издаването съвместно от „Балкантон” и в. „Антени” през 1974 г. на двоен албум с най-известните песни на Виктор Хара. На възпоменателната вечер бяха поканени поетите Виктор Самуилов, Георги Константинов, Калина Ковачева, Кирил Гончев, Матей Шопкин, Петко Братинов, превели част от най-популярните песни на певеца, които излязоха отпечатани върху корицата на албума.

Михаил Белчев, който в началото на 70-те години изигра Виктор Хара в постановка на театър “Студентина” и изпя песни, посветени на Чили, дойде на възпоменанието заедно със съпругата си Кристина.Любомир Левчев, гостувал навремето на Пабло Неруда в неговата любима обител в Исла Негра и написал „Чили, ти беше република странна на другия край на Земята. Сега ти си моя дълга рана по крайбрежието на душата”, остави китка червени карамфили в символичния кът в залата, в който бяха подредени китара, чилийско пончо и плочата на Виктор.

„Не се чувствам добре и няма да мога да остана дълго, но съм тук, за да подкрепя това, което правите. Мноо е важно”, окуражи маестро Левчев организаторите. И въпреки неразположението си с интерес изслуша обстоятелственото представяне на Виктор Хара и Виолета Пара пред пъстрата аудитория, изпълнила до пръсване залата на Испаноезичния център – поети, художници, преводачи, латиноамерикански посланици, журналисти, преподаватели и най-важното доста студенти, които може би за първи път в живота си чуваха нещо за двамата големи чилийци.

Тъкмо към младите се обърна и поетът Никола Инджов, превеждал песните на Виктор Хара в сборника от поредицата „Поети с китара”, издаден през 1987 г., както и стиховете на много други революционни латиноамерикански поети, представени от него в антологиите „Потеклото на светците” и „Време и вик под кондора”. „Трудно е в днешна България да се обясни на младите хора кой беше Виктор и какво е фашизмът, който го погуби, след като един от бившите ни президенти обяви, че в България не е имало фашизъм,” каза Инджов с тъга, която разпростря и над заключенията си, че имена като Хара, Висоцки, Ленън днес са изтласквани от повърхностни музикални „риалити шоу”, които откъсват младежите от социалния пулс на времето. Той изрази и радостта си, че все пак възпоменанието на Виктор и Виолета е обнадеждаващ опит да се разчупи забравата и да се съживят у българина чувствата на съпричастност и солидарност.

Поетът с китара Ивайло Диманов откликна веднага на думите на Инджов: „Понеже почувствах лек упрек, че сякаш мостът от големите бардове на миналото към днешния ден някъде се къса, иска ми се да кажа, че младежите днес отиват към хип-хопа, именно защото там текстовете са социални, макар и грапави като времето ни. Може би поетите и музикантите просто трябва да намерят адекватните на динамичното съвремие език и форма”.

„Човечеството има нужда от идеалисти във времена на диктатури и на хищен практицизъм, какъвто е нашият ориенталски капитализъм. Идеалистите като Виктор Хара и Виолета Пара ни напомнят да бъдем хора. Човек без идеали е като обсерватория без телескоп”, каза поетът Георги Константинов, превел навремето Викторовата песен „Човекът е създател”.

Потопете се чрез предлагания тук филм в атмосферата на онази вече далечна вечер през 2008-ма, защото казаното и изпятото на нея няма давност. Впрочем, ако беше жив, Виктор Хара на 28 септември 2017 г. би навършил вече 85 години.

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар