Кои са клопките в Платформата на албанците в Македония

Документът, оповестен сред празничната летаргия в Скопие и съгласуван след совалки с Тирана, поставя на изпитание крехкия политико-етнически баланс в бившата югорепублика

Целите на албанците в Македония не са само техни, това са стратегическите цели на всички албанци, където и да се намират те по света.
Целите на албанците в Македония не са само техни, това са стратегическите цели на всички албанци, където и да се намират те по света.

Документ от седем точки, претенциозно наречен Платформа, бе връчен на македонските партии от страна на три от  политическите субекта на албанците в Македония навръх местната Коледа. Заедно със сърби и руснаци православните македонци празнуват Рождество Христово на 7 януари.

Така бе спазена негласната традиция на политическите нрави в бившата югорепублика, според която албанците обвързват важните си послания към своите съграждани македонци със сакрални християнски празници – когато всички се веселят или почиват и хич не им е до това, да дешифрират конкретни политически препоръки и условия, идващи от „другата страна” на река Вардар, от лявата страна, където са разположени предимно кварталите, населени с етнически албанци.

Празничната зимна македонска летаргия, придружена и от небивали снеговалежи и ниски температури по цялата територия на републиката, може би бе причината основните македонски партии – управляващата досега ВМРО-ДПМНЕ и опозиционната СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) да забавят реакцията си по повод Платформата, предложена от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), Движението „Беса” и коалицията Алианс за албанците.

Мътеше се отдавна

Това забавяне бе странно, тъй като съдържанието на документа се мътеше отдавна, поне от първите дни, дори часове след предсрочните парламентарни избори на 11 декември. В резултат на вота албанският блок от партии като цяло загуби четири от 24-те си досегашни депутатски места в парламента. Гласуването разби досегашния вътрешноалбански двуполюсен модел, състоящ се от ДСИ на Али Ахмети и Демократичната партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи. Партията на Ахмети, произлязла от някогашната бунтовническа Армия за национално освобождение, загуби цели девет места в Собранието и остана само с десет представители.

Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети (на снимката) доста сви представителството си в Собранието, но с включването си в Платформата показва, че ще продължи да играе важна роля в политическия живот
Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети (на снимката) доста сви представителството си в Собранието, но с включването си в Платформата показва, че ще продължи да играе важна роля в политическия живот

Същевремено изборите отсъдиха приблизителен паритет между двете основни македонски партии в съотношение 51:49 в полза на ВМРО-ДПМНЕ. Цялата тази картина изведнъж рязко вдигна цената на  албанското участие във властта. Както и да се върти парламентарната аритметика, политическата традиция най-влиятелната партия на албанците да прави кабинет заедно със спечелила най-много гласове формация на македонците този път не излиза. По-точно – излиза, но, както се казва, е на ръба. Което си е политически риск, погледнато отвсякъде. Защото да имаш обикновено мнозинство в 120-местния парламент с един-двама депутати плюс поставя под сериозен въпрос обещанията за дълбоки реформи, от които Македония се нуждае.

Еди Рама кумува, бабува и ориса Платформата

Отдавна е известно, че македонските албанци си знаят цената и следват търпеливо и настойчиво целите си. Но това не са само техни цели, това са стратегическите цели на всички албанци, където и да се намират те по света. Много показателно е, че първият и засега единствен политик и държавник от региона, който поздрави Платформата, е премиерът на Албания Еди Рама. И как няма да е доволен, след като той кумува, бабува и ориса въпросния документ.

Премиерът на Албания Еди Рама изигра важна роля в изработването на Платформата
Премиерът на Албания Еди Рама изигра важна роля в изработването на Платформата

Още преди да бъде изпито шампанското в централите на партиите на албанците в Скопие след изборната нощ, Рама вече беше привикал лидерите им на среща в Тирана. Някои отидоха, други избраха по-специално поведение. Като Али Ахмети, лидера на ДСИ, който се направи на важен и отиде с ден-два закъснение. После пък хей така, по съседски, същите хора отскочиха и до Прищина, за да се видят и с косовския президент Хашим Тачи. След това май пак гостуваха на Еди Рама. И чак тогава Платформата бе връчена…

Колкото и седемте точки в документа да имат македонски адресат, колкото и да отчитат политическата и етническата специфика на Македония, колкото и  някои от тях да са вече познати, те са част от общата стратегия на албанците в региона. Независимо как се казва силният човек в Тирана в различни периоди – дали е демократът Сали Бериша или социалистът Еди Рама, той винаги е координаторът на всички политически действия, свързани с общоалбанската идея.

Да си припомним как преди година и няколко месеца, при първото от десетилетия посещение на албански премиер в Белград, на общата пресконференция на Еди Рама и сръбския му колега и домакин Александър Вучич избухна скандал. Сръбският премиер се разсърди, че Рама споменава независимостта на Косово, бившата сръбска провинция, загубата на която в Белград все още не могат да преглътнат. Двамата бяха почти готови да си ударят по една плесница и да сложат край на сръбско-албанското размразяване на отношенията.

