Трайно безработните вече трябва да плащат по-високи здравни вноски

Държавата очаква от хора, които от години нямат никакви доходи, да плащат увеличена с 8,7% здравна вноска през 2017 г. Много от тях отдавна са лишени от здравна грижа и могат да разчитат частично само на Спешната помощ.

 

Снимка: Барикада

От началото на 2017 г. хората, които сами внасят своите задължителни здравноосигурителни вноски, вече трябва да плащат 18,40 лв. месечно. Това представлява увеличение с 8,7% спрямо досегашната сума от 16,80 лв. Здравната вноска беше на това ниво от 2010 г. насам, когато тя беше увеличена рязко от 10,40 лв. по предложение на финансовия министър Симеон Дянков, който после пренасочи 1,4 млрд. лв. от събраните пари за здравеопазване за други дейности.

Вноската за лицата, които сами я плащат, се определя от ежегодно приемания Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), като представлява 8% от половината от минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица. От 2010 г. до края на миналата година той беше 420 лв., но сега е увеличен на 460 лв.

Месечна сума за лицата, внасящи сами здравноосигурителната си вноска. Графика: Барикада

Кои ще бъдат засегнатите?

На първо място трайно безработните, които не получават никакви обезщетения за безработица. Тъкмо на тях НАП напомня, че по някакъв вълшебен начин трябва да внесат до 25 февруари увеличените си задължителни здравни вноски за януари.

Статистиката на НСИ показва, че 57,9% или над 124 хил. от безработните търсят работа повече от година, което означава, че не получават обезщетения от фонд “Безработица”, които са най-много за 12 месеца. Значителна част от останалите 90 хил. също не получават обезщетение за цяла година, тъй като нямат необходимия за това 12 годишен осигурителен стаж.

Сами трябва да внасят по 18,40 лв. месечно и други 160 хиляди души, които се водят „обезкуражени“ и не попадат в статистиката за безработица, тъй като вече са се отказали да търсят работа. Както може да се предположи, много от тези хора не могат да плащат и затова са с прекъснати здравни права. Поради тази причина нямат личен лекар, не посещават профилактични прегледи и отлагат максимално лечението си при необходимост. Единствената здравна помощ, на която могат да разчитат, е тази, предоставяна от Спешните центрове.

Увеличението на здравната вноска ще засегне и други групи хора, които нямат никакви доходи:

  • Учащи или посещаващи курсове, които не са студенти държавна поръчка и не съвместяват обучението си с работа.
  • Хора със здравни проблеми, които не получават пенсия за инвалидност.
  • Хора, които не могат да работят, защото се грижат за деца или възрастни роднини и др.

Статистика за 2010 г. – последната, с която разполагаме – разкрива, че 102 хил. незаети лица биха работили, ако можеха да ползват подходяща услуга за гледане на деца. 1/5 от тях са останали вкъщи, поради липса на детска градина, а двойно повече не са могли да си позволят да плащат таксата. 45 хиляди души пък са останали извън пазара на труда, тъй като е трябвало да се грижат за възрастен роднина.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар