В категории:Анализи / Свят

Отмяна на Брекзит? Не затаявайте дъх

Дори някои от привържениците на излизането от ЕС започват да се двоумят, но политическите реалности са против обръщането на курса

pixabay.com

Терийз Рафаел, Bloomberg

През тази седмица британският парламент ще се опита да поеме контрола над Брекзит от компрометиралия се министър-председател Тереза Мей. Можем само да предполагаме какво ще последва, но вероятно ще се стигне до гласуване на широк диапазон от опции за излизането от Европейския съюз.

Една от тези опции е Брекзит изобщо да бъде отменен.

Такава идея почти със сигурност ще бъде отхвърлена от парламента. Но дори самото дебатиране на възможността за обръщане на курса ще е изключително важно за оформянето на това, което следва.

Брекзит може да бъде отменен, ако Обединеното кралство анулира решението си от 2017 г. да активира глава 50 от договора за ЕС, с което уведоми за решението си да напусне. Това трябва да се случи преди самата дата на излизането, която бе отложена до 12 април от ЕС.

Досега малко политици са се захващали сериозно с идеята. Като начало отмяната ще повдигне сериозни въпроси за демократичната легитимност. Как би могъл парламентът да реши да преобърне резултата от национален референдум?

Още повече, че политическите аспекти на анулирането ще го направят почти невъзможно. И двете най-големи политически партии са се ангажирали да спазват решението на референдума. И макар че повечето лейбъристки депутати вероятно са съпричастни към идеята, около две трети от тях представляват райони, гласували за излизане – и биха се затруднили да обяснят подобен ход на избирателите.

Лидерът на Лейбъристите Джереми Корбин вижда напускането на ЕС като необходимо за прилагането на някои от социалистическите политики, които евентуално лейбъристко правителство би искало да прокара, и които биха били в противоречие с правилата на съюза. Брекзит ентусиазмът сред ядрото на членовете на Консервативната партия представлява още по-голяма бариера за депутатите консерватори, които биха обмислили възможността за отмяна.

Въпреки всичко това, в момента идеята за анулиране на Брекзит набира популярност. Онлайн петиция за отмяна на излизането от ЕС събра над пет милиона подписа само за няколко дни. Това далеч надхвърля 100-те хиляди подписа, нужни за предизвикване на парламентарен дебат. Организаторите на огромния протест, провел се в Лондон тази събота, заявяват, че броят на демонстриралите с искане за втори референдум или отмяна на Брекзит е надхвърлил един милион души (макар привържениците на Брекзит да оспорват числата, те трудно могат да опровергаят кадрите от протеста).

Друго нещо, което подсилва аргументите за отмяна, са съобщенията, че ако депутатите отново отхвърлят предлаганото от министър-председателя Тереза Мей споразумение, тя ще застане на страната на твърдолинейните брекзитаджии и ще подкрепи икономически опустошителното излизане без сделка, вместо да иска по-дълго удължаване.

Може да изглежда трудно да си представим държавен лидер, при това консервативен, да подкрепи подобен драстичен и безразсъден ход. Излизане без сделка ще бъде бързо и болезнено. Този сценарий вече бе дабатиран, дискредитиран и отхвърлен от парламента. Но приоритетите на Мей винаги са били да “осъществи Брекзит” и да върне контрола на страната над границите ѝ,  с което да я “освободи” от правилата за свободно придвижване на работната сила – нещо, което и излизане без сделка ще осигури.

В крайна сметка само две от възможностите, които парламентът може да обсъди – излизане без сделка и отмяна – могат да бъдат осъществени в краткия период преди изборите за Европейски парламент на 23 май. Много депутати и от двете партии искат да избегнат участието на Великобритания в тези избори.

Редица юристи настояват, че министър-председателят няма правомощия да анулира действието на Член 50 без специално законодателни решения на парламента (вместо просто гласуване в полза на това). Тази теза е застъпена в доклад за британската Асоциация по конституционно право на Гавин Филипсон и Алисън Янг.

Друг голям авторитет по британското и европейски право, Джолион Моъм, обаче настоява, че Тереза Мей има право да преобърне действието на Член 50. Той е в малцинство по този въпрос, но изтъква, че на практика едва ли някой съдия би принудил страната да напусне ЕС, ако парламентът е изразил желание за обратното.

Независимо дали този казус някога ще стигне до съда или до британската общественост, самият дебат за отмяна разкрива значителни промени в политическия пейзаж, тъй като дори някои бивши знаменосци на Брекзит започват да преосмислят позициите си.

Оливър Норгров, който някога бе ентусиазиран участник в кампанията за напускане на ЕС, публикува в Twitter следното съобщение: “Стигнал съм до етап, в който си мисля, че ако в крайна сметка не излезем, това ще е благословия. Нека сме честни – моята страна в дебата просто не го заслужава”. Процесите по излизане, казва той, “представляваха самозаблуда в потресаващ размер”. Той бе приветстван от искащите оставане като блуден син.

Везните са започнали да се наклоняват за Норгров, когато е осъзнал, че брекзитаджиите са пропуснали важността на ирландската граница. Свикнали да игнорират Северна Ирландия, те са пренебрегнали факта, че Обединеното кралство не може да напусне митническия съюз на ЕС без да възстанови граничния контрол между Северна Ирландия и Ирландия, което вероятно ще има катастрофални политически и икономически последствия.

Много привърженици на Брекзит бяха привлечени от идеята, че Обединеното кралство вече няма да е субект на правилата на ЕС и ще избяга от неговата бюрокрация. Но за да може Брекзит да проработи – поне що се отнася до ирландската граница – Великобритания ще трябва да остане обвързана с европейските правила без да има глас в определянето им.

Водещите кампанията за излизане винаги са отричали този компромис. Те първо настояваха, че ЕС ще клекне пред исканията на Лондон. По-късно започнаха да твърдят, че технологиите ще решат проблема. Норгров споделя, че в един момент е започнал да вижда това като измама в особено големи размери. “Бях част от една систематична, преднамерена и отчаяна кампания за политически лъжи”, заяви той в свое интервю.

Роланд Смит, който също смени лагерите, твърди, че евроскептицизмът е загубил правилния път и е еволюирал от здравословна критика на процесите в съюза в нещо като религиозна догма. Малката мръсна тайна, останала добре скрита по време на кампанията за напускане, е това, че евроскептиците, превърнали се в пламенни брекзитаджии, са нямали никаква идея как трябва да изглежда приемливия изход на страната от съюза. Критиката на Смит към бившите му съмишленици е опустошителна.

Подозирам, че дебатът за отмяна няма да стигне далеч в парламента. Но съмненията, обхванали много британци, които някога настояваха за излизане от ЕС, са значителни. Каквото и да стане през идните седмици – включително потенциалната смяна на премиера – управляващите страната ще трябва да осмислят какво се е объркало. А това ще изисква доста кураж и честност.

Протестиращите в събота разгънаха плакат с думи от 2012 г. на бившия министър, отговарящ за Брекзит Дейвид Дейвис: “Ако демокрацията не може да промени мнението си, тя престава да бъде демокрация”. Иронията е, че тогава Дейвис е критикувал липсата на гъвкавост в правилата на ЕС.

Някои поддръжници на Брекзит промениха мнението си. Днес, почти три години след гласуването за напускане на ЕС, британските депутати трябва да решат дали и цялата страна не е променила мнението си, и какво да се направи по въпроса.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар