В категории:Икономика

Смъртта на 40-часовата работна седмица прави хората по-болни и по-малко продуктивни

Несигурният трудов пазар, западането на синдикатите, новите технологии и натискът на работното място карат много служители да работят по-дълго – макар че това вреди на здравето им и няма реална полза за работодателите

Снимка: Wikimedia Commons

Джил Плимър, Financial times

През XIX век лозунгът „осем часа работа, осем часа развлечение, осем часа почивка” се превърна в боен вик за синдикатите и реформаторите, борещи се за социална справедливост и от двете страни на Атлантическия океан.

Повече от век по-късно, тази трудно спечелена победа е под заплаха. В много случаи осемчасовия работен ден вече е останал в миналото. „40 часовата работна седмица отдавна я няма”, заявява Карин Туарнайт, мениджър в консултантската фирма Ernst & Young. Според проведено от фирмата проучване сред 10 хил. служители на ръководни позиции в осем държави, работните часове са се повишили рязко след глобалната финансова криза от 2007-2008 г.

„Това не е феномен само в Съединените щати. Много други държави следват същата тенденция”, отбелязва Туарнайт. Тя добавя, че след финансовата криза работата над 40 часа седмично се превърна в „новото нормално”. Според изследването на Ernst & Young, близо половината анкетирани мениджъри работят над 40 часа седмично. Около една трета заявяват, че работят поне пет допълнителни часа.

Повечето работни часове обаче не е задължително да водят до повишена продуктивност. Според изследване на Станфордския университет, продуктивността спада рязко след 50 часа работа седмично и се срива почти до нулата след 55 часа – така че допълнителните 15 часа на практика имат минимална добавена стойност. Авторът на изследването Джон Пенкавел коментира, че това може да се обясни с изтощението и стреса, които служителите изпитват при продължителна работа. „Това не само намалява тяхната продуктивност, но също така увеличава вероятността от грешки, инциденти и заболявания, които в крайна сметка увеличават разходите на работодателя”, изтъква той.

Технологиите отчасти могат да бъдат обвинени за удължаването на работното време, особено в съчетание с все по-несигурния пазар на труда. Макар смартфоните и софтуерът за работа от разстояние да носят гъвкавост, твърде често нуждата да си винаги „постоянно свързан” води до натрупване на повече ангажименти извън традиционния осемчасов работен ден.

„Хората са обвързани с технологиите. Те вече не могат просто да си отидат вкъщи и да се изключат. Може да си свършил работата си за деня, но тъй като вече е сутрин в другия край на света, се очаква да отговориш при нужда. Ако броим тези допълнителни минути, когато трябва да си онлайн, работните часове се трупат много бързо”, отбелязва Туарнайт от Ernst & Young.

Университетската преподавателка по психология Сара Мур, която е изучавала западането на условията на труд в САЩ, отбелязва, че работното натоварване се увеличава, тъй като бизнесите намаляват персонала, в следствие на което един служител трябва да върши същата работа, която преди години е била отговорност на двама или повече колеги. „В допълнение към това, особено след кризата от 2008 г., много работници започнаха да ни споделят, че са благодарни, че имат работа, поради което не са склонни да отказват извънреден труд, за да не застрашат заетостта си”, заявява Мур.

Професорът по социология Леон Грюнберг посочва като виновни за промените „все по-агресивните бизнес цели, повишеният натиск за свиване на разходите и навлизането на нови технологии”, които в имат за резултат повече стрес. „Поддържащи функции, като например отговорността за човешките ресурси, се прехвърлят на други служители. Работещите на позиции, които не са със строго определено работно време, са подложени на подразбиращ се, а понякога и на откровен натиск от своите надзорници и колеги да се доказват като добри и лоялни служители, като идват рано и си тръгват късно”, изтъква той.

„Отдалечаването от 40 часовата работна седмица е част от дългосрочна тенденция, движена от работата на търговските обекти седем дни седмично, западането на синдикатите и увеличаващия се брой на жените в работната сила”, коментира Никола Смит, главен икономист на британския Конгрес на профсъюзите. „Сега са нужни две заплати, за да се поддържа домакинство, а не само една. Вече сме се отдалечили от традиционния модел на „носещия хляба” в къщата”, добавя тя. Конгресът на профсъюзите цитира данни от официалната британска статистика, които показват, че броят на хората в страната, които работят повече от 48 часа седмично, е нараснал с 15% след 2010 г.

„Отмирането на 40-часовата работна седмица е постепенно, но определено е усилваща се тенденция”, коментира Бен Уилмот, отговарящ за държавните политики в Института за персонал и развитие Chartered. Той отбелязва, че макар технологиите да дават възможност служителите да бъдат „освободени” от бюрата си, се наблюдава увеличаване на необходимостта да бъдеш виждан на работното си място. Изследване на института показва, че 30% анкетираните работници декларират увеличение на случаите, при които техни колеги идват на работа, дори когато са болни. Общо 40% виждат повишаване на случаите на психически проблеми.

„Макар пазарът на труда да се подобрява, перспективите все още са много несигурни, което е една от причините някои хора да не са склонни да излизат в болнични, дори когато имат нужда. В крайна сметка резултатът за много служители е това, че те работят повече часове, просто защото е възможно и се очаква да го правят според променящата се работна култура”, казва Уилмот.

Оставете коментар