В категории:Анализи / Икономика

Силата на хората спира непопулярните търговски споразумения на ЕС

Масовите движения успяха да предизвикат силата на корпорациите в битката срещу ТПТИ и СЕТА, но не трябва да се забравя, че борбата тепърва започва

Хиляди поляци протестираха във Варшава срещу CETA и TTIP
Хиляди поляци протестираха във Варшава срещу CETA и TTIP

Корпорациите и политическите елити, които от много години направляват прокарването на споразумения за свободна търговия, изглежда губят контрол, пише Guardian. Силната обществена съпротива и опозицията от страна на национални и регионални правителства в Европа успява да изкара от релси противоречивите споразумения ТПТИ и СЕТА.

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ се доказа като изключително непопулярно. В цяла Европа кампанията за спирането му имаше огромен ефект. Близо три и половина милиона европейски граждани подписаха петицията против трансатлантическите сделки.

Но не само гражданите, профсъюзите и неправителствените организации са притеснени отноsно начина, по който търговските договори изземат контрола от демократичните правителства и го слагат в ръцете на частните корпорации. Самите държави-членки на ЕС започват да охладняват към тези споразумения.

Преди няколко седмици само 12 от 28 членки на ЕС се показаха готови да подпишат писмо в подкрепа на ТПТИ. По-рано това лято Франция хвърли сериозни съмнения върху сделката, след като министърът на търговията на страната призова за спиране на преговорите. Германският икономически министър от своя страна декларира, че ТПТИ „де факто е провален”. Това накара генералният директор по търговията на ЕС Жан Люк Демарти да излезе с предупреждение, че търговската политика на съюза е „близо до смъртта”.

Същевременно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА), подобна сделка за свободна търговия между ЕС и Канада, също се оказа много проблемна. Във вторник икономическите министри на ЕС отложиха решението за одобряване на споразумението, което остави сделката в безтегловност.

Видно е, че архитектите на този проект са притеснени. Миналата седмица френският „зелен” евродепутат и изявен антиглобалист Жозе Бове бе спрян от канадските гранични служби, когато пристигна в Монреал, за да говори  на конференция за СЕТА. В крайна сметка той бе допуснат в страната, но забавянето му попречи да говори на събитието. Изглежда за архитектите на договорите за свободна търговия свободата на движение на стоки и услуги е по-важна от свободата на изразяване.

Политиците и корпорациите може да си мислят, че могат да заглушават гласовете против договорите, но е по-трудно да игнорират гласоподавателите. Показателно за това е потенциално фаталният удар, който СЕТА получи от местните власти в един регион на Белгия. Парламентът на Федерацията Валония-Брюксел, който представлява интересите на 4.5 млн. френскоговорящи белгийци, наскоро гласува против СЕТА заради опасения относно обществените услуги и земеделието.

Според белгийската конституция, всички пет регионални правителства в страната трябва да одобрят търговския договор, преди федералното правителство да даде съгласието си. А за да бъде приета СЕТА, е нужна единодушна подкрепа от всички 28 страни членки на ЕС.

Сивите политици-центристи, които от десетилетия повтарят безсмислено мантрата за растеж и търговия, започват да осъзнават, че електоралните гласове, на които периодично разчитат, вече не смятат, че такива договори работят в тяхна полза. След като десетки хиляди европейски граждани отново и отново излизат на улиците, за да протестират срещу тези договори, преговарящите от страна на ЕС изглежда водят загубена битка.

Всички, участвали в кампаниите срещу ТПТИ и СЕТА, трябва да получат голяма похвала. Въпреки силата на корпорациите, които ще реализират огромни печалби от договорите, масовите движения на хората в ЕС, САЩ и Канада използваха своите демократични права, за да протестират, да лобират и да предизвикат мощта им.

Макар да е оправдано да празнуваме победата за силата на хората, не трябва да забравяме, че това е само началото на борбата. Това се отнася и за Великобритания, независимо дали страната ще остане или ще излезе от ЕС, отбелязва Guardian. Според някои коментатори, особено сред подкрепящите „Брекзит” левичари, излизането от ЕС ще означава, че страната не трябва да подписва такива вредни търговски споразумения.

На практика обаче изглежда, че ЕС може да спаси Великобритания от подобни мътни сделки, докато консервативното правителство, страхувайки се от изолация и отчаяно устремено към търговска сделка на всяка цена, ще поведе страната към дъното. Рискът от изолация след референдума за „Брекзит” може да окуражи консерваторите да подпишат дори още по-ощетяващи двустранни споразумения, отколкото предложените на ЕС.

Глобализацията донесе чудесни неща като интернет и възможност за лесни международни пътувания. Силата в тази нова парадигма обаче досега бе в ръцете на корпорациите, които експлоатират възможностите за действие извън националните граници.  Може би отхвърлянето на глобалните търговски споразумения маркира началото на масова борба за освобождаване от веригите на корпоративната власт. За хората във Великобритания, които вляха толкова енергия в тази борба, би било трагична ирония, ако се окажат прехвърлени от тигана на ТПТИ и СЕТА в огъня на каквито про-корпоративни сделки подготвя консервативното правителство, завършва Guardian.

 

Оставете коментар