В категории:Общество

Скандалът „Серина Уилямс“ – сексизъм, лошо съдийство или неумение да губиш?

Скандалът между американската тенисистка Серина Уилямс и съдията по време на един от най-големите финали в този спорт далеч надхвърли разговора за удари, точки, сетове и купи. Пострада ли Уилямс от сексистки наказания или демонстрира невъзможност да губи и отключи ли случката стаени емоции, касаещи външния ѝ вид и цвета на кожата

Снимка: usopen.org

Едно събитие от света на спорта попадна с голяма интензивност в новинарския поток в последните дни, а в още по-голяма степен стана обект на масово одумване в социалните мрежи. По време на финалния двубой при жените от Откритото първенство на САЩ по тенис (US Open) – един от четирите най-престижни турнира в този спорт и последен за календарната година – най-успешната тенисистка в историята Серина Уилямс от САЩ се забърка в скандал със съдията, който до голяма степен предопредели крайния изход на мача. Случаят далеч не беше обичаен за спортно събитие, поради което и повдигна толкова въпроси и коментари извън света на спорта.

Титлата отиде при 17 години по-младата съперничка на легендарната Уилямс – 20-годишната японка Наоми Осака, за която това е първи трофей от подобен ранг. Осака, която не крие, че Уилямс е нейн идол от детството, отне на кумира си възможността да спечели 24-та титла от най-високото ниво в тениса, което щеше да я изравни във вечната класация с австралийката Маргарет Корт.

Но мачът няма да бъде запомнен със спортно-техническите аспекти на начина, по който Уилямс не успя да покори един от последните рекорди, които ѝ се изплъзват, а с поведението ѝ на корта, действията на съдията и всички социални и политически анализи и коментари, които случката предизвика. Едва ли някой ще запомни и факта, че Наоми Осака изигра страхотен мач и най-вероятно щеше да триумфира, дори да не се беше завихрил въпросният скандал.

Историята накратко

След като Осака спечели първия сет на финалния мач и беше само на още една спечелена част от титлата, съдийско решение възпламени страстите. За да бъде обяснено решението на съдията на хората, които не се интересуват от този спорт, ще се нуждаем от кратко отклонение.

Правилникът за официалните предупреждения в тениса предвижда, че първото провинение на даден играч няма директна вреда за него по отношение на резултата. При второ предупреждение на състезателя се отнема една точка, а при трето – цял гейм. Подобен сценарий (получаване на наказание от цял гейм) рядко се вижда в тениса, но именно това се случи във финалния двубой на тазгодишния US Open.

Тенисът е индивидуален спорт, в който играчите са сами на корта един срещу друг. Всички те обаче имат треньори и треньорски щабове, които стоят в трибуните и наблюдават мача. Едно от най-спорните правила, което от години е обект на критики, забранява треньорите да дават наставления на своите състезатели по време на двубоя, въпреки че се намират на метри от тях, а в почти всеки един друг спорт именно това е идеята да имаш треньор около себе си.

В тениса обаче наставленията (или т.нар. „коучинг“ от английската дума за треньор – coach) са забранени и подлежат на официално предупреждение. Именно такова предупреждение получи в началото на втория сет на мача Серина Уилямс. Треньорът на американката Патрик Муратоглу и направи знак с ръце да влезе по-навътре в корта, за да посреща по-рано ударите на съперничката. Не стана напълно ясно дали изобщо Уилямс чу и видя своя наставник, но един човек забеляза това – португалският съдия на този двубой Карлош Рамош.

Шампионката Осака със сигурност беше единствената напълно невинна на корта. Снимка: usopen.org

Макар практиката почти винаги да е съдията да разговаря неофициално с играча преди официалното предупреждение, ако нарушението е за „коучинг“, в този случай Рамош се показа педантичен и директно го наложи на Серина Уилямс. Това беше посрещнато изключително бурно от нея, като американката не спря да твърди, че не е имало наставления, че тя никога „не мами“ и че „по-скоро би загубила, отколкото да спечели с измама“. Рамош обаче остана непреклонен, а малко по-късно в мача Серина извърши ново и различно по вид нарушение на правилника – удари ракетата си в земята и я счупи. Последва второ официално предупреждение, което този път струваше една точка на Уилямс.

