В категории:България

Слава на експлоатацията!

Съкратени без предизвестие в началото на годината работници от обувния завод във Ветрен протестират за неизплатени работни заплати и обезщетения. Случилото се с тях е христоматиен пример до къде води в крайна сметка реализирането на мантрите за максимална дерегулация и „премахване на административната тежест пред бизнеса“, проповядвани и днес от всички политици.

Това ми прилича на експлоатация?! Минимална работна заплата, невъзможност за отсъствия и болнични, а и като гледам, инвеститорът не е направил нищо, за да не изглежда заводът днес така, както е изглеждал, когато е построен“, възкликва в ефир водещата на „Здравей, България“ по „Нова Телевизия“ Ани Цолова.

Зрителите току-що, вероятно с половин око, са проследили живо включване от град Ветрен, където шивачки от местния обувен завод протестират срещу неправомерно уволнение и неизплатени заплати и обезщетения. „Ще следим случая и в новините, няма да оставим тези хора без отразяване – това можем да направим за този случай, в който хората са оставени с права само на хартия, но не и на практика“, добавя нейният колега Виктор Николаев, след което предаването продължава с далеч по-приятната тема за първото издание на риалити формата „Като две капки вода“.

Работниците обявиха, че няма да допуснат собственика на завода да си вземе машините преди да им изплати заплатите. Снимка: Скрийншот „Нова телевизия“

По еко галоши и без заплати

Случаят в обувния завод, собственост на фирмата „Еко Скарпе“, което в превод означава „еко обувки“, е христоматиен пример за потъпкване правата на работниците и законодателство, което от години се настройва и преработва  изцяло в интерес на „бизнеса“ и „инвеститорите“, но когато стане дума за защита на труда, се оказва врата в полето.

„Имам да получавам близо 1000 лева, не сме получавали пари три месеца. Искаме си заплатите и обезщетенията и няма да отстъпим“, заявява една от служителките в завода, който внезапно спира да работи в началото на 2017 година. Около 120 служители, предимно жени, работели на минимални заплати, се оказват безработни в нарушение на закона – без предизвестие и с натрупани неизплатени трудови възнаграждения.

От няколко дни те протестират пред обувния завод. Оформили са жива верига и се заканват, че няма да допуснат собственикът на предприятието да извади от завода машините, преди да им изплати дължимите суми. Още на 2 декември миналата година до работниците е спусната „заповед за временно преустановяване на работния процес“. Тъй като имат натрупани отпуски, които не са използвали през годината, работниците си пускат отпуск и остават по домовете си. В средата на месеца започва изнасяне на част от имуществото, а в края на декември служителите получават подпечатаните си трудови книжки и заповеди за освобождаване.

Уволнени са без предизвестие и без да им бъдат изплатени по няколко заплати, както и обезщетенията за останалите дни неизползван отпуск. „Ние си знаем как живеем…“, отговарят на въпрос как точно се справят, когато изведнъж остават без никакви доходи от труд.

„Парите, които имаме да получаваме, сигурно са джобни за някои господа, но за нас това са пари, с които ще си платим данъците и ще си прехранваме семейството“, възмущава се една от служителките в завода. Само около 20 души успяват бързо да си намерят нова работа. Останалите около 100 работници, предимно жени, изпадат в невъзможност да задоволяват базовите си жизнени потребности.

Сред тях има майки на ученици, които се налага да изтеглят заеми, за да могат да изпратят децата си на училище. „Оставиха ни на произвола. Работихме до 14:00 часа, казаха ни „преустановяваме работата“ и после ни съобщиха, че сме съкратени“, разказват работниците. Вече втори месец заводът не работи, а от собствениците няма и следа, освен опитите на техни пратеници да си вземат част от машините, годни за употреба, които засега работниците осуетяват с протести и живи вериги.

Премахване на административната тежест

След години „намаляване на административната тежест“ и „премахване на пречките пред бизнеса и инвеститорите“ днес е по-трудно да продадеш баничка, отколкото да прехвърлиш фирма. Оказва се, че фирмата „Еко Скарпе“, доскоро собственост на италианеца Клаудио Соргато, е прехвърлена в началото на февруари на българката от ромски произход Силвана Недкова от Плевен. „Откакто хората в града започнаха да се оплакват, че е такава ситуацията в завода, ние се опитахме да разговаряме със собствениците, но те така и не отговарят по никакъв начин. Оказа се, че фирмата е прехвърлена на социално слаба ромка от Плевен, която няма никакви средства да покрие заплатите, които трябва да си получат хората“, призна в ефира и кметът на Ветрен Радослав Лютаков.

Източник: Търговски регистър

„В един момент се оказва, че това прехвърляне на фирми става от днес за утре, без да гледат има ли тя задължения, няма ли такива…“, добавя с откровено изумление и възмущение кметът. Даде и пример, че ако иска да продаде колата си, всеки обикновен човек трябва да премине през всички процедури, да бъде проверено дали са платени данъците и т.н., а същевременно „фирмите се прехвърлят с лекота“. Какво друго, ако не „бариера пред бизнес предприемачеството“ е да не можеш лесно да прехвърлиш своята фирма? Когато това се налага – и на безработна българка от ромски произход, която дори не може да бъде открита на своя адрес.

„Като две капки вода“

На изборите за кмет на Ветрен през 2015 година кандидатът на ГЕРБ Радослав Лютаков печели мястото с внушителен резултат от над 82%. Днешното му възмущение изглежда искрено, но дали си дава сметка за причините? Бърз преглед на предизборната програма на ГЕРБ за изборите в края на март тази година показва, че сериозно внимание в нея е обърнато на мерки за още дерегулация, апетитно наречена „премахване на административната тежест за бизнеса“. Бившите управляващи дори предвиждат приемането на специален Закон за премахване на административната тежест. „Премахването на административната тежест за бизнеса ще ускори икономическия растеж като позволи на всяко предприятие да се концентрира в основната си дейност. В допълнение то ще улесни и стимулира стопанската инициатива и ще увеличи конкуренцията при обществените поръчки“, убедени са икономическите експерти на партията, сред които най-вече бившият икономически министър Делян Добрев.

В шоуто като „Като две капки вода“ Добрев спокойно може да бъде изигран напълно успешно и без грим от икономическия експерт на БСП Драгомир Стойнев. В програмата си т.нар. българска левица също обещава да се бори с административните пречки пред бизнеса. В този смисъл едва ли има значение кой от кандидатите за кмет е спечелил – Младен Сираков от БСП или неговият колега от ГЕРБ. Тук трябва да припомним и внесените в 42-рото Народно събрание от депутати на БСП поправки в Кодекса на труда, целящи „повече гъвкавост на пазара на труда“. Тези свежи идеи против правата на работниците бяха приети с аплодисментите на колегите им от дясно.

Политика със същата насоченост е разписана подробно в предизборните платформи  на всички основни политически играчи без изключение. Пробизнес мерките са се превърнали в задължителна част от българската политика като единствено единствено възможно лекарство за куп болести на българската икономика и обществен живот като цяло. Политиците и техните съветници считат за задължително да ги включат безкритично в своите програми и да ги повтарят до втръсване в своите публични изяви. Вероятно от значение е и фактът, че българските политици редовно кимат одобрително по време на натруфени срещи в столични хотели с представители на бизнеса, които винаги са лобирали за още по-голяма дерегулация и оттегляне на държавата от всякакви възможни функции. Рядко обаче ще видите тези политици при работниците с еко галошите в малкото останали български заводи.

Изчерпаните инструменти за намеса

„Очевидно е, че тази жена не може да обезпечи каквато и да било претенция от когото и да било – нито от държавата, нито от служителите“, призна в ефира на „Нова телевизия“ и директорът на Инспекцията по труда в град Пазарджик Васил Мезов. От службата са опитали да изпратят на новия собственик на „Еко Скарпе“ 78 наказателни постановления на стойност около 20 000 лева, но се оказало, че Силвана Недкова дори не може да бъде открита на адреса, посочен при прехвърлянето на фирмата.

Докато в България това се позволява – по-лесно е да се продават фирми, отколкото банички – това ще се случва. За съжаление тенденцията е това да става все по-често“, песимистично прогнозира Мезов. Запитан от репортера на място „какво да правят сега хората, нали вие сте една от институциите, които би трябвало да им помогнат, Мезов вдига рамене: „Ние сме реализирали целия пакет от инструменти, с които разполагаме“. Целият пакет от останали вредни регулационни и административно тежки инструменти.

Освен за неизплатените заплати, работниците свидетелстват и за повече от тежки условия, при които са били принудени да работят. „Можете да влезете и да видите“, посъветва една от тях екипа на телевизията и разказа, че през зимата са работили при температура от десет градуса. Собственикът е нарушавал базови трудови права, все още несрутени от законодателната инициатива на някой борец за „гъвкавост на пазара на труда“. Жените разказаха, че когато им се налагало да ползват болничен, на следващия месец двата дни, по правило заплащани от работодателя, се отбелязвали като взет „неплатен отпуск“.

