В категории:Анализи / Свят

Арабската „заплаха“ и корупцията доминират в словашките избори

Зузана Чапутова спечели убедителна победа на първия тур на вота за президент, но характерът на обществените и политически дебати в страната затруднява прогнозите накъде ще се ориентират десните избиратели

Зузана Чапутова, Wikimedia Commons

С наближаването на изборите за Европейския парламент отново се засилват притесненията, че крайната десница набира сили. В този контекст е интересно да разгледаме какво се случва с президентската надпревара в централноевропейската държава Словакия. На първият тур, провел се тази събота, Зузана Чапутова от извънпарламентарната партия Прогресивна Словакия поведе убедително с 40,57% от гласовете, а след нея с 18.66% се нареди  кандидатът на СМЕР – социална демокрация Марош Шефчович, който е и европейски комисар по енергетиката.

Високи проценти обаче събират и независимият кандидат Щефан Харабин – 14, 34 % и Мариан Котлеба от „Народна партия–наша Словакия“ – 10,39 %, които са типични представители на крайната десница. Преориентирането на тези 25 % ще бъде решаващо за балотажа, който ще се състои на 30 март. На този етап официално досегашният президент Андрей Киска изрази своята подкрепа за Чапутова.

Но какво стои зад тези абстрактни цифри?

Политическа партия СМЕР-СД, която от години е водещата партия в Словакия, преживя сериозен удар след убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и неговата приятелка Мартина Кушнирова в началото на 2018 г. Убийството предизвика вълна от протести, които доведоха до оставката на тогавашния премиер и лидер на СМЕР-СД Роберт Фицо. По-късно общественото недоволство се структурира в социално движение, придобило популярност под наименованието Za Slušné Slovensko.

Ефектите на тези протести обаче не се изчерпват само до оставката на Фицо. Те имат по-решаващо значение, доколкото успяват да повлияят на политическия дебат, а той все повече започва да кръжи около борбата с „корумпираната мафия, превзела държавата“. От протестното движение настояват, че тази борба би следвало да се поведе със средствата на силна и независима съдебна власт.

Самата Чапутова е успешен юрист, а в програмата си на първо място като приоритет поставя именно справедливата съдебна система. От тази гледна точка Шефчович не изглежда в изгодна позиция за балотажа. Ситуацията за управляващите се усложниха и от това, че месец преди президентските избори Фицо отново влезе във фокуса на общественото внимание, тъй като предстоеше парламентът да излъчи кандидати за нови членове на Конституционния съд. Потенциалните назначения предизвикаха конфликт между Фицо, коалиционните партньори на неговата партия СМЕР-СД – Словашката национална партия и партията на унгарското малцинство „Мост-Хид“ (Мост), и президента Киска. Последният категорично заяви, че не би се спрял на кандидатурата на Фицо дори и да бъде предложен от парламента. След известни боричкания гласуването беше отложено за след президентските избори. Подозренията, че Фицо изчаква да види дали кандидатът на СМЕР-СД ще спечели тези избори, с което ще си гарантира поста за председател на КС, се отразяват негативно върху Шефчович.

Корупция и данъци

В контекста на предизборните дебати антикорупционната реторика обаче започва да се използва и като критика на данъчната система в Словакия, която бе реформирана именно от СМЕР-СД в духа на социалдемократическата линия на партията. Премахнато е плоското подоходно облагане, върнат е прогресивния данък, въведено е също така диференцирано ДДС на стоките от първа необходимост. Ефектът от реформите е повече от положителен и според коефициента Джини Словакия е една от страните с най-ниски нива на неравенства в ЕС. В програмата си Шефчович подчертава като постижение на сегашното управление увеличаването на минималната работна заплата до 530 евро и повишаването на заплащането на държавните служители с 20% от началото на 2019 г., както и наличието на безплатни обяди в детските градини и училища и безплатен транспорт за деца, ученици, студенти и пенсионери.

Марош Шефчович, Wikimedia Commons

Въпреки позитивните ефекти на социалната политика на СМЕР-СД, в един от предизборните дебати наредилият се на трето място на първия тур Харабин заяви, че високите данъци върху доходите тежат на „обикновените словашки граждани“, тъй като именно чрез тях „държавата, която е превзета от мафията, ни краде“. Това е популярна теза, която не е специфична само за Харабин. Тя обаче демонстрира как антикорупцията би могла опасно да се преплете с критика на данъчната система и да се използва като аргумент в полза на капитала, който със сигурност би бил по-щастлив от връщането на плоските ставки, независимо, че социалните неравенства биха нараснали.

Самата Чапутова не заема позиции спрямо данъчната система, както и в никакъв случай не може да се каже, че е против социалната ориентация на политиката в Словакия. Тя обаче определено е фигура, която печели най-много от юридическата си експертиза и борбата с корупцията. В този смисъл Чапутова набира сила предимно поради това, че бива разпозната като антагонист на Фицо, представляван в тази надпревара от Шефчович. Така изненадващо антисистемният вот успява да си пробие път към сърцето на избирателите много повече отколкото културният консерватизъм, който придружава социалните политики на СМЕР-СД.