Това още повече изнерви американката, която напълно изпусна нервите си, поиска извинение от рефера, а при една от следващите паузи на мача го обяви за „крадец“, тъй като ѝ е откраднал една точка и също така добави, че ще се постарае този съдия никога повече да не реферира нейн мач. Репликата за „крадеца“ беше прочетена от съдията като ново нарушение, което се явяваше трето за Серина и съответно означаваше наказание от цял гейм. Така Наоми Осака се доближи само на един гейм от победата в мача и турнира, което в крайна сметка се случи минути по-късно.

Ябълката на раздора

Серина Уилямс, Патрик Муратоглу, всички анализатори, журналисти и други тенисисти са на едно мнение, че именно първото наказание – за т.нар. непозволен „коучинг“ или треньорски наставления – е станало причина за целия скандал, който по-късно ескалира в огромна степен. В опити да се оправдае, че не била наставлявана, Серина Уилямс дори обяви, че наскоро е станала майка и като такава никога не би си позволила да даде на дъщеря си подобен пример – че на корта можеш да побеждаваш с измама.

След двубоя обаче треньорът ѝ Патрик Муратоглу призна, че наистина е дал наставления на състезателката си, а и камерите ясно уловиха жестовете му. Според Муратоглу обаче, Серина не го е видяла и именно по тази причина толкова яростно е настоявала, че няма основания за наказание за „коучинг“. Нещо повече – подобни наставления, според легендарния треньор, са нещо изключително често в тениса, като в същия този мач, по същото това време, съперничката на Серина непрекъснато е получава наставления от своя треньор, които обаче не са били забелязани и санкционирани от съдията.

„Аз съм честен. Давах наставления. Но не мисля, че тя гледаше към мен и заради това тя не мислеше, че съм наставлявал. Но аз го направих, както 100% от треньорите в 100% от мачовете. Саша Бажин, треньорът на Осака, правеше същото на всяка точка. Просто трябва да спрем с това двуличие“, коментира Муратоглу, според когото също така „не е кой знае какво да счупиш ракетата“ и това не би трябвало да се наказва.

Муратоглу беше подкрепен от друг негов знаменит колега, дългогодишният треньор на легендата на мъжкия тенис Рафаел Надал и негов чичо – Тони Надал.

„Трябва да си даваме сметка, че моментът беше изключително напрегнат за състезателката – тя се чувстваше безпомощна в един финал, който ставаше все по-труден. Но е трудно да проумеем, че спортист като Серина не може да контролира нервите си на корта и е движена от емоциите. Играчите трябва да се държат подобаващо, не трябва да има дискусия относно това“, заяви Тони Надал, критикувайки реакцията на Серина.

Но успоредно с това добави: „Станах известен с това, че говоря с моя племенник от ложата по време на мачовете. Понякога съдиите му казваха – Рафаел, кажи на чичо ти да млъкне. Или пък ми показваха с поглед, че внимават. Винаги съм се опитвал да им се усмихна или да ги поздравя“, каза Тони Надал, с което наля масло в огъня на твърденията, че не винаги коучинга е наказван, както това стори Карлош Рамош по отношение на Серина и Муратоглу.

„За мен винаги е било абсурдно, че един треньор не може да подвикне нещо към своя състезател, докато хиляди хора на корта могат. Хората, които защитават правилото с аргумента, че това е индивидуален спорт, тълкуват нещата по доста странен начин. Не знам друг спорт, в който това се случва по този начин. Не е така във Формула 1, MotoGP, ралитата и голфа. Дали някой би могъл да омаловажи успехите на Тайгър Уудс, например, заради препоръките от своите помощници“, добави Тони Надал.

„Когато го видя да играе, никога не си казвам: Каква страхотна работа са свършили асистентите на Тайгър! За треньора на Серина, както и за мен, е много трудно да пътува от Ница до Ню Йорк през Майорка и други градове по цял свят и да не може да си позволи да каже дори дума, когато е работил за този конкретен момент с месеци. За мен това е абсурдно и няма никакъв смисъл“, завърши чичото на Рафа.

„Играла съм срещу толкова много играчи, които буквално водят разговор с треньорите си. Мъже, жени – всички получават наставления. Няма човек, който да каже, че това е първият случай, в който някой получава коучинг. Но сега се твърди, че „съдията действа според правилата“. Проблемът е, че тези правила са твърде неясни. Един съдия може да се намеси или да не се намеси, да го види или да не го види. А ако го чуе, какво точно е чул? Или имаме работещо за всички правило, или не. Това е проблемът. Директното официално предупреждение заради коучинг просто обърка всичко“, заяви друга бивша №1 в света – белорускинята Виктория Азаренка, според която, ако второто предупреждение е било легитимно, то третото е под въпрос, тъй като действително е имало много по-тежки случаи, които не са били санкционирани.