Lasciate mi cantare, sono imprenditore*

Името на италианския предприемач и инвеститор в България Клаудио Соргато не за първи път попада в новините. През 2009 година той придобива дружеството „Васил Мулетаров“ от българката Таня Лесова, а през 2011 година го преименува на „Еко Скарпе“. Година по-късно при сходни обстоятелства като днешните са освободени част от работниците – отново без да им бъдат изплатени дължими обезщетения. Част от тях завеждат дело и успяват да осъдят Соргато да им изплати парите.

„Винтаж“ ЕООД е една от фирмите, които все още са собственост на същото албанско дружество, което преди седмици прехвърля „Еко Скарпе“ на социално слабата Силвана Недкова. Източник: Търговски регистър

„Осъдих го, но до ден-днешен на сме взели нито стотинка“, коментира една от жените, която по ирония на съдбата се е завърнала на работа в завода, но днес отново е в същата ситуация. След като е осъден, част от работниците отиват до град Пещера, където Соргато е собственик и на други фирми, заедно със съдия изпълнител, за да опитат да вземат имущество, чрез което да бъдат изплатени дължимите им суми. „Предложиха ни три строшени шивашки машини, които не ставаха за нищо, и един камион, за който първоначално се намери момче да го купи, но след това му поискаха още 7000 лева и той се отказа. До този момент не сме взели и стотинка“, разказа жената.

Справка в Търговския регистър показва още, че през юли 2015 година Соргато прехвърля „Еко Скарпе“ на албанското дружество „Шкипоня е шпейт“, а година и половина по-късно то предава собствеността на щастливата ромка от Плевен Силвана Недкова. „Шкипоня е шпейт“ и до днес продължава да бъде собственик на други фирми („Винтаж“ ЕООД, „УИНДС“ ЕООД, „ИЙСТ РОУД“ ЕООД), включително и такива със същия предмет на дейност като „Еко Скарпе“ – вероятно натам е предвидено да се насочат и част от машините, които днес служителите бранят буквално с телата си.

„Оставаме, няма да даваме машините. Нека дойде Теохаров (бел.ред – Димитър Теохаров Димитров, доскоро директор на фирмата) и да се разберем – ще ни преведе ли пари?“, категорични са работниците. Те вече са подготвили колективно дело  и откровено споделят, че се надяват, ако не си получат заплатите, то поне „да разбунят духовете“.

Разбунени духове и демонтирани паметници

У нас обаче духовете отдавна се разбуждат трудно, а дори когато това се случи, обикновено общественото недоволство се запраща в погрешна посока. Най-често това са злободневни конфликтни теми (защо не машинното гласуване или пък премахването на някои комунистически паметник) или „общ враг“ (защо не циганката Недкова или пък бежанците от Сирия). Въпреки че преядохме с дерегулация и некоректни бизнесмени, на предстоящите избори отново ни предлагат само това.

Като стана дума за паметници, такъв наистина е косвено намесен и в историята с обувния завод. Преди години злополучният италиански собственик извадил отнякъде бюста на някогашния патрон на завода Васил Мулетаров – български политик от началото на миналия век, тесен социалист и по-късно член на БКП, един от хилядите, които „изчезват безследно“ през 20-те години. Бюстът бил поставен на видно място, а собственикът гордо обявил: „За мен това е част от историята и традициите на този завод“.

Надписът „Слава на труда“ беше премахнат от сградата на Синдикалния дом в Стара Загора.

Историята мълчи дали бюстът е дочакал необезпокояван поне до последната промяна в закона, изготвена от депутатите Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов, на база на която всички „комунистически символи“ из страната трябва да бъдат свалени и премахнати. Преди дни обаче Славов се похвали във Фейсбук, че в Стара Загора е паднал „последният символ на комунизма“. Приложена е и снимка на бившия Синдикален дом на културата, една от най-високите сгради в града, на върха на която доскоро стоеше „опасният“ надпис „Слава на труда“. Днес благодарение на бившия депутат с фамилия Славов (каква ирония) демокрацията и светлото бъдеще са спасени, злокобните символи са премахнати, а пространството е освободено за нови лозунги. Защо не „Слава на експлоатацията и дерегулацията“ ?!

 

* от италиански – „Оставете ме да пея, аз съм предприемач“

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар