Неравенство и доходи

Снимка: Pexels

Неравенството под лупа

Данните за съотношението в доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението не могат да ни покажат колко компактна е групата на онези, които наистина печелят от несподеления икономически растеж в последните години. За да я открием, ще трябва да се вгледаме много внимателно

Неравенството в България достигна нови върхове през 2017 г.

Неравенството в България достигна нови върхове през 2017 г.

Въпреки че България стана страната с най-голямо подоходно неравенство в ЕС преди 2 години, а ЕК определи ситуацията като „критична“, то продължава да расте през изминалата година.

Ищван Секели и Маринела Петрова по време на представянето на доклада в рамките на Европейския семестър. Снимка: Барикада

Представиха доклада на ЕК за България, който определя ситуацията с неравенството и бедността като критична

Според икономиста Ищван Секели настоящата данъчна система „не прави нищо за намаляване на неравенствата“, а държавата трябва да стане „изключително добра“ при събирането на приходите, за да поддържа социалните системи на нивото, което хората очакват. Зорница Русинова от социалното министерство заяви, че не е съгласна с констатациите на доклада, засягащи разширяването на „обхвата и адекватността на социалните плащания“.

Доклад на ЕК: “Критична ситуация” с неравенството и бедността в България

Доклад на ЕК: “Критична ситуация” с неравенството и бедността в България

„Oтносително слабият преразпределителен ефект от плоския подоходен данък“ и „сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила“ поддържат неравенството и бедността в България на най-високи за ЕС нива, въпреки икономическия растеж и ниската безработица.

В сферата на професионалните и научни дейности няма разлика в заплащането между половете. Снимка: Pixabay

Неравенството в заплащането между половете у нас е под средното за ЕС, но с тенденция към увеличение

Най-голяма разлика в заплащането между половете има в здравеопазването, където мъжете получават с 30.2% повече. Почти 3/4 от заетите в здравеопазването формално са в обществения сектор, но държавата има ограничени механизми за контрол върху заплатите.

Инициативата „Да спрем машината за неравенство“ получи половинчата подкрепа от парламентарна комисия

Инициативата „Да спрем машината за неравенство“ получи половинчата подкрепа от парламентарна комисия

Комисията за взаимодействие с гражданските организации гласува становище относно инициативата за промяна на данъчната система в България. В него беше записано, че се „приветства активността“ и се подкрепя „инициирането на дебат“ по темата, но не мина текстът, който призовава за конкретни мерки за намаляване на неравенството.

Жилищните сметки са най-устойчиво нарастващите през последните години. Снимка: Pixabay

Битовите сметки, разходите за здравеопазване, храна и транспорт се увеличават по-бързо от доходите

Доходите на домакинствата нарастват с 6.8%, а разходите с 10.6% за година. Най-висок ръст има при разходите за обзавеждане и поддържане на дома (15.9%), битови сметки (14.3%) и храна (10%).

Сезонните работници получават най-ниските заплати и най-несигурните позиции. Снимка: Барикада

Доходите от труд нарастват с 10.6% след увеличението на минималните и учителските заплати

Заплатите в туристическия сектор остават най-ниски и нарастват по-бавно от средните за страната, оставайки с 41% под тях. Работниците в този сектор, както и в селското стопанство, рядко са заети целогодишно, което допълнително подкопава доходите им.

България предпочита да не облага свръхконцентрираното богатство, а потреблението. Снимка: Pixabay

България има най-ниското облагане на доходите и богатството в ЕС

Делът на преките данъци у нас е 2.4 пъти по-нисък от средноевропейското ниво. Терминът на Евростат „данъци върху доходите и богатството“ също не е адекватен за страната ни, където се облага предимно бедността.

Снимка: Pixabay

Жилищните разходи нарастват двойно по-бързо от доходите

Увеличението да доходите от заплати на домакинствата се изяжда от още по-бърз скок на част от разходите