Грижа за „християнското семейство“

Като централна тема в изборите се очерта демографската криза, която обхваща проблеми като застаряващото население и грижата за възрастните, ниската раждаемост и високата емиграция. В своята програма Чапутова настоява, че е необходимо да бъдат осигурени по-добри социални услуги за пенсионерите, а това означава предимно грижа в дома и по-малко престой в институция. Особено голям проблем е емиграцията на медицинските работници, които би трябвало да предоставят тези необходими грижи. Но както за нея, така и за Шефчович, емиграцията се състои предимно от „млади словаци“, които са мислени като „високо образовани, семейни и раждащи“ и затова са желани в Словакия.

Необходимостта така разглежданите словаци да се прибират в „етническата си родина“ Словакия е консенсусна теза. Във връзка с раждаемостта Шефчович настоява за силно застъпена семейна политика, така че „жените да бъдат стимулирани от държавата да раждат и да стават майки“. И по тази тема ясно си проличава характерният културен консерватизъм на СМЕР-СД, които основават своята реторика върху фигурата на средностатистическото католическо словашко семейство. Именно тук е централният сблъсък между двамата кандидати.

От една страна Шефчович величае в кампанията си ценностите на традиционното християнско семейство. Предизборният му клип ни представя сцена, в която съпругата му пържи любимите на мъжа ѝ шницели за неделния обяд, провеждащ се след сутрешната католическа меса, към който се присъединява и тъщата с домашно приготвен щрудел. От друга страна Чапутова, която е успяла жена, разведена с две деца, живее на свободни начала с приятеля си, открито застава за легализацията на съжителството и възможността гей двойки да осиновяват деца. В тази връзка не е никаква изненада, че борбата срещу „джендър идеологията“ е подхваната и в Словакия, но дебатът се концентрира предимно върху отглеждането и осиновяването на деца от гей двойки, което „се промотира от джендър идеологията“. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, все още не е предложена на гласуване в словашкия парламент, така че по-сериозното обсъждане тепърва предстои. За ратифициране на конвенцията се обявяват както Чапутова, така и Шефчович, но неговите аргументи в защита на документа се основават на ислямофобски допускания, че тя е била изработена поради насилието над жени, ширещо се от страна на „арабите“, които идват в Европа и „изнасилват нашите жени“.

Словашко семейство гласува издокарано в традиционни носии. Снимка: www.cas.sk

Разбира се, такъв тип говорене за „арабите“ не е изненада. Известно е, че Словакия е част от Вишеградската четворка, противопоставяща се на квотното разпределение на мигранти, които еднозначно биват виждани като „ислямски фундаменталисти“. От тази перспектива Европейския съюз бива мислен като институция, която противостои срещу националните интереси на Словакия, а държавите би трябвало да имат право суверенно да вземат своите политически решения. Друг е въпроса доколко е оправдано подобно политическо говорене, при положение, че през миналата година в Словакия са поискали убежище едва 155 души, а през 2017 – 150, което не достига дори 0.01 от всички мигранти в ЕС. (За сравнение, в България цифрите са съответно 2 465 и 3 470).

Интересно напрежение около позициите на държавите от Вишеградската четворка обаче се наблюдаваше в края на 2018 г. във връзка с резолюцията на Европарламента за санкции срещу Унгария. Словакия не изрази официално становище против резолюцията, за разлика от Чехия и Полша. Мълчанието може да бъде разбрано в контекста на предстоящите европейски избори – на международно ниво СМЕР-СД играят стратегически с оглед на членството си в Партията на европейските социалисти. В този смисъл засега управляващите в Словакия не могат напълно да бъдат причислени под етикета  „защитници на националния интерес“ заедно с другите страни от „четворката“, чиито водещи партии са от други политически семейства. Във вътрешнополитически план и в контекста на президентските избори обаче Шефчович държи твърдо антиимигранската линия на СМЕР-СД. Тази реторика се засилва още повече след резултатите на първия тур.

Въпреки наложилата се в страната ислямофобската маниакалност, която рисува картини на тълпи ислямисти по ривиерата на Дунав в Братислава, Чапутова все пак настоява да се прави разлика между ислям и ислямски фундаментализъм. Тя твърди, че екстремизмът, който се наблюдава в гетата в Западна Европа, се генерира в резултат от дискриминацията в тези общества. Според нея, трябва да се помисли как да се развива хуманитарна дейност във военните зони, както и да се обърне внимание на това, че миграцията във все по-голяма степен е свързана с климатичните промени. Това ударение върху климатичната миграция не е случайно – друга основна линия в политическата програма на Чапутова е именно защитата на околната среда и екологията, което ѝ спечели славата на „словашката Ерин Брокович“.

Според анкета на социологическа агенция Фокус, Чапутова засега води с 64,4 % преди втория тур, спрямо Шефчович, който събира 35,6 %. Въпреки преднината, победата ѝ ще зависи от това дали гласувалите на първия тур за десните кандидати Харабин и Котлеба ще си останат вкъщи или ще бъдат изкушени от антиемигрантската реторика на Шефчович. Ще бъдем ли свидетели на първата жена – президент в историята на Словакия? Тепърва предстои да разберем.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар