Макрон в Букурещ: Да премахнем социалния дъмпинг, за да имате по-високи заплати в Румъния

Румънският президент Клаус Йоханис обяви, че не е нито за, нито против идеите на френския си колега относно реформа на европейските правила за командированите работници

Днес френският президент Еманюел Макрон (вдясно) гостува на румънския си колега Клаус Йоханис. Снимка: stirileprotv
Днес френският президент Еманюел Макрон (вдясно) гостува на румънския си колега Клаус Йоханис. Снимка: stirileprotv

Визитата на френския президент Еманюел Макрон в Малкия Париж – Букурещ, породи вълнение и голямо внимание в румънските медии. През целия ден националната телевизия предаваше живи включвания от събития с участието на държавния глава на Франция, както и коментарно студио, анализиращо под лупа изявленията на младия европейски лидер и какво означават те за Румъния.

Отвъд традиционните думи за специалната историческа връзка между французи и румънци обаче остана и усещане за разминаване – по въпроса за т.нар. командировани работници в ЕС, директивата за които Макрон иска да промени, така че да се тушират социалният дъмпинг и практиката френски компании да наемат румънски работници, защото така излиза по-евтино.

Стопанинът на Елисейския дворец дойде в Румъния с ясно изразена икономическа визия за отношенията с домакините си. Бяха подписани няколко споразумения между френски и румънски компании в сферата на индустрията. Бяха анонсирани намерения за нови инвестиции в северната ни съседка, които да заздравят връзките между двата народа. Но над всички други теми на съвместната пресконференция доминираше въпросът за командированите работници в ЕС.

„Преразглеждането на директивата за командированите работници не означава да пречим на румънските транспортни компании да работят в цяла Европа. Става въпрос за подобряване на един слаб регламент“, разясни позицията си Макрон.

От 1996 г. насам съществува спорна европейска директива, която позволява т.нар. социален дъмпинг – компании, регистрирани в страни членки с по-ниски разходи за труд и социални защити, да изпращат командировани работници в развитите държави на съюза. За фирмите от западната и северната част на ЕС е изгодно да имат такива работници, но те подкопават доходите и социалната сигурност на трудещите се в страната домакин. През второто тримесечие на 2017 г. безработицата във Франция е 9,5% и се смята, че Макрон повежда лична битка за промяна на директивата за командировани работници, освен за да премахне социалния дъмпинг и да повиши заетостта.

За момента на европейско ниво се обсъжда периодът на командировка да се брои от първия работен ден, а не след изтичането на шест месеца от началото на трудовата дейност. Освен това Макрон се бори да намали периода на командироване от сегашните три години на една година, като Европейската комисия предлага компромисен вариант от 24 месеца. Френският президент иска и „еднакво заплащане на командированите работници“, които според него трябва да получават поне минимална заплата в страната, където работят, да плащат там социалните осигуровки и да спазват всички разпоредби на колективите трудови договори в съответния сектор – според изискванията на приемната страна. Това, разбира се, би ограничило търсенето на „евтина работна ръка“ в страни като Франция, Германия и скандинавските държави.

„Какво искате за Румъния? Искате ли заплатите в Румъния да останат на ниво от една трета спрямо тези във Франция, или искате да запазите в държавата си своите способни кадри? Разбрах от президента ви, че желаете една по-добре интегрирана в ЕС Румъния. Държавите, които поддържат статуквото по отношение на командированите работници, искат да съхранят ситуация в ущърб на Румъния. Сега наблюдаваме нещо, случващо се от няколко години със структурните фондове – определени политици да печелят от създадената система за тях, утвърждаваща фискален дъмпинг… Търсим прекратяване на злоупотреба, която не е от полза за никого. Тази битка за реформа на правилата за командироване на работници според мен е първи етап от реформата на Европа и постигане на конвергенция“, каза просто и ясно Макрон в присъствието на румънския си колега Йоханис и медиите.

Верен на стила си да излъчва евроатлантическа стабилност и ангажираност, Йоханис заяви, че иска Румъния да бъде една от страните, която участва в повторното основаване на ЕС, без да определя конкретна инициатива в тази посока. Но когато бе помолен от журналистите да изрази отношение за желанието на Макрон да промени правилата за трансграничен труд в ЕС, румънският президент започна обстоятелствено да обяснява, че е необходима промяна на директивата, че това е сложен въпрос, че и западните, и източните работници имат право по този въпрос, но той самият няма определена позиция по него.

„Важно е да избегнем безполезните опростявания. В Западна Европа и не само във Франция все по-често се дискутира социалният дъмпинг, избягването на социалните разходи и тези явления не са подкрепяни. Не съм нито за, нито против. Трябва да дискутират специалистите. Не очаквайте аз и Макрон да напишем черновата на тази директива. Има работници, които се опитват да измамят системата, вместо да се интегрират в нея, а при нас има трудещи се, които искат да работят във Франция, в Германия. Много е ясно, че трябва да подобрим тази директива. Не е нормално хората от Изтока, които искат да живеят по-добре, да нямат възможност да го направят“, подчерта Йоханис.

Двамата президенти изразиха позиции и по други актуални въпроси на двустранните отношения и ЕС. Макрон демонстрира подкрепа за влизането на Румъния в шенгенското пространство, но добави, че то не работи добре, нужни са промени и в него. В същото време пролича общата нагласа, че е необходимо засилване на сигурността в Европа, разбирана като повече средства за сектора на отбраната. Макрон добави че присъединяването на Румъния към еврозоната може да бъде стъпка към нейната засилена интеграция в ЕС – път, по който Франция ще оказва подкрепа.

Френският президент проведе среща и с румънския премиер Михай Тудосе, а преди да се отправи на път за България, където го очакват във Варна и Балчик, посети и Музея на селото „Димитрие Густи“.

В медиите обаче не всичко вървеше по мед и масло за височайшия гост и неговата идея. Аугустин Хаджу – президент на Федерацията на транспортните оператори, заяви по националната телевизия, че чуждестранните компании в Румъния, включително френските, плащат румънски заплати и осигуровки, а не западни или общоевропейски. В същото време те често не декларират печалби, което ги освобождава от плащане на данъци, и изнасят генерираните в Румъния капитали в чужбина.

Така непредубеденият зрител остава с впечатлението, че двойният стандарт, срещу който Макрон се бори, няма да изчезне, а само ще се трансформира. И европейският Изток ще продължи да служи на западните компании да сбъдат конкурентоспособни на световния пазар.

„Това е една форма на неопротекционизъм“, негодува срещу идеите на Макрон РадуДинеску – генерален секретар на Националния съюз на сухопътните транспортни фирми пред агенция Agerpres. Опасенията на този вид компании в цяла Източна Европа са, че шофьорите на тирове може да бъдат считани за командировани работници и работодателите им да изгубят конкурентоспособност при новите условия и дори да плащат глоби.

Мнозинството от временните работници в ЕС идват от Полша (16,9%), Португалия (16,1%), Испания (15,7%), Белгия (13,2%) и Германия (11,8%), като освен транспорта друг голям сектор с тяхно присъствие е строителството. Поставянето им в равни условия с местните работници ще повиши социалната им сигурност, но те няма да са така привлекателни за работа в страните-домакини и вероятно мнозина ще бъдат освободени и ще се върнат в родините си. Тогава безработицата в европейския Юг и Изток ще нарасне, а Източна Европа и важна част от нейните граждани ще трябва да търсят нови ниши, в които да са ефективни на европейския пазар.

Визитата на Макрон в Австрия, Румъния и България може да се интерпретира като поредният знак, че социалният договор, на който до момента почиваха вътрешноевропейските отношения, се променя. За Източна Европа, намираща се в една по-периферна роля в ЕС и извън еврозоната, е важно да има ресурс да осмисли сама ролята си, вместо да бъде просто обект на решения от Брюксел. Имат ли източноевропейците своя визия за новия ЕС или по-скоро ще се поместят в макропромените, чертани от хора като Макрон?

Владимир Митев
Журналист международник. Работил е в списание „Тема“ между 2008 г. и 2015 г. Основател е на двуезичния румънско-български блог „Мостът на приятелството“. Негови статии и преводи са излизали в агенция БГНЕС, списанията A-specto, „Икономика“, блога „Солидарна България“ и други. Публикувал е и в румънските списания Decât o Revista и Q Magazine, както и в румънския ляв сайт Critic Atac.

Оставете коментар