Иняки Габилондо: Слепи са онези, които не инвестират в науката и образованието

Известният испански журналист от баски произход споделя пред в. „Ел Паис“ размисли за бъдещето на света.

„Когато няма да ме има. Светът след 25 години”. Това е заглавието на едно от най-гледаните в момента в Испания телевизионни предавания. Води го легендата на испанската журналистика Иняки Габилондо. Журналистът от баски произход, роден през 1942 г. в град Сан Себастиян, Страната на баските, бе известен досега предимно с точните си и остри политически коментари и интервюта. В новото си амплоа Габилондо отправя един по-мащабен поглед към бъдещето на света чрез свои репортажи и интервюта с интересни личности за авторското си предаване.

Иняки Габилондо
Иняки Габилондо

Вестник „Ел Паис”, в който Габилондо продължава да води и свой видеоблог с коментари, интервюира известния журналист и му зададе много въпроси за неговия поглед към световните перспективи.

Ще напреднем, ако не се самовзривим

Относно цялостните обществени тенденции през следващите 25 години прочутият журналист обобщава: „Надеждата ми е, че технологиите и науката ще се разраснат още и ще дадат решения на почти всички проблеми – за енергията, здравето, генетиката, прехраната. Но същевременно нивото на способност, което има човечеството, за да решава своите социални, политически, икономически проблеми, както и болния въпрос с неравенството, ме правят голям песимист”.

Интересни са и заключенията на Габилондо за тероризма, околната среда, бедността, апатията: „Ако разговаряш по тези теми с учени, те неизменно ти отговарят с въодушевление, защото са сигурни в напредъка. Но като помислят 10 минути, признават, че виждаме политически и социални проблеми, растящ хаос, голямо объркване във всички сфери и в крайна сметка съжителството между хората с нищо не се е подобрило и дори води до все нови и нови конфликти. Никълъс Негропонте, директорът на MIT Media Lab, е голям визионер, смята историята за автономна от науката и е деен оптимист. Но казва, че светът ще има велико бъдеще, само ако не го взривим междувременно”.

Лудост е да се орязва бюджетът за наука

Иняки Габилондо има критичен поглед и към подценяването в Испания на развитието на науката и образованието, които според него са ключът към бъдещето. Незаинтересоваността на държавата да инвестира в тези сектори и стремежът дори непрекъснато да им съкращава бюджета е безотговорна политика, убеден е журналистът. Неговото мнение е особено интересно и за българската аудитория, тъй като у нас този проблем е значително по-драматичен, отколкото в Испания. Ето какво казва Габилондо за своята страна, като от заключенията му могат да се направят красноречиви паралели и за нашата:

„Науката и технологията напредват много бързо. Испания ще е луда, сляпа страна, сбъркана и заспала, ако не се хвърли с пълна сила към научните изследвания, към развитието, към образованието. Всичко в света върви напред с шеметна скорост и е необяснимо това самоубийство на една страна, която се е заела да се пазари, да орязва научните изследвания, сякаш вече никога няма да ѝ потрябват.”

В САЩ не пестят от научни изследвания

Габилондо продължава: „Скоро ще излъча предаването си за директора на един изследователски център към Колумбийския университет в САЩ, който е испанец. Той се е посветил на изработването на карта на мозъка и тази програма се финансира от Белия дом. Като го попитах дали трудът му няма да отиде на вятъра и дали няма да му спрат финансирането след изборите в САЩ през ноември т.г., особено ако там се смени управляващата партия, той ми отговори – не, не, и републиканците, и демократите имат консенсус помежду си, че никой няма да реже стратегически научни програми, върху тях не влияе това, кой ще спечели изборите. Просълзих се от вълнение – заради слепотата на нашата страна, която иначе е велика в много други въпроси, но не вижда как всичко това напредва с огромна скорост. И продължава да се занимава с пазарлъци на дребно, с пошла търговия по въпроси, които са от жизненоважно значение. Подобно поведение наистина изглежда налучничаво”.

Какво ли би казал, ако познаваше по-добре ситуацията в България…

Равноправието на жените може да оправи световните баланси

В интервюто си журналистът се спира и на темата за равноправието на жените, разработена в негово предаване с участието на президентката на Чили Мишел Бачелет, която между двата си мандата като държавен глава е била и първата директорка на Програмата на ООН за жените. Габилондо отбелязва, че с Бачелет били съгласни как образованието за жените ще промени света: „Когато жените, възприемани в много култури по света само като машини за раждане на деца, постигнат едно по-разумно ниво на образованост, те ще поискат да имат по-малко деца, да водят по-различен живот, да се развиват, а това автоматично ще доведе до по-голямо равновесие в света”.„

Обществото има нужда от журналистиката като ориентир

Що се отнася до бъдещето на журналистиката, Иняки Габилондо споделя следното пред „Ел Паис”: „Убеден съм, че журналистиката ще играе решаваща роля в бъдеще. Но няма по нищо да прилича на онова, което познаваме сега. През последните около 4 години изглеждаше, че сякаш журналистиката е на изчезване вследствие на социалните мрежи. Но покрай „Уикилийкс” се появиха знаци, които сочат друго. Колкото повече „течове” има, толкова повече ще е необходимостта от ориентир къде именно е питейната вода. Журналистиката има изключително бъдеще, но под формата на нови структури, които сега още не можем да си представим. За да защити самото себе си, обществото ще наложи появата на личности, които да правят разбираеми тези заливащи ни информационни порои”.

През дългата си журналистическа кариера Иняки Габилондо е интервюирал всички водещи политици на Испания и всички нейни премиери, а също и много изявени личности от световната политика, култура, наука.

Стартиране от радиото

Роден в семейство на потомствени месари като най-големия от деветима синове, Габилондо завършва журналистика в Университета на Навара. Едва 21-годишен започва много успешна кариера в Radio Popular („Народно радио”) в родния си Сан Себестиян, а само 6 години по-късно вече е и негов директор. След още 2 г., когато е 29-годишен, оглавява „Радио Сан Себастиян” от мощната радиоверига Cadena SER. Седем години по-късно вече е в мадридската централа на Cadena SER.

Има кратко участие като директор на новините в националната испанска телевизия TVE в периода на испанския преход към демокрация, след което отново се връща в Cadena SER. Там от 1986-а нататък в продължение на 19 г. води най-популярното радиопредаване в Испания – сутрешното дискусионно „Днес за днес” (Hoy por hoy).

Именно то е трибуната и за неговата бърза журналистическа и гражданска реакция срещу опитите на правителството на премиера Хосе Мария Аснар, вкарало Испания във войната в Ирак, да манипулира фактите около зловещия атентат на „Ал Кайда” на гара „Аточа” в Мадрид на 11 март 2004 г. и да го представи за нападение на ЕТА. Хората на Аснар и до днес обвиняват Габилондно, че разобличенията му в радиоефира са една от причините те да загубят състоялите броени дни след атентата парламентарни избори.

Сега в предаването за политика и култура „Днес за днес”, от което Габилондо си тръгва през 2005 г., щафетата е поета от две водещи, също вече много популярни – Пепа Буено и Хема Негра.

Габилондо междувременно преминава и през редица телевизии, в които понякога дори успоредно води високорейтингови предавания. Превръща се в „жив класик” на испанската журналистика и в една от най-авторитетните личности в обществения живот на Испания. Същевременно е известен и с високата си взискателност към колеги и подчинени, от които очаква перфекционизъм в работата, а когато това липсва, не пести гнева си.

Самоубийството на политиката

Издава книги, участва в конференции, води коментарните си видеоблогове за Cadena SER и за в. „Ел Паис”. Носител е на многобройни журналистически награди. Обявен е за доктор хонорис кауза на няколко испански университета.

От много испански медии постоянно го търсят за мнения по всякакви въпроси и най-вече по политически теми. В последното му засега интервю, дадено пред вестник „Диарио Сур”, Габилондо споделя следното си виждане: „Тъй като политиката не ревизира своите действия, тя сама поражда опасност за системата. Тя е „под чехъла” на финансовата власт и на собственото си късогледство. Така че ще продължи да се дискредитира и да губи значението си в полза на опортюнисти и на кресльовци”.

Иняки Габилондо, чиято първа жена умира през 1981 г., има втори брак с журналистката Лола Каретеро Еранс, негова колежка от Cadena SER. Един от братята му – Анхел Габилондо, е бил ректор на Автономния университет на Мадрид и министър на образоването на Испания от 2009 до 2011 г. Братовчедът Франсиско Ечеберия пък е прочут съдебен антрополог. Една от племеничките – Естибалис Габилондо – е известна телевизионна репортерка, сценаристка и киноактриса.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар