В категории:Анализи / Свят

Израел гласува за апартейда

Никоя от партиите, които ще доминират следващия Кнесет, не говори за прекратяване на окупацията на Западния бряг или поне за вдигане на обсадата на Ивицата Газа

Снимка: Ройтерс

Гидеон Леви, Haaretz

Има един сигурен резултат от предстоящите във вторник избори в Израел: около 100 от членовете на новия Кнесет ще подкрепят апартейда. Това няма прецедент в която и да е демокрация. 100 от 120 депутати – възможно най-абсолютното мнозинство, ще подкрепи поддържането на текущата ситуация в страната, която е апартейд.

С такова мнозинство ще е възможно следващия Кнесет официално да обяви Израел за апартейд държава. Предвид тази подкрепа за апартейда и трайността на окупацията на Западния бряг, никаква пропаганда не би могла да опровергае простата истина: почти всички израелци искат апартейда да продължи. Като връх на безсрамието те наричат това демокрация, макар че над четири милиона души, които живеят редом с тях или под техен контрол, нямат право да гласуват в изборите.

Разбира се, никой не говори за това, но никъде другаде по света не съществува режим, при който жителите на две общности, намиращи се една до друга, да са в толкова неравнопоставена ситуация. Населението на едната общност на Западния бряг на река Йордан- заселническата – има право да гласува, а това на съседното палестинско село – не. Това е апартейд в целия му блясък и почти всички еврейски граждани на страната искат той да продължава.

Макар че мнозинството от депутатите в Кнесета ще бъдат избрани от организации, които се определят като десни, леви или центристки, общото между тях надминава различията: никоя от тези партии не възнамерява да прекрати окупацията. Десните с гордост го заявяват, докато център-лявото прибягва до безсмислени илюзии, за да прикрие реалната картина, и излиза с предложения за “регионални консултации” и “сигурно разделяне”. Различията между двете групи са пренебрежими. Десницата и левицата в унисон припяват “кажи да на апартейда”.

Всичко това прави изборите маловажни, те съвсем не са решаващи за нищо. Така че предизборната истерия и патос са напълно излишни. Няма заплаха от гражданска война или дори от разрив. Хората са по-обединени от всякога и дават вота си за апартейда. Каквито и да се резултатите във вторник, страната на окупатора ще си остане страната на окупатора. Това чудесно се олицетворява от всички други маргинални теми в кампанията, включително желанието на крайнодясната партия Зехут да легализира марихуаната.

Така че няма причина да затаяваме дъх преди изборите. Тези избори вече са изгубени. За евреите в страната те ще оформят тона, нивото на демокрация, върховенството на закона и корупцията, в която живеят, но няма да променят нищо относно същността на Израел като колониална държава.

Крайната десница иска анексирането на Западния бряг – стъпка, която ще оформи законово ситуация, която отдавна на практика е факт. От друга страна такъв ход би имал и своите преимущества: най-после ще смъкне демократичната маска на Израел, което може да генерира съпротива в страната и в чужбина.

Разбира се, никой съзнателен човек не може да гласува за фашистката десница, която включва хора, призоваващи за прогонването на палестинците (ако не дори мечтаещи за изтребването им) или за разрушаване на джамията на Храмовия хълм в Йерусалим и издигане на Трети храм. Предполагаемо по-умерената партия на премиера Бенямин Нетаняху – Ликуд, иска само да поддържа статуквото, което означава необявен апартейд. (междувременно Нетаняху обяви, че ще започне анексиране на Западния бряг, ако спечели).

Лявоцентристите от своя страна се опитват да пробутват заблуди. Нито коалицията “Бяло и Синьо”, нито Партията на труда обелват и дума за прекратяване на окупацията или поне за вдигане на блокадата на Ивицата Газа. Формацията “Бяло и Синьо” на основния съперник на Нетаняху Бени Ганц има амбициозни планове за регионално сътрудничество, исторически постижения и “задълбочаване на процеса на разделяне от палестинците, съчетан с безкомпромисно поддържане на свободата на израелската армия да действа навсякъде” (Гранц също така се хвали в предизборните клипове, че през 2014 г. е върнал част от Газа в “каменната ера”).

“Бяло и синьо” предлагат безсрамно изпиране на окупацията, каквото не е виждано отдавна. И Партията на труда не изостава. Най-дръзката стъпка, която предлага, е референдум за бежанските лагери около Йерусалим, в който, разбира се, само израелската страна ще може да гласува. Всичко това върви с изхабени декларации за Йерусалим, долината на Йордан и спиране на строителството на селища извън съществуващите заселнически зони, което на практика означава продължаване на строителството с пълна пара. Самодоволните родоначалници на заселническото начинание наричат това “Пътища към разделението”. Но това са пътища към заблуждението.

Мир? Изтегляне? Събаряне на незаконните селища? Такива предложения предизвикват само смях сред левите ционисти. Единствено малките леви партии Мерец и Хадаш-Таал са останали да подкрепят двудържавното решение, макар този влак вече да е напуснал гарата. Балад и Обединената арабска листа са най-близо до подкрепа за еднодържавното решeние, което на практика е единственото останало решение.

Оставете коментар