Сексизъм, феминизъм и двойни стандарти

По време на пресконференцията след двубоя, Серина Уилямс, макар и по-спокойна, отказа да се извини за поведението и думите си, като заяви, че според нея третото официално предупреждение на съдията – отнемането на гейм заради репликата за крадеца – може да бъде наречено сексистки акт.

„Чувала съм доста мъже да говорят някои неща на съдиите… Чувствам, че да кажеш „крадец“ и да получиш наказание от гейм, е сексистко действие. Той никога не би отнел гейм на мъж, защото му е казал „крадец“. Това ме взриви, но аз ще продължа да се боря за жените и за равенство между половете“, обяви Серина, с което запрати целия дебат в съвсем различна посока, далеч надхвърляща спортно-техническите анализи на един мач, макар и от най-високо ниво.

В социалните мрежи и медиите полетяха анализи що е то сексизъм, докъде се разпростира феминизма, доколко права е била Серина, има ли двойни стандарти в този и други спортове и т.н. Редица бивши тенисисти и анализатори отхвърлиха твърденията на Уилямс, че в случая става дума за сексизъм, но тя получи подкрепа от много важно ниво – ръководството на женския тенис или т.нар. Женска асоциация по тенис (WTA).

Изпълнителният директор на WTA Стийв Саймън коментира в официално изявление случилото се като обяви, че т.нар. „коучинг“ трябва да стане позволен в турнирите от Големия шлем. Той също така се съгласи със Серина Уилямс, че жените са тренирани по различен начин от мъжете. „Вчера на преден план беше изведен въпросът дали се прилагат едни и същи стандарти за мъжете и жените при провеждането на мачове. WTA вярва, че не трябва да има разлика в стандартите на толерантност към емоциите, изразени от мъжете и жените и се ангажираме да работим, за да гарантираме, че всички играчи се третират еднакво. Ние не вярваме, че това беше направено снощи“, каза Саймън.

Във „Форбс“ беше публикуван материал, озаглавен „Позволено ли е на жените да бъдат ядосани на работното си място“, в който се цитират психологически изследвания, според които изразяването на емоциите се приема различно в зависимост от това дали субектът е мъж или жена, като в първия случай това се приема за добро качество, а във втория – за слабост. Но подобни документи трудно могат да достигнат до широката публика и да предопределят който и да било дебат.

Далеч по-лесно публиката възприема изказванията на авторитети в спорта. Така например Били Джийн Кинг, сънародничка на Серина Уилямс и легенда в тениса, заяви: „Когато една жена е емоционална, наричат я истерична и я наказват. Когато обаче мъж направи същото, той е просто e „прям и открит“ и няма последствия. Благодаря ти, Серина, че обръщаш внимание на този двоен стандарт. Повече гласове трябва да изрекат същото“.

Случката разпали страстите в САЩ и поради специфичната история на чернокожите в страната. Фактът, че Серина е чернокожа и че опита да представи случая като битка отвъд нейните собствени интереси в този конкретен мач, ѝ доведе последователи. „Толкова много от това, което тя изпита на корта, ние изпитваме всеки ден на нашите работни места. Като чернокожи жени, от нас се очаква да си стоим в нашето платно – онова платно, което е определено за нас. Всеки път, когато престъпим извън това платно, става проблем“, казва Бреа Уилингхам – бивш криминален репортер, която днес преподава криминално право в Щатския университет на Ню Йорк.

Тя и други популярни чернокожи активисти използваха случая със Серина, за да препратят към популярния в САЩ обществен стереотип за „ядосаната черна жена“.

Огромен брой анализатори и журналисти обаче критикуваха реакцията на Серина и отхвърлиха твърденията за сексизъм. Част от тях, като Майкъл Браун, отбелязаха, че нарушението всъщност е извършено от мъж – треньора на Серина. Според тази позиция не може да се твърди, че съдията е подходил сексистки, тъй като съперникът на Серина също е жена. Освен това е факт, че и мнозина мъже редовно са били предупреждавани за счупени ракети. Според автора „да откриваш сексизъм там, където всъщност го няма, вреди като цяло на каузата за борба със сексизма“.

Серина получи критики и от Мартина Навратилова друга легенда на женския тенис, която при това преди години официално обяви, че е гей и от тогава се бори активно за правата на LGBT общността в тениса и извън него. Според чехкинята, която емигрира в САЩ, в тениса и други спортове наистина има двойни стандарти, но подходът на Серина не е правилен.

„Не мисля, че е добра идея да настояваш, че „щом на мъж може да му се размине, трябва и на жените да им се разминава“. По-скоро трябва да си зададем въпроса какво е правилното поведение, така че да уважаваме спорта и съперниците си“, коментира Навратилова. Тя обаче подчертава също, че обикновено преди предупреждения за „коучинг“ подходът на съдиите е да разговарят неофициално с тенисиста, за да го предупредят да каже на своя треньор да спре. Едва ако наставленията продължат, следва официално предупреждение. Според Навратилова, подобен подход е можел да предотврати целия последвал скандал, в корените на който беше директно официално предупреждение.

Същевременно Навратилова припомня, че самата Серина има дълга история на разправии със съдиите, като част от тях са жени, като припомня случаи от 2004-та, 2009 и 2011-та година, когато американката не е била доволна от съдийски решения и наказания спрямо нея и открито го е изразявала, често прекрачвайки добрия тон.

„Ако се бях държала на корта така, както тя, щях да очаквам всичко, което се случи на Серина. Нещата трябваше да приключат с отнетата точка при второто официалното предупреждение, но Серина просто не можеше да се спре. Тя правилно отправи послания за неравенството между половете, но не и в правилния момент“, обобщи Навратилова.

Вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува както умерени коментари с критики към Серина, така и възхваляващи действията на американката статии, в които се твърди че е дала пример как спортистите не трябва да се срамуват да показват емоции и да бъдат наказвани заради това.

Карлош Рамош – мъжът, който искаше да бъде „звездата на шоуто“?

Логично след Серина Уилямс, най-коментираното лице от неделя насам е съдията Карлош Рамош. Сексист ли е португалецът, или просто е изпуснал мача? Развалил ли с педантичния си буквализъм финала или просто е спазил правилата?

От Международната федерация по тенис (ITF) защитиха Рамош и заявиха, че португалецът не е нарушил правилата.

Но някои бивши и настоящи тенисисти, както и опитни анализатори, критикуваха в по-голяма или по-малка степен действията му. Шампионът при мъжете от тазгодишния US Open Новак Джокович критикува начина, по който Рамош е ръководил мача.

Новак Джокович. Снимка: usopen.org

„Беше трудно и съдията да се справи с всичко това. Трябва да го разберем. Всички бяха в много извънредна ситуация. Много емоции. Серина плачеше, Наоми плачеше. Беше наистина, наистина тежко. Но аз имам своето лично мнение: може би съдията не трябваше да довежда Серина до лимита ѝ, особено на финал в Големия шлем. Може би – всъщност не може би, а определено – той промени хода на мача. Това, по мое мнение, не беше необходимо. Всички ние преминаваме през големи емоции, особено когато се борим за трофей от Големия шлем“, коментира Джокович.

Сърбинът обаче не свята, че може да се говори за някаква тенденция. „Не съм видял нещата, за които директорът на WTA говори. Наистина не съм. Мисля, че мъжете и жените са третирани по този или по онзи начин в зависимост от ситуацията. Трудно е да се генерализира“, каза той.

В този контекст е важно да припомним един случай от 2012-та година, когато по време на Откритото първенство на Австралия украинецът Александър Долгополов остро оспорва решение на Карлош Рамош. Когато съдията се защитава с думите, че той решава и играчът трябва да уважава решенията му, Долгополов отвръща: „Но това е шибано решение“. За разлика от ситуацията в неделя, репликата не довежда на украинеца наказание.

Бившият тенисист Джеймс Блейк твърди, че самият той се е държал много по-лошо, но не е бил наказван от съдиите. „Определено съм правил и по-лоши неща. Виждал и съм други да правят много по-лоши неща и не са били наказвани. Просто мисля, че трябва да има постоянство“, посочва Блейк.

В противовес на случая с Долгополов, Рамош има репутацията на твърде педантичен към сухите правила рефер, а Серина Уилямс далеч не е първият тенисист, при това без значение от пола, който има спречкване с Карлош Рамош.

Нещо повече – настоящият №1 при мъжете и жива легенда на мъжкия тенис Рафаел Надал има буквално същата реплика, при това на два пъти към двама различни съдии, един от които е Рамош, на когото се заканва подобно на Серина, че „повече няма да свири негов мач“.

