Българските жени – най-чести жертви на трафик на хора в ЕС

България се запазва като основна страна на произход на хората, които стават жертва на трафик на хора в други европейски държави, а най-често причината е сексуална експлоатация. Отчитат се все повече случаи на жертви с психически заболявания. Нова национална стратегия за борба с трафика на хора ясно признава и причините – ниският социален статус, безработицата, липсата на възможности за развитие в други сфери и ниското образование.

Снимка: Pexels.com

България е сред страните с най-висок относителен дял на жертвите на трафик на хора спрямо общото население в дадена страна, като този дял е изключително висок особено сред жените. 13 жени на 100 000 души стават жертва на трафик, което е повече от 5 пъти над средната стойност за Европейския съюз. Компания в челото на негативната класация ни правят съседна Румъния и Холандия.

Причина за попадане в капана, въпреки твърденията на българския премиер за „липсата на безработица“, най-често е ниският икономически статус, невъзможността за реализация и ниското образование.

Това сочат данните, представени от правителството в анализа на ситуацията, който е част от предложена в края на юли за обществено обсъждане Национална стратегия за борба с трафика на хора 2017 – 2021. От началото на 2017 година в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) са получени 17 сигнала, касаещи въвличане в трафик на хора с цел трудова експлоатация на български граждани, съобщиха наскоро от комисията.

Основните изводите в стратегията се основават на данни за периода между 2010 и 2015 година. Те показват, че най-застрашени са жените във възрастовата група от 18 до 24 години, като рискът при тях е приблизително 18 пъти по-висок спрямо мъжете на същата възраст, а жените на възраст 12-17 г. са в приблизително 28 пъти в по-висок риск спрямо мъжете в тази възрастова група.

Данните за механичния прираст на населението на България показват, че именно в тези възрастови групи по принцип се наблюдава най-значимата по обем външна миграция и съответно траен отрицателен прираст на лицата и от двата пола. Според наличните статистически данни за изселените от страната жени в периода 2010-2015 година повече от 20 000 лица от женски пол на възраст 15-29 г. са напуснали България.

Общовалидно за ЕС разпределение е, че около 80% от жертвите на трафик са жени, а около 70% от всички регистрирани жертви са трафикирани с цел сексуална експлоатация. Колко лесно хората попадат в капана беше доказано наскоро и от социален експеримент на фондация „Анимус“, осъществен с подкрепата на Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и предаването „Господари на ефира“. Кампанията се състоеше в публикуването на обява, в която са заложени очевидни измамни съобщения, като например, че се търсят работници за „събиране на зелен хайвер“.

По данни на Групата от експерти към Конвенцията на Европа за борба с трафика на хора (GRETA) за периода 2013 – 2015 г. България се запазва като основна страна на произход на хора, станали обект на трафик към други страни в Европейския съюз (предимно към Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Кипър, Полша, Италия, Чехия), като се отчита тенденция за повишаване и на вътрешния трафик.

В доклада се посочва, че български граждани биват въвличани в трафик основно с цел сексуална експлоатация – 77%, следван от трафик с цел трудова експлоатация (най-вече в сектори като строителство, земеделие и производство на стоки) – 12 %. Останалите дялове до 100% се разпределят между трафик на хора с цел продажба на новородени, трафик на хора, при който е налице принудително задържане в подчинение, и трафик с цел отнемане на органи и телесни течности.

Сходни са и цифрите в годишните отчети на Върховна касационна прокуратура (ВКП), подадени към Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). По данни от годишните доклади на НКБТХ и анализа на периодичните проучвания в периода 2012-2016г. се регистрират все повече случаи на жертви на трафик (както жени, така и мъже) със специфични потребности като: трайни здравословни проблеми и/или хронични заболявания; трайни и/или продължителни физически нарушения и/или увреждания; жертви с ментални нарушения и/или трайни психични/психиатрични разстройства. Само за първото шестмесечие на 2016 година в комисията са постъпили данни за 9 случая на жени и мъже с форма на психическо и/или физическо нарушение/увреждане, като до края на годината броят на подобните казуси е нараснал двойно. Според комисията основно предизвикателство остава и работа с жертвите на трафик с различна форма на зависимост (алкохолна или наркотична), както и за тези, при които са използвани упойващи средства, довели до развитие на зависимост.

По данни на МВР жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация са основно млади жени, предимно от малцинствен произход, ниско образовани и в затруднено материално положение. Поради невъзможност за реализация в други икономически сфери, те са привлечени от възможността за значителни доходи и по-висок стандарт на живот зад граница. Преобладават жертвите от районите на Плевен, Сливен, Пловдив и Пазарджик.

Според вътрешното министерство съществува видимо разграничение между профилите на жертвите по отношение на различните видове трафик, в които те биват въвлечени. Най-ясно отликите биха могли да бъдат отчетени при елитната, уличната и клубната сексуална експлоатация. В елитната и клубна проституция често биват въвличани момичета и жени от български произход, с добър, дори висок социален статус, произхождащи от здрави семейства, образовани, владеещи чужд език или езици. Принудени да проституират на улицата биват момичета и жени най-често от ромски произход, живели в нездрава семейна среда, с нисък социален статус и ниско или без образование.

По отношение на трафика на хора с цел трудова експлоатация кандидатите за работа са от почти всички региони на България, особено слабо развитите икономически райони с висока безработица и ниско заплащане. Жертвите на трафик с цел трудова експлоатация обикновено са нископлатени български граждани, най-често от малцинствените групи, работещи в чужбина без трудови договори, осигуровки, предимно в областта на строителството. При набирането за работа в чужбина в много от случаите се наблюдава информирано съгласие за вида работа, но не и за условията на труд.

По отношение на случаите, при които е налична явна принуда, лицето е формално несъгласно да извършва определени дейности и осъзнава състоянието си на експлоатация, идентификацията и самоидентификацията често е възпрепятствана от страха на жертвите и/или нежеланието им да влязат във взаимодействие с официалните власти и техните представители.

Експертите признават, че за въвличането в трафик на хора „водещ фактор, определящ потенциалната застрашеност на лицата и/или групата от лица, остава икономическият им статус„. Въвлечени в трафик са най-вече представители на бедни икономически региони, малки населени места, в които възможностите за работа и респективно препитание са ограничени, посочва се в стратегията на кабинета. Продължава да се наблюдава и пряка зависимост между степента на образователно равнище и риска от въвличане в трафик.

Оставете коментар