В категории:България / Икономика / Пенсии

Над 1 млрд. лева от пенсионните вноски са пренасочени към частните фондове през 2016 г.

Изчисленията показват, че доходността на фондовете не е достатъчна, за да осигурят по-високи пенсии на клиентите си. Това не е проблем само за бъдещите пенсионери, а за всички данъкоплатци днес, защото дупката в общественото осигуряване се покрива от държавния бюджет

Комисията по финансов надзор (КФН) публикува предватителните резултати от дейността на т.нар. универсални пенсионни дружества, които отчитат 1,083 млрд. лева постъпления от осигурителни вноски. Това представлява ръст от 6% спрямо предходната година. Пенсионната вноска в България е 18,8% от дохода, като за родените след 1960 г. тя е поделена между фонд “Пенсии” на НОИ (13,8%) и избран частен пенсионен фонд (5%).

До август 2015 осигуряването в такъв фонд беше задължително, но промени в Кодекса за социално осигуряване дадоха възможност на работещите да прехвърлят партидите си изцяло към общественото осигуряване, за да получат пълна пенсия от НОИ. Въпреки че доходността на частните фондове е по-ниска от необходимата, за да могат да донесат достатъчно голяма втора пенсия на клиентите, която да компенсира намалената държавна пенсия, малцина са прехвърлили партидите си. Броят на осигурените в такъв фонд дори се увеличава с 2% на годишна база и достига над 3,4 млн. души, които са внасяли средно по 48,3 лв. месечно. Същевременно, едва 2900 души са прехвърлили партидите си към НОИ през 2015 г.

Поради тази причина над 1 млрд. лв. ще бъдат насочени към частните фондове и през 2017 г., като в същото време Държавното обществено осигуряване (ДОО) изпитва недостиг от 4,4 млрд. лв., които се покриват от държавния бюджет. Така на практика държавата субсидира тези фондове, тъй като поема увеличената цена за дупката в общественото осигуряване от пренасочваните към тях средства.

В червено е дупката в бюджета на Държавното обществено осигуряване (хил.лв.), която се плаща от обществото, докато над 1 млрд. лв. отиват в частните пенсионни фондове. Графика: Барикада

Това би могло да се счете за приемлив разход, в случай че частните фондове имаха достатъчна доходност, с която да гарантират по-високи пенсии в бъдеще. Изчисленията на КФН обаче показват средна доходност от 2,83% за периода 2015-2016 г. на деветте фонда. Средногодишната им доходност от началото на задължителното допълнително пенсионно осигуряване е доста по-ниска, заради срива около икономическата криза през 2008 г., когато фондовете отчетоха загуба от 20%.

Според изчисления на самите частни фондове, те трябва да имат средна годишна доходност от поне 5%, за да могат клиентите им да получат през 2041 г. с 1% по-висока пенсия спрямо онази, която биха получили, ако се осигуряват изцяло към ДОО. Резултатите досега показват, че мнозинството от фондовете не достигат това ниво дори в добри за икономиката години.

Двата фонда с най-висок пазарен дял – „Доверие“ и „Алианц“, в които се осигуряват почти половината работещи, имат доходност от съответно 2,67% и 1,61% на годишна база от края на 2014 г. досега.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар