В категории:България / Икономика

Продължава сривът на преките чуждестранни инвестиции в България

Десните икономисти не пропускат шанс да отбележат, че България трябва да запази своята благосклонна към бизнеса данъчна система, за да не изгони инвеститорите. Междувременно, преките чуждестранни инвестиции са намалели 13 пъти за последните 10 години и продължават да спадат.

Данните за последното десетилетие показват, че България не може да разчита на чуждестранните инвестиции, за да си гарантира устойчив растеж. Снимка: Pexels

За първите пет месеца от годината преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната са намалели драстично с 77.2% спрямо същия период на 2016 г., показват предварителните данни на БНБ. Спрямо ситуацията две години по-рано вложенията в нашата икономика, идващи от чужбина, сривът е 90.2%, което на практика означава спиране на инвестициите.

Налятите в България средства за периода януари-май възлизат на 119.2 млн.евро, което представлява 0.2% от БВП на страната. За първите пет месеца на предходната година те са били в размер на 525.7 млн.евро или 1.1% от БВП. За месец май е отбелязано оттегляне на 6.2 млн. евро за разлика от привлечените 130.2 млн. година по-рано.

Инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти за периода януари-май на свой ред се сриват над 12 пъти на годишна база през 2017 г. Чужденци са закупили имоти за 2.3 млн. евро за този период, докато година по-рано този тип инвестиции са били 28.3 млн. По-голямата част от тези сделки се падат на падат само на 4 страни:

До май се наблюдава отлив на инвестиции от Австрия, Германия и Белгия (вероятно плащане по дълг на българско предприятие), както и Унгария (потенциално по линия на банка ДСК). Най-големите вложители в България за този период са от Холандия и Швейцария, които често се използват за маскиране на български капитали като чуждестранни инвестиции. Поради тези особености, именно Холандия е най-големият инвеститор в България за последните две десетилетия.

Преките чуждестранни инвестиции достигат своя пик около присъединяването на България към ЕС. Те нарастват постоянно от под 2 млрд. евро през 2003 г. до над 9 млрд. през 2007 г. След това започва бърз спад, в резултат на който те стават едва 1.15 млрд. през 2010 г. и се стабилизират на това ниво. Единственият значим скок оттогава е до 1.7 млрд. през 2015 г., последван от срив до 700 млн. година по-късно, който продължава и в момента.

Краят на ръста на ПЧИ в България съвпада с времето, в което страната предприе данъчни реформи, целящи да привлекат още повече инвестиции. През 2007 г. България намалява корпоративния данък на 10% до най-ниското за ЕС ниво, а година по-късно е въведен и най-ниския плосък подоходен данък в общността. Данъчната реформа не предизвиква очаквания прилив на инвеститори, а данните на БНБ показват точно обратното. Въпреки това, настоящата система на данъчно облагане и до днес бива защитавана с аргументите, че привеждането ѝ във вид по-близък до мнозинството от европейските страни, ще отблъсне инвеститорите. Фактът, че те вече отдавна са отблъснати пък се отдава не на данъчната система, ниското потребление и острото неравенство, а на „недостиг на качествен човешки капитал“. Накрая провалът на иначе „качествените“ десни политики винаги се налага лицемерно да се обясни с „некачествените“ индивиди. Иначе как ще се прокара следващата партида от тях?

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар