В категории:Икономика

Защо Брюксел се притеснява от новите санкции на САЩ срещу Русия

Европейците с право се опасяват, че скритият мотив на Вашингтон е да насърчава собствения си енергиен износ

Снимка: Wikimedia Commons

Леонид Бершидски, Bloomberg

Европейската комисия подготвя да противодейства на новите санкции, които Конгресът на Съединените щати може фа наложи на Русия тази седмица. Това може да звучи сякаш Европа застава на страната на Русия след три години поддържане на икономически ограничения срещу нея, и че западният съюз почва да се пропуква. Нещата обаче са по-сложни – европейците просто се грижат за икономическите си интереси, които подготвяните от САЩ санкции непохватно потъпкват.

Камарата на представителите на щатския Конгрес вероятно ще подкрепи двупартийния законопроект, одобрен и от Сената, който налага нови санкции на Иран, Русия и Северна Корея. В него е включен противоречив член, който дава на президента властта да санкционира всяка компания, която предоставя технологии, услуги, инвестиции или всякаква друга подкрепа за проекти за руски тръбопроводи. Това ще има опасни последствия за европейски компании, които са партньори в планирания газопровод до Германия Северен Поток 2, сред които са френската Engie, британо-холандската Royal Dutch Shell, австрийската OMV Group и германските Uniper и Wintershall.

Конгресът едва ли има намерение да убива няколко заека с един законов куршум. Северен Поток 2 е специално назован в законопроекта като заплаха за европейската енергийна независимост. Това е виждане, споделяно от някои източноевропейски държави, особено Полша, но не и от нациите в ядрото на Европейския съюз, които се нуждаят от допълнителните доставки на евтин природен газ, които трябва да бъдат осигурени от тръбопровода. Начинът, по който е оформен закона за санкции, обаче, също така застрашава и фирми, които работят по други руски тръбопроводи – включително Турски поток, който вече се строи, и дори фирми, участващи във всякакво обновяване на старата газопреносна мрежа, минаваща през Украйна.

По-ранна версия на закона стана обект на критика от европейски компании и предизвика остро съвместно изявление от правителствата на Германия и Австрия, както и войнствен отговор от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В послание към еврокомисарите, Юнкер ги призовава да са готови да отговорят в рамките на дни – първо като се изиска уверение от САЩ, че тези санкции няма да бъдат налагани над компании от ЕС, второ като щатският закон бъде поставен под европейския статут, който обезсилва извънтериториалните закони на други държави, и като последен вариант – ответен отговор чрез Световната търговска организация.

Европейците имат причини да се притесняват от закона, дори с измененията в последната му версия. Частта с тръбопроводите вероятно ще е любима на президента Тръмп. Той активно предлага износът на втечнен природен газ от САЩ като алтернатива на руските газопроводи за Европа. Както показва реакцията на Германия и Австрия, европейците не вярват на уверенията на Тръмп, че „Съединените щати никога няма да използват енергетиката, за да оказват принуда над вашите държави и не могат да позволят друг да го прави. Не искаме да имаме монопол или монополистка ситуация”.

Законът за санкции обвинява Русия, че използва износа на газ като оръжие – което за европейците е остаряла и неадекватна критика. Години наред ЕС се бори с опитите на руския държавен газов доставчик „Газпром” да злоупотребява с доминиращата си роля в Източна Европа. Сега двете страни са близко до окончателно споразумение, което отговаря почти изцяло на условията на ЕС. „Газпром” се нуждае от европейския пазар колкото и европейците се нуждаят от руски газ, ако не и повече. Така че компанията се подава на натиска, заменя дългосрочните договори с краткосрочни и прави отстъпки в цените. Сега, когато Русия показва гъвкавост, на ЕС не са му дотрябвали опитите на САЩ да налага собствения си по-скъп продукт на пазара.

Макар подобна силова игра вероятно да се харесва на Тръмп, той може и да не натиска европейците твърде много. Администрацията му е критикувала закона, и ако той го подпише, може би няма да се престарава при прилагането му. А по отношение на тръбопроводите, авторите на закона са използвали език, който директно призовава президента да е предпазлив.

Версията на закона, която бе одобрена от Сената, само дава власт на президента да налага санкции, свързани с такива енергийни проекти. В последната версия, която вероятно ще стигне до бюрото на Тръмп за подписване, се заявява, че президентът може да въведе санкции „в координация със съюзниците на САЩ”. Европейските компании би трябвало да отчасти успокоени от промяната – макар че биха предпочели да получат уверения, че няма да бъдат санкционирани, каквито получиха от Барак Обама през 2014 г.

Такива уверения обаче едва ли ще впечатлят някого в Москва, където цари дълбок цинизъм относно САЩ. Депутатът и телевизионен водещ Алексей Пушков, който често коментира отношенията между САЩ и Русия, пусна следния коментар в Twitter:

„Смятаща се за изключителна нация иска да блокира руските газови доставки за Европа и да продава скъп шистов газ на европейските прислужници на САЩ. Това е целият „морал” на Конгреса”

Русия вече действа според най-лошия сценарий. В последните седмици бе ускорен строежа на Турски поток по дъното на Черно море, макар да няма окончателно споразумение къде трябва да излезе тръбата в Турция. За това се използват специализирани кораби за полагане на тръби на шведския подизпълнител Allseas Group.

През миналата година „Газпром” също така си подсигури капацитет за полагане на тръби под вода, който ще е имунизиран срещу санкции. С гарантиран от „Газпром” заем, руска компания плати 1 млрд. долара за огромен кораб за полагане на тръби, построен в Сингапур за нигерийска компания, изпаднала във финансови затруднения. Ако се стигне до най-лошото, „Газпром” ще може да се справи и без европейските си партньори. Оборудване и части ще бъдат доставяни от Азия, най-често чрез конфиденциални сделки, които няма да стигат до ушите на западните регулатори.

В това се крие и един голям проблем със щатските санкции, стари и нови. Докато те от една страна дразнят съюзниците на САЩ и бизнеса, от друга тласкат Русия към по-голяма самодостатъчност. Сенатор Маккейн е известен с репликата си, че Русия е „бензиностанция, маскирана като държава”. Щатските законодатели действат според тези опростенчески разбирания, когато налагат нови санкции. Но те не могат да забранят руския енергиен износ изцяло. Съюзниците на САЩ в Европа няма да го приемат, и въпреки реториката на Тръмп за „Америка на първо място”, на Вашингтон все пак им пука за мнението им. Същевременно по-слабите санкции принуждават Русия да полага по-сериозни усилия да придобие или да разработи технологиите, които може да спре да получава от Запад. Това едва ли е резултатът, от който в крайна сметка се нуждаят САЩ.

Принтиране

Оставете коментар