Всъщност, беше ясно, че Рама като неформален лидер и изразител на интересите на всички албанци по света просто не може да не спомене Косово, чиято съдба е ключова за всеки албанец. Ако го беше направил, щеше да падне в очите на сънародниците си. Като опитни политици, сръбските му домакини също знаеха това. Но и техният лидер Вучич на свой ред има задължението да отговори подобаващо на всеки, който спомене Косово в контекста, използван от Рама. Затова в крайна сметка се получи така, че хем Рама си каза своето, хем Вучич отвърна очакваното от него, като добави една щипка лютива сръдня за пред камерите – и работата се свърши.

Кои са албанските искания

Тази – регионалната – е едната призма, през която трябва да се разглежда сегашната Платформа. Другата призма е вътрешната, разбира се. Неслучайно въпросният документ бе обявен само ден преди да изтече крайният конституционен срок за започване на процедурата по съставяне на ново правителство. Защо ли? Защото трите партии на албанците – ДСИ, „Беса” и Алиансът за албанците – се обединяват около задължението да водят обща политика за реализация на общи цели в следващия кабинет и във всяко следващо по-нататък правителство. Както се казва, очертава се дълъг политически хоризонт. Иска се пълно езиково равенство между албанския език и македонската езикова норма, както и използването на албанския във всички равнища на управлението.

Освен това се предлага да започне дебат за държавните символи на Македония – знамето, герба и химна, с оглед те да отразяват мултиетническия характер на обществото. Иска се създаване на Държавна комисия за финансиране на общините, както и обособяване на Министерство за политическата система и отношенията между етническите общности с цел да се ускори развитието на регионите, населени предимно с албанци. Настоява се за равно представителство на албанците в органите на сигурността, армията, разузнаването и правосъдието на всички равнища във властта, в държавните предприятия и учреждения. Иска се и парламентът да приеме декларация, с която да се осъди геноцида върху албанския народ за периода 1912-1956 година.

Ако се изключи последното искане, адресирано до парламента, всички останали са отдавна познати. Сега просто са събрани в един документ и са представени като общо изискване за всяка от македонските партии, която иска да прави правителство.

Президентът Георге Иванов припомни, че ако албанците в Македония искат равнопоставеност за участието във властта, ще трябва да помогнат в страната да бъде извършено преброяване на населението, за да се види каква част от общия брой жители са албанците. Последното преброяване бе направено през 2002 година, една година след кървавия конфликт и Охридския мирен договор. Но и досега тегнат съмнения за манипулация на резултатите от тогавашната анкета. Според нея излезе, че албанците са 25,7 на сто, или една четвърт  от  населението на Македония. И оттогава, вече 14 години, политическите партии на албанците настояват всеки четвърти в държавната администрация да бъде албанец, нещо като етническа квота.

Клопка за Груевски

Пръв на Платформата, която по общо мнение съдържа доста неприемливи искания, ще трябва да даде отговор лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Той вече получи в рамките на конституционния срок мандат за съставяне на кабинет от президента Георге Иванов. Груевски има 20 дни, в които да сформира персонален състав. Но освен това ще му се наложи и да осигури и парламентарна подкрепа за проекто-правителството. А това, както вече стана вече ясно, не може да се осъществи без подкрепа на депутатите албанци.

Платформата на албанците поставя доста натясно Никола Груевски, който вече получи мандат за съставяне на ново македонско правителство
Платформата на албанците поставя доста натясно Никола Груевски, който вече получи мандат за съставяне на ново македонско правителство

И тук е клопката, подготвена от политиците албанци. Ако Груевски иска мнозинство, ще трябва да се съгласи  с исканията от Платформата. Ако обаче се съгласи с тях, поема риска да бъде обявен за „предател” дори от привържениците на своята партия, да не говорим за опозицията. Като се добави това „предател” към всички други обвинения срещу него за авторитаризъм, за корупция, за злоупотреби с властта, за контрол над правосъдие и медии, за шуробаджанащина и какво ли още не, политическата съдба на доскорошния премиер става още по-неизвестна.

Има и трета призма в погледа към Платформата – и тя е вътрешноалбанската. Под документа стоят подписите на лидерите на само три от албанските партии, представени в парламента. Четвъртата – ДПА на Мендух Тачи, остана настрана. Самият Тачи подаде оставка заради слабия  резултат на изборите, оставил партията само с двама депутати, единият от които е той. Новото пренареждане в партийното влияние сред албанците отрежда на ДПА четвърто място сред парламентарно представените сили, далече от влиянието, което партията имаше по времето на някогашния си лидер, харизматичния Арбен Джафери.

На целия този фон няма как да не се обобщи, че арктическата зима и дълбокият сняг над Македония, парадоксално или не, предвещават горещ политически сезон.

 

 

Костадин Филипов
Костадин Филипов е известен журналист международник, авторитетен познавач на балканските страни. Бил е дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Скопие.

Оставете коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

RomaniaSerbiaEnglishGreek