В категории:Анализи / Свят

„Саботажът“ на саудитски танкери идва в опасен момент

Малко вероятно e Иран да е замесен – непредсказуемостта на щатската и саудитска външна политика изостря риска от военен сблъсък

pixabay.com

Патрик Кокбърн, Independent

Има доста неясноти около твърденията на Саудитска Арабия, че два нейни петролни танкера са били саботирани край бреговете на Обединените Арабски Емирства. Това обаче има потенциала да предизвика криза, която да излезе от контрол и да се стигне до военни действия. Всякаква атака срещу корабоплаването през Ормузкия пролив, който е вход към Персийския залив, е опасна, защото това е най-важният възел за световната търговия с петрол.

Военни действия на САЩ или съюзниците им срещу Иран вероятно ще провокират ирански отговор в Залива и другаде в региона. Макар военните сили на САЩ да превъзхождат значително иранските, Техеран може като крайна мярка да изстреля ракети или да атакува по друг начин петролните инсталации на Саудитска Арабия и ОАЕ. Подобни апокалиптични събития са малко вероятни, но силни фигури във Вашингтон като съветника по национална сигурност Джон Болтън и държавния секретар Майк Помпео изглеждат готови да поемат риска от избухване на война.

Болтън отдавна настоява публично за сваляне на правителството в Иран. „Официалната политика на Съединените щати трябва да е свалянето на режима на моллите в Техеран“, заяви той миналата година, преди да поеме мястото на съветник на Доналд Тръмп. „Поведението и целите на режима няма да се променят, поради което единственото решение е да свалим самия режим“.

Болтън и Помпео използваха минометен обстрел в близост до посолството на САЩ в Багдад през февруари като аргумент, с който да убедят несклонния Тръмп да позволи подготвянето на списък с опции за военни действия срещу Иран. Знае се, че те включват и ракетни удари и бомбардировки, но не е ясно какво Вашингтон очаква да постигне с подобна ескалация.

Парадоксално, САЩ и Саудитска Арабия засилват подготовката за война с Иран, точно когато икономическите санкции срещу ислямската република започват да хапят. Иранският износ на петрол спадна от 2.8 млн. барела до 1.3 млн. барела дневно през последната година и вероятно ще се свива още повече. Инфлацията в страната достигна 40%, а обещанията на ЕС, Великобритания, Франция и Германия да помогнат на Иран да заобикаля санкциите върху петролния износ и банкирането не бяха изпълнени. Търговските дружества са твърде уплашени да не се превърнат сами в цел на щатски санкции, за да рискуват да правят сделки с Иран.

Иран изпада в икономическа – макар и не политическа – изолация. Това контрастира с ефекта от санкциите, наложени от президента Обама преди подписването на ядреното споразумение. Тогава беше обратното – Техеран беше по-скоро политически изолиран, отколкото икономически. Една от причините да е малко вероятно Иран да стои зад саботажа на саудитски танкери е това, че стратегията на страната е да играе дългосрочно и да изчака края на мандата на Тръмп. Макар че икономиката на Иран ще пострада тежко, вероятно ще може да устои на натиска. Доста по-тежките санкции срещу Ирак заради инвазията в Кувейт през 1990 г. не доведоха до падането на режима на Саддам Хюсеин.

Обстоятелствата около предполагаемия саботаж в неделя остават мистерия. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Халид ал-Фалих заяви, че атаката „не е довела до жертви или разлив на петрол“, но е нанесла щети на морските съдове.

В контекста на ескалиращата конфронтация между САЩ и Иран, този инцидент има потенциал да доведе до военен сблъсък. Температурата достигна особено заплашителни нива този месец, след като САЩ изпрати самолетоносач в залива, а Иран частично спря изпълнението на ядрената сделка за 2015 г., от която президентът Тръмп се оттегли миналата година.

Иран обаче е положил сериозни усилия да демонстрира умереност и да спечели подкрепа от ЕС, Русия и Китай. Поради това изглежда малко вероятно, че има нещо общо с атаките срещу саудитските танкери. Говорителят на иранското външно министерство Абас Мусави поиска повече информация за това, какво всъщност се е случило с корабите. Той предупреди срещу „конспирации, оркестрирани от злонамерени играчи“ и „авантюризъм“ от страна на чужди държави.

Непредсказуемостта на щатската и саудитската външна политика е това, което изостря опасността от военни действия – особено когато става въпрос за Иран. Президентът Тръмп обвинява Техеран, че подкрепя „тероризма“ и че действа като агресор в Близкия Изток.

Политиката на Рияд пък стана още по-променлива, след като престолонаследникът Мохамед бин Салман влезе във властта през 2015 г. Той инициира войната в Йемен, задържа насилствено министър-председателя на Ливан, затвори и изнудва саудитски бизнесмени и бе обвинен от Конгреса на САЩ, че стои зад убийството на журналиста Джамал Хашоги в Истанбул през миналата година.

Престолонаследникът демонстрира изключителна враждебност към Иран, след като пое властта. Саудитска Арабия екзекутира 33-ма представители на шиитското малцинство в страната на 23 април, като 11 от тях бяха обвинени, че са шпиони на шиитски Иран. Защитниците на обвиняемите заявиха, че те са били изтезавани, за да дадат фалшиви показания, а Human Rights Watch обяви, че никой от тях не е получил справедлив процес.

В тази трескава атмосфера почти всеки инцидент, истински или измислен – като например непотвърден саботаж на танкери или няколко снаряда, паднали около посолството на САЩ в Багдад, може да осигури искрата, която да подпали по-мащабен конфликт.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар