В категории:Латинска Америка / Свят

САЩ ще наказват Русия заради Венесуела

В американския Сенат се пече закон, който да удари по връзките Москва-Каракас и най-вече по „Роснефт”. Вашингтон наложи санкции и на фирми от трети страни, поддържащи доставки на венесуелски петрол за Куба

Шефът на "Роснефт" Игор Сечин и венесуелският министър на петрола Мануел Кеведо си стискат ръцете пред очите на президента Николас Мадуро след сключено споразумение през 2017 г. за съвместна разработка на нефтени находища. Снимка: Twitter
Шефът на „Роснефт“ Игор Сечин и венесуелският министър на петрола Мануел Кеведо си стискат ръцете пред очите на президента Николас Мадуро след сключено споразумение през 2017 г. за съвместна разработка на нефтени находища. Снимка: Twitter

Законопроект за противодействие срещу руското влияние във Венесуела с усилени темпове напредва в Сената на САЩ като в най-скоро време предстои да бъде одобрен и да отиде за парафиране при президента Доналд Тръмп, съобщава в. „Известия”. Предполага се, че с него ще бъдат въведени нови санкции, насочени срещу руско-венесуелското сътрудничество в петролната сфера.

Според руския посланик във Венесуела Владимир Заемски, ако Вашингтон приложи подобни наказателни мерки, то „Москва ще бъде принудена да отговори огледално”. Посланикът е категоричен, че страната му няма да се повлияе от американските санкции и няма да свива контактите си с Венесуела. „Смятаме и занапред да развиваме връзките ни в духа на съществуващото между двете ни държави стратегическо партньорство”, заявява Заемски пред „Известия”.

Вестникът напомня и изявление на говорителката на руското МВнР Мария Захарова, която омаловажи заканите на Вашингтон за нови антируски ограничения. Според нея американските санкции по най-различни поводи са станали толкова много, „че Москва вече просто им изгуби края и спря да им обръща внимание”.

Експерти допускат поредните щатски мерки да ударят най-вече по руски компании, които си сътрудничат с Венесуела и на първо място вероятно по „Роснефт”. Но цитираният от „Известия” директор на Фондацията за национална енергийна сигурност Константин Симонов смята, че това няма да има особен ефект. Той казва: „Роснефт” и без това вече е подложена на санкции, но е свикнала с тях. Независимо от опитите да ѝ се оказва натиск, компанията не се чувства зле”. Анализаторът все пак не изключва да се усети известно негативно влияние. Според него санкциите трябва да се разглеждат по-скоро като послание към Москва, че ако в Каракас се смени властта, тя да не разчита да си получава дълговете от новите управници.

Санкциите на САЩ напоследък се сипят наистина като от рог на изобилието. На 5 април американският вицепрезидент Майк Пенс, който отиде в Хюстън на среща с венесуелската общност, оповести, че финансовият министър Стивън Мнучин е наложил санкции над две компании, регистрирани в Либерия и Гърция, които участват в транспортирането на венесуелски петрол за Куба. В същия санкционен списък са вкарани и 34 плавателни съда, които използва венесуелската държавна петролна компания PDVSA. Наказателните мерки включват замразяване на сметките под американска юрисдикция, които нарочените могат да имат, както и забрана за извършване на финансови транзакции с въпросните компании и структури.

Майк Пенс увери венесуелските опозиционери, събрали се в Хюстън, че е "дошъл моментът да освободим Венесуела и Куба". Снимка: Houston Chronicle
Майк Пенс увери венесуелските опозиционери, събрали се в Хюстън, че е „дошъл моментът да освободим Венесуела и Куба“. Снимка: Houston Chronicle

Този пореден екстериториален ход на САЩ в ущърб на интересите на трети и четвърти страни, е с двойно предназначение – да ощети колкото се може по-болно икономиките и на Венесуела, и на Куба, за която, както е известно, бартерните доставки на венесуелски петрол са от първостепенна важност. Мнучин вменява на Куба вина за икономическите проблеми на Венесуела, твърдейки, че в обмен на петрола тя изнасяла на венесуелска територия „репресии” и вкарвала там свои военнослужещи „под прикритието” на лекари и учители.

Вашингтон нееднократно е декларирал, че целта му е да разбие цялата „тройка на злото” в Латинска Америка – Венесуела, Куба и Никарагуа. Тези поредни санкции съвсем очевидно са част от въпросната стратегия. Някои дори съзират и в антиправителствените вълнения в Алжир стремеж чрез дестабилизиране на тази страна да се разклати и ръководството в Хавана, тъй като един от най-големите контингенти кубински лекари, работещи в чужбина и носещи на държавната си хазна валутни приходи, е именно в Алжир. Ако там радикално се смени властта и бъде прекъснат договорът за кубинските лекари, това ще отреже един сериозен канал за финансиране на Острова на свободата.

Що се отнася до санкциите към превозвачите на венесуелски петрол за Куба, и Каракас, и Хавана реагираха остро. Правителството на президента Николас Мадуро излезе със специална декларация, в която отхвърли категорично „това ново посегателство на правителството на САЩ срещу петролната индустрия и икономическия суверенитет на Венесуела”. В документа се определя като „цинично и престъпно решението на правителството на Доналд Тръмп да прилага мерки, нарушаващи международното право и икономическите и търговски принципи, които самото то отстоява”. Отбелязано е още: „Парадоксално е държава членка на Световната търговска организация, която се представя за защитничка на либералните принципи, да нарушава елементарните икономически и търговски права, опитвайки се да нанесе вреда не само на народите на Венесуела и Куба, но и на компании и търговски акционери, за които би трябвало да е гарантирана международноправна подкрепа”. В декларацията се подчертава, че никакви „империалистически действия няма да нарушат сътрудничеството между свободните и независимите народи” и се отправя предупреждение, че венесуелските власти ще предприемат всички съответстващи юридически стъпки срещу последните действия на „престъпната администрация на Тръмп”.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел осъди и отхвърли санкциите на САЩ, целящи да ударят едновременно и Венесуела, и Куба, и техни чуждестранни търговски партньори. Снимка: minrex
Кубинският президент Мигел Диас-Канел осъди и отхвърли санкциите на САЩ, целящи да ударят едновременно и Венесуела, и Куба, и техни чуждестранни търговски партньори. Снимка: minrex

На свой ред кубинският президент Мигел Диас-Канел написа в Туитър: „САЩ санкционираха този петък кораби и компании, които участват в транспортирането на гориво между Куба и Венесуела – една напълно законна дейност, основаваща се на търговски споразумения. Тази мерки са акт на екстериториално въздействие, намеса и имперска надменност!”.

Кубинският външен министър Бруно Родригес също се възмути от „ескалацията на монроистките (от Доктрината Монро – б.р.) агресии на Белия дом” и от разпространяването на „скандални лъжи” за Куба. „Шестдесет години империалистически агресии не огънаха волята на кубинците. Новите мерки, които въвеждат висши дейци и антикубински политици в САЩ също няма да го постигнат”, подчерта Родригес в Туитър.

В събота, 6 април, в цяла Венесуела се провеждаха паралелни митинги на чавистите, поддържащи правителството на президента Николас Мадуро, и на опозицията, подкрепяща самообявилия се за „временен президент” Хуан Гуайдо. Чавистите отчетоха, че общо в страната в проправителствените шествия са се включили около 5 милиона души. Опозицията не съобщи свои статистики.

Най-впечатляващи бяха проявите в столицата Каракас. Чависткото множество се събра от три различни лъча, минали през ключови артерии на града, като накрая се концентрира около президентския дворец „Мирафлорес”, където реч държа президентът Мадуро. Той призова народа към укрепване на единството срещу външния натиск, декларира решимостта на властите да отстояват суверенитета на страната и обяви, че на всяка американска санкция ще се отговаря с „повече революция”. Мадуро представи и държавен план за развитието на страната до края на мандата му през 2025 г. Държавният глава оповести още, че последните атаки с електронни вируси по националната електрическа система на Венесуела, предизвикали нови прекъсвания на тока в страната, са били осъществени от териториите на Колумбия и Чили и са били координирани от САЩ.

Президентът Николас Мадуро приветства чависткото множество край двореца "Мирафлорес" на 6 април. Снимка: AlbaCiudad
Президентът Николас Мадуро приветства чависткото множество край двореца „Мирафлорес“ на 6 април. Снимка: AlbaCiudad

Мадуро повтори многократно отправяните и досега от него призиви за повеждане на национален диалог „за доброто на всички и за бъдещето“ с посредничеството на Мексико, Боливия, Уругвай и Карибската общност, които още през февруари лансираха мирен „механизъм от Монтевидео“ за решаване на венесуелския казус. Опозицията обаче отхвърля такава възможност като настоява за слагане на край на „узурпацията“, както определя управлението на Мадуро.

В противоположния лагер привържениците на Хуан Гуайдо се събраха на цели 17 километра разстояние от президентския дворец „Мирафлорес” – в състоятелния квартал Ел Маркес („Маркизът”). Гуайдо беше обявил, че съботните митинги трябва да форсират оповестената от него „Операция свобода”, а от трибуната допълни, че през предстоящата седмица антиправителствените действия трябва да се засилят още повече. Той настоя феновете му да се организират в „отряди за подкрепа” и да се противопоставят на чавистките групи за самоотбрана, за които заяви, че били „финансирани от Куба”. Инструкциите на Гуайдо бяха категорични – според него „Операция свобода” означавала „превземане и приближаване към центъра на властта”. Той предупреди всички да се готвят за следващите митинги и шествия в сряда, 10 април. На същата дата е насрочено и заседание на Съвета за сигурност на ООН отново по кризата във Венесуела.

Хуан Гуайдо сред поддръжниците си на опозиционния митиг на 6 април в квартал "Ел Маркес". Снимка: El Pais
Хуан Гуайдо сред поддръжниците си на опозиционния митиг на 6 април в квартал „Ел Маркес“. Снимка: El Pais

Оставете коментар