МВФ призна, че богатството не се разпределя от само себе си

Паниката от напредващия популизъм накара световната финансова институция да отправи безпрецедентно послание към средната класа на развитите страни, коментира испанският в. „Ел Паис”

Генералната директорка на МВФ Кристин Лагард започна да говори за неравенството като алтерглобалистка
Генералната директорка на МВФ Кристин Лагард започна да говори за неравенството като алтерглобалистка

В. „Ел Паис”

Доминиращият икономически наратив преживява метаморфоза покрай паниката от нарастващото влияние на популизма. Феномените на Brexit и на Доналд Тръмп, който скоро ще оглави САЩ и който всява страхове от протекционистки мерки, събудиха страховете на големите финансови институции и насочиха вниманието им към онеправданите в развитите икономики. Още от началото на кризата Международният валутен фонд (МВФ) започна прогресиращо да съсредоточава анализите си и препоръките си върху темите за неравенството, а сегашните нови тенденции допълнително подсилват този завой. МВФ вече настоява за политики, които да стимулират по-равномерно разпределение на печалбите от растежа, и изисква действия за предотвратяване на завръщането към икономически национализъм.

Ако има нещо общо, което характеризира сбирките на МВФ, провеждани на всеки шест месеца във Вашингтон, то това е спокойната атмосфера, в която те се провеждат през последните години. Светът се възстановява бавно и несигурно от най-тежката криза, разразила се след Голямата депресия и превърнала се в брутален срив, който предизвика обедняване на трудещите се класи включително и в богатите страни. Но поне от 2013-та насам тези сбирки на МВФ протичат без улични демонстрации, размахвани плакати и оратори.

Тези големи срещи на политици, банкери и икономисти от целия свят се провеждат в тесния и строго охраняван периметър на централите на МВФ и на Световната банка, разположени съвсем близо от Белия дом и Федералния резерв. Но дори и оттатък заграждения пак никой не протестира.

Гневът все пак избива по телевизията, в социалните мрежи и – по съвсем специален начин – чрез урните. Това внася сериозни трусове в къщата, ръководена от Кристина Лагард от 2011-та насам. „Растежът облагодетелства само малцина,” каза Лагард тази седмица. И добави: „Глобализацията трябва да е различна, не може да е само този импулс за търговия, който сме виждали досега в историята. Необходимо е да се има предвид включването, функционирането на нещата в полза на всички, обръщането на внимание на онези, които рискуват да изостанат”.

Разрастването на популизмите

Ерозията на средната класа в развитите страни беше тежка по време на Голямата рецесия и нарасна с течение на времето, докато  МВФ си изграждаше образа на бастион на неолиберализма. Но особено след като главен икономист на Фонда стана Оливие Бланшар (2008-2015), все по-голямо внимание започна да се отделя на ефектите от фискалната дисциплина върху растежа, на социалното и икономическото въздействие на неравенството.

Той изисква от САЩ, например, да покачват минималната заплата и да предприемат мерки за преодоляване на неравенството, което влачи надолу най-богатата страна в света. Показателно е да се сравнят докладите от последните години с онези от 90-те и от началото на 2000-те години, когато вредните ефекти на глобализацията се броят на пръсти. С възхода на популизмите обратът при Фонда се засилва.

„Това е един дебат, до който МВФ достига прекалено късно, но за това не може да се обвинява само Фонда. Бих обвинил и самия себе си, и всички в икономическия бранш. Провалихме се с вниманието, което трябваше да отделим на тези проблеми  преди да стигнем там, където сме сега, когато феномени като Тръмп и другите вече не могат да се игнорират.” Така разсъждава Джейкъб Киркегаард от института „Петерсън” във Вашингтон. Той добавя: „Инструментите, с които боравят икономистите, се концентрират предимно върху растежа на БВП, което е нещо добро, но проблемът е, че ако от този растеж печелят 2% от населението, а 98% губят, получаваш политически проблем”.

Един от начините да се разглежда икономиката предполага политиките да се фокусират изключително върху засилването на растежа на страните, без особени други намеси, защото генерираното богатство ще се разпредели от само себе си, напоявайки всички социални слоеве. Но това не работи.

Нобелистът за икономика Джоузеф Стиглиц направи такъв извод в едно неотдавнашно интервю за „Ел Паис” относно подозренията за протекционизъм в Европа. Той отбеляза: „Съществуваше вярването – много глупаво от икономическа гледна точка, че ако правителствата поддържат в добро здраве обществените сметки, то пазарите ще функционират, ще има пълна заетост, всички ще са облагодетелствани. Но икономическата теория казва, че ако има интеграция, то има и печеливши, и губещи, така че са необходими силни политики, за да се защитят последните. Идеолозите забравиха разпределението”.

Парадоксално – но един магнат, който живее на Пето авеню в Ню Йорк, помогна това да се прозре.

Неравенството – икономически и социален риск

МВФ не е създаден (преди над 70 години, на конференцията в Бретън Уудс), за да се тревожи относно теми като икономическото и социалното неравенство. Това не е част от неговия оригинален мандат, нито е влизало сред загриженостите му допреди броени години.

Но въпросът за справедливостта непрекъснато печели все по-голяма тежест в тази институция, скандализирайки „ястребите” в нея, както разказват нейни настоящи и бивши служители. С цел да навлезе в тази материя, институцията възприе разпределението на печалбата като ключов въпрос на макроикономическата стабилност и на нейния баланс в плащанията – концепции, които са в центъра на настоящия мандат на Фонда.

Така годишният доклад на МВФ за 2016-та превръща неравенството в приоритетна област за работа през 2017-та, приравнявайки я на аналитично ниво с финансовия сектор и с фискалните рискове.

За първи път темата за социалните дисбаланси влезе в обсега на изследванията през 2015-та и тогава тя бе част от девет годишни проучвания за икономическата ситуация по страни. Тази практика се разширява към още много икономики през 2016-та и 2017-та. Защото неравенството само по себе си задушава растежа.

 

 

Оставете коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

RomaniaSerbiaEnglishGreek