Майчинство от офиса – поредната залъгалка за социална политика

От КЗД разказаха за „Барикада“ за множеството жалби от бременни, които получават. Сред тях има случай на служителка, която открила точка от трудовия си договор, гласяща, че ако забременее, дължи 700 лв. неустойка на работодателя си.

Снимка: Pexels.com

Преди седмица от НОИ припомниха, че влизат в сила промените в Наредбата за паричните обезщетения и помощи, с които се дава право на майките да получават 50% от обезщетението за бременност и раждане към заплатата си, ако решат да се върнат на работа преди детето да е навършило година. Подобна стъпка изглежда като улеснение и възможност за онези жени, които по определени съображения биха искали да се върнат по-рано на работа. Когато обаче тя се случва на фона на тотално сбъркана социална политика, подплатена от демографски колапс, звучи като нищо повече от поредната залъгалка за реформи и държавна подкрепа за семейното планиране у нас.

Безспорен факт е, че България може да се похвали с един от най-дългите периоди на майчинство, възлизащ на две години, през които майките имат законното право да останат в дома си и да отглеждат децата си. За сравнение този период в Германия е една година, като може да бъде удължен с още два месеца, ако отглеждането на бебето се подели с бащата. Във Великобритания периодът, през който на майките се изплаща 90% от доходите, ако останат вкъщи, е едва 6 седмици. Парадоксално, но „страната на неограничените възможности“ САЩ се явява единствената държава в Западния свят, която не гарантира платен отпуск по майчинство на жените. На този фон фактът, че майките в България имат право на 90% от заплатата си по време на първата година след раждане, както и възможността да останат още една година с детето си макар и срещу смешно обезщетение, изглежда доста по социално справедлив. Действителността у нас обаче „традиционно” е съвсем различна и разкрива нуждата от далеч по-съществени и реални мерки в подкрепа на семействата, решили се да имат дете.

Обезщетение

На практика болшинството от жените в България се връщат на работа веднага след края на първата година от отпуската си по майчинство, а причината най-често е финансова. И няма как да е друга, след като от години този период на обезщетение е замразен на мизерните 340 лева – крайно недостатъчни за отглеждане на дете. До преди известно време тази сума бе обвързана с минималната работна заплата, което донякъде би позволило нейното увеличаване. Ако този подход бе запазен, сега тя би възлизала на 460 лв.

Въпросът за връщането му бе повдигнат от БСП и хората на Марешки по време на предизборната кампания при предсрочните парламентарни избори. От ГЕРБ не сметнаха темата за важна и я подминаха в платформата си, което означава, че най-вероятно няма и да ги развълнува скоро.

Всъщност, социалните експерти на Борисов устойчиво доказват през годините тоталната абдикация от предприемането на работещи социални мерки и инициирането на точно обратните – например през техния първи мандат периодът за изчисляване на обезщетение на майчинството бе увеличен на две години. Имайки предвид огромния сектор на сивата икономика у нас, която цъфти и процъфтява и срещу който нито една власт не смее да вдигне пръст, съвсем естествено е, че подобна промяна ще удари по хиляди работещи жени, които се разписват срещу осигурителна база, далеч по-ниска от реалната за действителната им заплата. Заради всичко това твърденията, че българските жени се радват на спокойно двегодишно майчинство, в по-голямата част от случаите са просто мит.

Не по-малки са и проблемите, касаещи сферата на законодателството, което уж трябва да защитава бременните и майките. И тук отново опираме до разликата между теория и практика.

Дискриминация

Според Кодекса за труда бременните са защитени от уволнение, като към това може да се пристъпи само при строго определени случаи като закриване на предприятието. Случаите от реалния живот обаче доказват друго – работодателите у нас продължават цинично и нагло да уволняват служителки, очакващи дете, използвайки тяхната увереност, че едно просто заявяване на бременността ще ги предпази от това да останат без доход.

Всъщност малко жени са наясно, че освен да кажат, трябва и да докажат пред шефа си с документ, че чакат дете. Това е залегнало в Кодекса на труда, според който бременната служителка, включително и тази в напреднал етап на лечение ин-витро, се ползва със закрила след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. Незнаейки това, много жени се оказват в ситуация на очакване на дете и без работа, както и възможност да си потърсят правата в съда. Други тепърва се сблъскват с проблеми, когато се върнат в офиса, обясниха за „Барикада” от Комисията за защита от дискриминация:

В комисията постъпват перманентно оплаквания от уволнения по време на бременност, както и от предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно. Негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, липсва например обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството.

Със своите действия и понякога чрез действията на своите подчинени, работодателят създава враждебна среда и дискриминира жената, която иска да бъде майка, пречи ѝ да бъде лекувана, което в дадени случаи се налага. За да се стигне нерядко до уволнение с мотив, например, че жалбоподателката не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения.

Не трябва да се пренебрегва и стресът, на който биват подлагани бъдещите майки. Нерядко в казусите в КЗД той се отразява и на бременността, като на няколко пъти има риск за загуба на бебето. Можем да обобщим, че бременните жени не са добре дошли за работодателите и стремежът им е да се освободят от тях”, поясняват от КЗД.

От там разказват и за фрапантни примери, сред които на фирма, назначаваща само жени над 50 години, именно с цел да не се сблъска с „проблема” бременни жени, както и на служителка, която открила точка от трудовия си договор, гласяща, че ако забременее, дължи 700 лв. неустойка на работодателя си.

Всичко това доказва, че законодателството в защита на бременните и майките на малки деца масово се погазва и са нужни реални мерки за неговото спазване.

Алтернативи

Алтернативите за отглеждане на деца, поне докато са още съвсем малки, също имат нужда от ударно подобрение.  При продължаващия проблем с местата в държавните ясли и детски градини в София, таксите в частните и заплащането на бавачки са непосилни за по-голямата част от семействата, поради което част от майките не виждат смисъл да се връщат на работа, защото накрая сметките излизат еднакви. Положителни стъпки в тази посока бе направил вече бившият социален министър Ивайло Калфин, чийто екип бе предложил въвеждане на ваучери за градини за семейства с малки деца, както и талони за различни други услуги в помощ на младите семейства. В крайна сметка те останаха разписани само на хартия. Аналогично изглеждат и нещата с гъвкавото и почасово работно време за майките, което също в повечето случаи е химерно понятие.

Подобни проблеми и пропуски са повече от ясно доказателство, че политиката в подкрепа на младите семейства и в частност майките у нас има нужда от категорична смяна на посоката. Пределно ясно е, че решението за раждане на дете не би следвало да зависи пряко от помощта на държавата, но когато тя не просто абдикира, но го прави с претенцията, че осъществява дейност в тази насока, ситуацията придобива цинични размери. Особено когато срещу себе си има една изчезваща нация.

Оставете коментар