По време на Откритото първенство на Франция през миналата година, след като преди това Надал спори и се кара с Рамош, който го е предупредил официално два пъти заради забавяне на времето (тенисистите имат 20 секунди за изпълнение на начален удар между отделните точки, а Надал често е обвиняван, че се бави повече време), Надал се зарича същото, което и Серина в неделя към Рамош. Репликата на испанеца обаче е след края на двубоя, така че и да иска, Рамош няма как да го накаже за трети път, което би означавало отнемане на гейм.

И това не е всичко. Надал има дори официално изразено до ръководителите на мъжкия тенис становище, че не желае никога повече един конкретен рефер да съдийства на негови мачове. То е отправено към друг съдия – Карлос Бернардес, заради чести скандали между двамата.

Трудно е да се проследи кога и къде започват влошаването на отношенията между Бернардес и Надал, но през февруари 2015-та на турнир в Рио, при това по време на двубоя, Рафа се обръща към съдията с думите:

„Ще направя необходимото, за да не бъдеш арбитър на мой мач повече“.

Испанецът излива цяла тирада по адрес на съдията, който си замълчава, и след като Рафа спира да говори играта продължава без ново наказание. Нещо повече – ако имаше такова, то би било трето за Рафа и би коствало именно отнемането на цял гейм, точно каквото това се случва на Серина.

Тогава от ръководството на тениса дори обявиха, че подобни искания „не са нещо необичайно“ и обясниха, че супервайзерите на различните турнири взимат предвид желанията и на двамата играчи, когато нагласят графика на съдиите. Трудно е да си представим, че футболен треньор може да предяви претенции кой съдия да не свири даден мач на отбора му, но очевидно в тениса такива неща не са чак толкова изключителни, колкото може би отстрани изглеждаше репликата на Серина.

Карлош Рамош пък беше забъркан и в скандал в друг мач при мъжете – между Новак Джокович и японеца Кей Нишикори през тази година в Откритото първенство на Великобритания. По време на двубоя и двамата тенисисти хвърлят ракетата си на земята (провинението, заради което беше второто предупреждение към Серина), но само Джокович е наказан.

„Двойни стандарти, мой човек, двойни стандарти“, обръща се Ноле към съдията, но тази реплика не е приета за неуважение и от нея не следва трето наказание. След мача Ноле продължава да коментира случая и заявява, че по думите на съдията, той „не е видял“ действието на Нишикори и затова не е предупредил и него – точно както Муратоглу твърди, че се е случило по отношение на Наоми Осака.

Рамош има разправия и с бившия №1 при мъжете Анди Мъри, който впрочем е известен със своите изказвания в подкрепа на борбата за равенството между половете в тениса. По време на Олимпийските игри през 2016-та година, Рамош предупреждава официално Мъри, защото смята, че британецът го е нарекъл „глупав“. Мъри обаче настоява, че е казал „глупаво съдийство“, а не е обиждал в лично качество съдията. „Но ако искаш да си звездата на шоуто, добре“, добавя Мъри по адрес на Рамош в последвалото пререкание между двамата.

Официално предупреждение от Рамош именно за треньорски наставления има и към по-голямата сестра на Серина – Винъс Уилямс, а отговорът ѝ, когато това се случва в Париж през 2016-та година, е идентичен с този на Серина: „Аз съм на 36 години. Играя честно“, с което отрича наставленията.

Срещу Рамош се обяви и колумнистката на „Вашингтон поуст“ Сали Дженкинс, според която съдията на стола е успял „да окраде не само единия, но и двамата играчи на корта във финалния двубой“. „Никой преди не е правил нещо подобно: реферът до такава степен развали двубоя, че и двете тенисистки, Уилямс и Осака, плачеха по време на финалната церемония, а публиката освиркваше. Рамош успя да превърне едно незначително нарушение в един от най-натрапчивите и емоционални спорове в историята на тениса, защото не можеше да приеме, че една жена му говореше рязко“, пише Дженкинс.

Според нея „ако Уилямс е счупила ракетата си, то Рамош е направил нещо много по-лошо – счупил е авторитета си“. Изданието твърди, че е нормално в такива моменти големите шампиони да горят в мача, но всеки един съдия, във всеки един спорт, трябва да разбира, че най-важното в тяхната работа е да помогнат да се овладее моментът, за да се успокоят страстите, а не да ескалират благодарение на него. „Вместо това, Рамош се превърна в главен герой на финалния двубой. Той опорочи първата титла на Осака и един от последните моменти на Серина. Заради какво? Тонът на гласа. Много мъже са псували и проклинали с пълни бели дробове, чупили са на парчета своята екипировка, но не са били наказвани така, както Уилямс на финала на US Open“, добавя Дженкинс.

Тя обръща внимание, че наказанието идва след репликата „Ти ми открадна точката, ти си крадец“, което обаче не е било изречено грубо. В този момент съдията просто е трябвало да замълчи и позволи на Серина да се успокои, но вместо това е решил да наложи трето наказание, което в тениса е наистина драстично, а особено в такъв момент, във финален двубой, е способно да предопредели изхода му.

„Рамош спаси егото си, но отне по нещо от Осака и Уилямс, което никога няма да може да бъде върнато. Най-важната работа на един съдия е да уважава спецификата на спортистите и състезанието. Осака никога няма да спечели за първи път титла от Големия шлем отново. Уилямс никога повече няма да може да си върне тази нощ. Тя си отиде. Така че американката в крайна сметка е права, че Рамош е крадец“, завършва Дженкинс.

Още три важни случая от последните две седмици в Ню Йорк

Случаят от финала при жените далеч не беше единственият по време на тазгодишния US Open, който повдига въпросите за съдийството, сексизма и двойните стандарти в тениса. Нещо повече – два от другите случаи бяха преди въпросния скандален мач между Уилямс и Осака и вероятно до голяма степен спомогнаха за разгорещяването на дебата около него.

В двубой в началната фаза на турнира между австралиеца Ник Кириос и Пиер-Юг Ербер от Франция, Кириос губеше със сериозна разлика в резултата, като не показваше никакво желание да продължи мача и дори изглеждаше, сякаш играе симулативно и е на път да се откаже. Тогава обаче се намеси главният съдия на мача – Мохамед Лаяни, който слезе от стола си и проведе разговор с австралиеца.

„Искам да ти помогна. Това не си ти, знам това“, се чу на микрофоните. Двамата поговориха още няколко секунди, съдията се качи на стола си, а Кириос заигра по-различно и успя да обърне и да спечели мача. След мача Кириос коментира, че Лаяни просто го е попитал дали се чувства добре.

Случката предизвика много сериозен медиен отзвук и отново раздели тенисистите и експертите. Допустима ли беше подобна намеса от съдията и дали той самият не извърши прословутия „коучинг“ към Кириос? Или именно това е ролята на един рефер, който е на корта, за да гарантира възможно най-доброто и коректно развитие на даден мач? Каквато и е истината, поведението на Лаяни беше точно противоположното на това, което демонстрира дни по-късно Рамош.

Другият предизвикал куп коментари случай беше в двубой при жените. В средата на мача между французойката Ализе Корне и шведката Йохана Ларсон, по правило заради голямата жега двете дами получиха 10-минутна пауза, която да използват за охлаждане. Корне отиде до съблекалнята, а когато се върна и мачът започна осъзна, че е облякла наобратно тениската си. За секунди Корне я свали без да се замисли (под нея французойката носеше спортен сутиен) и облече отново, но за нейна изненада това действие и костваше официално предупреждение от съдията Кристиан Раск. Корне възрази скромно и продължи мача, но след двубоя действията на Раск разгорещиха страстите отново по линия на сексизма, а причината за това е, че мъжете в тениса редовно се преобличат на корта и тъй като очевидно не носят сутиени, на практика остават полуголи, без това да донесе някакви последствия. Коментари от типа „за мъжете – може, а за жените – не“ полетяха от най-различни посоки.

Сами по себе си тези два случая предизвикаха достатъчно коментари в света на тениса и около него, но разгледани в цялост оформят още по-голяма картина и изграждат фон, в които реакцията на Уилямс и намесата на историята със сексизма вече изглежда не толкова внезапна и странна, а по-скоро част от по-голям дебат – за действията на съдиите, двойните стандарти и т.н.

Всъщност случаят от мача на Серина и Осака дори не беше последният хронологично, който повдигна подобни въпроси. Близо едно денонощие след този злополучен мач, на корта излязоха за своя финал четирите дами, достигнали до мач за титлата в схемата на двойки (освен на единично, в тениса има мачове и по двойки). Двубоят беше спечелен от австралийката Ашли Барти и американката Коко Вандевеге. Оказа се обаче, че организаторите са лишили двете момичета от традиционната кратка триумфална церемония, в която победителите на корта получават микрофон и няколко секунди, за да се обърнат към зрителите, екипа, семейството си и т.н.

„Шокирана съм, че нямахме церемония. Не успяхме да благодарим на никого. Това беше много зле. Може би някога ще имаме подобен момент отново, ако спечелим турнир от този ранг в Австралия. Може би там ще ме третират правилно, щом в САЩ не успяха“, каза след мача представителката на САЩ Вандевеге. А партньорката ѝ Барти разкри причината, поради която е нямало време за кратката им церемония според организаторите – „трябвало е да започва мачът на мъжете“, визирайки финала при мъжете между Новак Джокович и Хуан Мартин дел Потро.

„Едва ли щяха да имат нещо против, ако се бяха забавили с 10 минути. Щеше да е добре да можем да благодарим на хората, които направиха този триумф успешен, както и да благодарим на хората, дошли да ни гледат. Самите те бяха доста объркани какво се случва“, добави Барти.

Това ли е всичко?

За съжаление случаят дори не се изчерпва с въпроса прав ли е бил Карлош Рамош, има ли сексизъм в действията му и прекрачи ли границата Серина Уилямс. Беше ли допустимо поведението на американката? Определено не, каквото и да е отсъдил съдията. Носителката на 23 титли от Големия шлем е икона за милиони по света, включително за съперничката си на корта в този драматичен двубой и подобно държане, дори да бъде обяснено с емоционалност, просто не отговаря на опита и класата ѝ.

Но коментарите по адрес на Серина, най-вече в социалните мрежи, далеч надхвърлиха допустимата критика към поведението ѝ. Цветът на кожата и външният вид на американката доведоха до лавина от расистки коментари, сравнения, епитети и подмятания, които и най-върлият борец срещу феминизма трудно няма да признае за истински сексизъм, а хора като Боян Расате вероятно биха адмирирали за расистката им същност.

Расистка или не, карикатурата трудно може да мине за особено коректна, тъй като в последните две десетилетия Серина Уилямс обикновено заменя натрошената ракета под нея с най-различни съпернички без помощ от съдиите.

Дебатът за расизма и на Запад се разгорещи с пълна сила заради една карикатура, публикувана в австралийския вестник The Herald Sun. На нея Серина Уилямс е изобразена като огромна чернокожа жена, която скача върху ракетата си, докато на заден фон съдията моли съперничката на Уилямс да я остави да спечели. Карикатурата събуди вълна от възмущение и се стигна дори до това, че профилът на автора ѝ Марк Найт в „Туитър“ изчезна. Найт беше категоричен, че произведението му няма никакъв расистки подтекст и просто е нарисувал Серина така, както я е видял на корта, имайки за цел да осмее единствено лошото и поведение. Но според критиците на неговата карикатура, проблемът не е толкова в начина, по който е изобразил Серина, а в това как е нарисувал нейната съперничка – ако Наоми Осака също е чернокожа, тъмнокоса и със сериозна физика, то в карикатурата на Найт съперничката ѝ беше нарисувана в пълен противовес на американката – бяла, руса и слаба.

Обратно у нас, епитетите, които с лека ръка биват залепяни по адрес на най-успешната състезателка в историята на тениса, независимо дали става дума за мъж или жена (Серина притежава 23 от най-големите трофеи, докато най-успешният играч при мъжете Роджър Федерер има 20) разкриха, че случката на финала на тазгодишния US Open се оказа просто повод за развихряне на стаен расизъм, което е пореден епизод от заливащата ни в последните години кафява вълна.

Вълна, калта от която вече нахлува в мазетата на обществото ни и нямаме много време преди тотално да разруши подпорите и да срути скромната ни къщичка, което може да се окаже разруха с непредвидими последици.

Що се отнася до тениса, след този скандал са възможни два пътя – или съдиите ще станат невероятно стриктни и буквално ще им се наложи да спрат да гледат случващото се на корта, за да внимават дали треньорите случайно не правят тайни знаци, които са тренирали повече от сервисите и волетата си на тренировки със своите играчи, или просто правилото за „коучинга“ най-после ще бъде ревизирано. Почти същото важи и за останалите спорни моменти, които показаха по-малки или по-големи проблеми в настоящия правилник.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар