Земята може би вече преживява шестото масово измиране на видове

Учени говорят за „биологично унищожение” на фона на данните, че през последните десетилетия за загубени огромно количество животински популации

 

Лъвовете днес се срещат само в малка част от историческите си местообитания. Снимка: pexels.com

„Биологичното унищожение” на дивата природа през последните десетилетия означава, че планетата преживява шестото масово измиране в историята си и то е по-тежко, отколкото се е очаквало, пише Guardian.

Нов научен анализ на животинските видове – както редките, така и често срещаните, е показал, че милиарди популации са били изгубени на регионално или местно ниво през последните десетилетия. Изследователите посочват като причини за кризата пренаселеността и прекомерното потребление и предупреждават, че това представлява заплаха за цялата човешка цивилизация и че остава много малко време, за да бъдат предприети мерки по въпроса.

Изследването, публикувано в  списание Proceedings of the National Academy of Sciences изоставя обичайно трезвия тон на научните доклади и нарича масовата загуба на дива природа „биологическо унищожение”, представляващо „страховито покушение срещу основите на човешката цивилизация”.

„Ситуацията толкова се е влошила, че не би било етично да не използваме по-силен език” заявява ръководителят на изследването проф. Джерардо Кебалос от Националния автономен университет на Мексико.

Предишни изследвания вече  са показали, че животински видове изчезват със значително по-бърз темп, отколкото предишните няколко милиона години. Макар пълното изчезване на видове да остава сравнително рядко, тези процеси създават впечатление за постепенно намаляване на  биоразнообразието. Новото проучване прави по-широк преглед и оценява състоянието и на често срещани видове, които губят популации в много части на света, но не изчезват навсякъде.

Учените са установили, че една трета от хилядите видове, чиито популации намаляват, в момента не се считат за застрашени. Друг извод от анализа е, че броят на дивите животни като цяло е спаднал с до 50% през последните десетилетия. Подробни данни са налични за сухоземните бозайници, като почти половината такива видове са загубили 80% от обхвата на местообитанията си през последното столетие. Учените са открили, че милиарди популации на бозайници, птици, влечуги и земноводни са били изгубени по цялата планета. Това ги води до извода, че шестото масово измиране на видовете е в много по-напреднала фаза, отколкото се е смятало досега.

„Резултатът от това е биологично унищожение, което очевидно ще има сериозни екологични, икономически и социални последствия. Човечеството в крайна сметка ще плати много висока цена за унищожаването на единственото сборище на живот във вселената, за което знаем”, изтъкват авторите на доклада.

Те изтъкват, че макар да има възможни мерки за овладяване на спада, перспективите не изглеждат добре: „Всички знаци сочат към още по-мощна атака срещу биоразнообразието през следващите две десетилетия. Това рисува мрачна картина за бъдещето на живота, включително човешкия живот”.

Дивите животни измират заради унищожаването на хабитатите им, прекомерния лов, токсичното замърсяване, нахлуването на чужди за региона видове и климатичните промени. Но в крайна сметка зад всички тези фактори стои „човешката пренаселеност и продължаващия ръст на населението, и прекомерната консумация, особено от страна на богатите”, изтъкват авторите на изследването. Сред тях е и професор Пол Ерлих от Станфордския университет, който е автор на важната, макар и противоречива книга The Population Bomb, издадена през 1968 г.

„Трябва да бъде обърнато внимание на сериозното предупреждение в нашия доклад, тъй като цивилизацията зависи изцяло от растенията, животните и микроорганизмите, които осигуряват жизненоважни функции в екосистемата – вариращи от опрашването и защитата на културите до осигуряване на храна от морето и поддържане на климат, подходящ за живот”, коментира той.

„Времето да се действа е много кратко. Ще отнеме много време, за да можем хуманно да започнем свиването на населението, което е нужно, за да оцелее цивилизацията в дългосрочен план. Но много може да се направи по отношение на консумацията, както и чрез други „помощни средства” като природни резервати и закони за защита на разнообразието”, заявява Ерлих. Кебалос от своя страна изтъква, че е нужно международните институции да финансират запазването на дивата природа в глобален мащаб.

Изследването се основава на данни за 27 500 вида земни гръбначни видове от Международния съюз за защита на природата (IUCN). Много от тях са често срещани видове, като при една трета се наблюдава свиване на обхвата през последните десетилетия. „Някога лястовици гнездяха всяка година в близост до дома ми в Мексико сити. През последните десет години обаче ги няма”, дава пример ръководителят на проекта.

Изследователите посочват и „емблематичният” случай на лъва: „Исторически лъвовете са били разпространени в почти цяла Африка, Южна Европа и Средния Изток – чак до Северозападна Индия. Днес голямата част от лъвските популации са изчезнали”.

Професор Стюард Пим от Университета Дюк в САЩ, който не участва в изследването е съгласен с общите заключения на колегите си. Той обаче не счита, че шестото масово измиране вече тече. „Това е нещо, което още не се е случило – но сме на прага му”, заявява той. Пим също така има възражения срещу използвания в изследването широк подход. „Трябва ли да сме притеснени за загубата на видове в големи райони – абсолютно. Но това е доста грубоват начин да го покажеш. Има части на света в които се наблюдават мащабни загуби, но има и части на света, където се наблюдава невероятен прогрес. Изследването е много сурово със страни като ЮАР, които вършат добра работа в защитата на лъвовете”, казва той.

„Макар да се гледат нещата в цялост е интересно, наистина интересните неща са в детайлите. Кои са факторите, които причиняват намаляването в определени райони?”, отбелязва Робин Фриймен от Лондонското зоологическо общество. Той е част от екипа зад анализ на популациите на 3000 вида, публикувано през 2014 г. То показа, че броят на дивите животни е спаднал наполовина след 1970 г., което е в съответствие с новото изследване, макар да използва различни данни от IUCN. Той е съгласен, че е нужно да бъде използван по-силен език: „Нужно е хората да са наясно с катастрофалните спадове, които наблюдаваме”.

Посочването на пренаселеността като основна причина за проблемите на околната среда отдавна е спорно. Прогнозите на Ерлих в неговата книга от 1968 г., че стотици милиони хора ще умират от глад още през 70-те не се сбъднаха, отчасти заради новите по-високопроизводителни култури, които самият той е посочвал като възможно решение.

Ерлих признава недостатъците на книгата си Population Bomb, но заявява, че тя е била успешна в основната си цел – да предупреди хората за глобалните екологични проблеми и ролята на човешката популация в тях. Той остава безкомпромисен и до днес: „Покажете ми учен, който твърди, че няма проблем с популацията, и аз ще ви покажа идиот”.

Принтиране

Оставете коментар