Буреносни облаци над Вучич 20 г. след бомбите на НАТО в Сърбия

Ескалацията на продължаващите вече над 15 седмици демонстрации срещу ръководството в Белград не случайно става точно в навечерието на мрачния юбилей от военната операция на Североатлантическия пакт през 1999-та, сочи в свой репортаж руският вестник „Известия”

Протест срещу президента Александър Вучич в центъра на Белград. Снимка: Туитър
Протест срещу президента Александър Вучич в центъра на Белград. Снимка: Туитър

„Известия”, Алексей Забродин, Дмитрий Лару

Засилването на протестите в Сърбия седмица преди 20-годишнината от началото на бомбардирането на Югославия от силите на НАТО едва ли може да е случайно съвпадение. Това заявиха пред „Известия” в Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент – б. пр.), отбелязвайки, че Москва няма намерение по никакъв начин да се намесва във вътрешните работи на своя съюзник. А както поясниха събеседниците ни в сръбските управляващи кръгове, властите не бързат да прилагат сила спрямо демонстрантите, за да не предизвикат обвинения от Запад точно в навечерието на трагичната годишнина.

В парламента в Белград отбелязаха още, че събитията от отминалата неделя – 18 март, са и опит да се отслабят позициите на Сърбия в преговорите за Косово и да се дестабилизира ситуацията. Организаторите на митингите пък разказваха пред „Известия”, че ще продължат акциите си дотогава, докато ръководството на страната не изпълни исканията им.

От над 15 седмици

Демонстрациите в Сърбия продължават от декември 2018 г. Но в неделя, 18 март, протестиращите решиха да изострят противопоставянето и щурмуваха сградата на държавната телевизия РТС, а след това обкръжиха резиденцията на президента Александър Вучич и дори се опитаха да проникнат в нея. Сръбският лидер нарече ръководителите на тази акция „фашисти”. А пък Боско Обрадович, водачът на дясната партия „Двери”, призова Вучич да бъде мъж и да подаде оставка, за да не се окаже „плъх, криещ се по миши дупки”. Характерът на недоволството от действащата власт в Сърбия е такъв, че никой не се наема еднозначно да каже кой стои зад тези протести и в коя посока гледат оглавяващите ги.

Формалният повод за демонстрациите е нападението над водача на опозиционната партия „Левица” Борислав Стефанович и двама негови привърженици, извършено в град Крушевац още на 23 ноември 2018 г. Тогава Стефанович е ранен в главата. Макар МВР да задържа заподозрените, опозиционерите обявяват за главен виновник за политическото насилие официален Белград. И започват да настояват за оставката на Александър Вучич. Обвиняват го и в корупция, в цензура над медиите, в слабост по проблема за Косово и т.н.

Организатори на протестните акции са „Двери” и „Съюзът за Сърбия”, в които членуват различни по политически предпочитания и възгледи хора. Единственото, което ги обединява, е желанието да свалят Александър Вучич. Допълнително объркване внася фактът, че анализаторите често определят протестното движение като „прозападно”, с което обаче самите участници в него изобщо не са съгласни, анонсирайки го като категорично „просръбско”.

Младжан Джорджевич, съветник по въпросите за отношенията с Русия и с Евразия в „Съюза за Сърбия” – организация, която бе сформирана през септември 2018 г., поясни пред „Известия”, че хората нямат намерение да спрат антиправителствените си протести. И че властта „вече 15 седмици се опитва да игнорира исканията на стотици хиляди граждани, излизащи всяка седмица на демонстрации в над 100 населени пункта из Сърбия”. Според него реакцията на официален Белград е „много опасна спрямо защитата на ключови национални интереси, преди всичко по въпроса за Косово”.

Докато гневни демонстранти се опитваха да щурмуват в събота сградата на президентството в Белград, Александър Вучич демонстративно пусна в своя Туитър снимка, на която личи колко спокойно той играе шах точно по същото време с вътрешния министър Небойша Стефанович. Снимка: Туитър
Докато гневни демонстранти се опитваха да щурмуват в събота сградата на президентството в Белград, Александър Вучич (вдясно) демонстративно пусна в своя Туитър снимка, на която личи колко спокойно той играе шах точно по същото време с вътрешния министър Небойша Стефанович. Снимка: Туитър

„Протестиращите отдавна изискват от Александър Вучич официален план за обявеното от него разграничаване между сърбите и косоварите, изискват и обяснения какво именно представлява това, а също и информация на какъв етап са преговорите. Считаме изказаната от него идея за много вредна, антиконституционна, противоречаща на международното право и на резолюция 1244, както и на мнението на Сръбската православна църква и на мнозинството от народа,” заявява Младжан Джорджевич пред „Известия”. Той добавя, че демонстрантите продължават да настояват също за свободни избори и за „изясняване на случаите на политическо насилие, за понижаване на напрежението в обществото”.

Няма нищо случайно

Едва ли радикализацията на протестите точно седмица преди 20-годишнината от трагическата дата, на която започнаха бомбардировките на НАТО над Югославия, може да се смята за случайно съвпадение, заяви пред „Известия” първият заместник-председател на комитета по международните въпроси в Съвета на федерацията Владимир Джабаров. Според него сред опозицията в Сърбия има сили, „настроени към ускорено сближаване със Запада”. Не е изключено именно на тях да е изгодна сегашната дестабилизация.

„Явно те смятат, че подобряването на отношенията със Запада трябва да става за сметка на влошаването на отношенията с Руската федерация. Смятам обаче, че за преобладаващото мнозинство от сърбите Русия е била, е и ще бъде един от главните съюзници и партньори”, смята руският сенатор.

Той добавя, че опозицията има право на провеждането на всякакви прояви в рамките на закона, но не бива да се допуска нарушаване на правовия ред. Все пак, така или иначе, това са си вътрешни работи на Сърбия и Русия няма намерение да се намесва в тях, подчерта Владимир Джабаров.

Реалната цел на тези протести е да отслабят позицията на Белград на преговорите за бъдещето на Косово, каза в разговор с „Известия” депутатът от сръбския парламент Александър Шешел.

„За да бъда точен, протестите са организирани от прозападни партии. Отделен въпрос е, че в Сърбия действително има много граждани, недоволни от сегашната политика на властите и от полицейщината. Много от тези сърби също излязоха на улицата. Ситуацията е опасна с това, че води към дестабилизация,” отбеляза сръбският парламентарист. Според него в неделната акция са участвали около 2000 души, което не може да се смята за някаква критична маса хора.

Пази се от грешки

Събитията в Сърбия се развиват по традиционния сценарий на „нежните революции”, но в дадения случай революцията може да се нарече „безцветна”, смята шефът на сектора за етнополитически и междудържавни конфликти в Института за Европа към Руската академия на науките Павел Кандел. Той посочва, че макар Вашингтон и Брюксел и да „съчувстват на прозападната опозиция в Сърбия”, те не са отписали Вучич, защото още не са го използвали докрай.

„От Вучич се очаква да изпълни обещаното на покровителите му от Запад – да бъде сключено споразумение за нормализацията на отношенията с Прищина. Фактически става дума Сърбия да признае независимостта на Косово. Затова Вашингтон и Брюксел още не са изхвърлили от сметките си Вучич. В същото време обаче той и партията му управляват вече доста дълго. Като се има предвид високата безработица, включително и сред младежта, както и ниското жизнено равнище, бедстващите пенсионери, става ясно, че потенциалът за недоволство е доста висок”, казва експертът пред „Известия”.

Балканистът е убеден, че протестите могат да станат критични за властта на Александър Вучич при две условия. Едното е ръководството да прибегне към активно използване на сила спрямо опозицията, което президентът засега избягва. Другото условие е да предприеме някакви решителни стъпки спрямо Прищина, която упорито прави всичко, за да провали диалога. Ако се оформи такава ситуация, шансовете на лидера на Сърбия да се задържи на власт доста ще намалеят.

Събеседник на „Известия” от управляващите кръгове в Сърбия поясни, че в Белград нямат намерение засега да употребяват сила срещу демонстрантите заради опасения от критики от страна на западните партньори.

На 24 март, идната неделя, се навършват 20 години от началото на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Дали в същия този ден ще има нови протестни акции, засега не се знае. Но ако се проведат, то навръх такава трагична за страната дата митингите могат да получат нов контур. А реакцията срещу евентуално прилагане на сила от страна на органите на реда, ако до такава все пак се стигне, ще е особено болезнена.

Оставете коментар