В категории:Избрано / Рикошет

Капиталисти? Нямаме. Имаме „потребители на кадри“!

Вероятно сте забелязали, че у нас се използват множество евфемизми на мястото на ясното название „капиталисти“. Наричаме ги нежно „работодатели“, „бизнесмени“, „предприемачи“ и т.н., но всички тези описания бледнеят пред последния бисер, изложен в коридорите на Варненския икономически университет

Тази обява приканва учащите от Икономическия университет във Варна за среща с бъдещите им работодатели. Снимка: Автора

Може би ще ви е интересно да научите, че „работодателите“ в България, тоест хората, които имат поне един наемен работник, са 3,71% от всички заети в страната през 2018 г. Да се чуди човек докога ще се правят закони само и единствено в интерес на някакви 3,71%, докато всички останали са безгласна буква.

Вероятно сте забелязали, че у нас се използват множество евфемизми на мястото на ясното название „капиталисти“. Наричаме ги нежно „работодатели“, „бизнесмени“, „предприемачи“ и т.н., но всички тези описания бледнеят пред последния бисер, който видях във Варненския икономически университет – „потребители на кадри“.
Те не са капиталисти, а просто потребители… на стоката „кадри“. Не е ли прекрасно?

Потребители на кадри в очакване на стоката

Всъщност, в модерния новговор отдавна разполагаме с редица евфемизми относно икономическата ни система. Любимият ми напоследък е „гъвкавост на трудовия пазар“. Веднъж се шегувахме с приятели, че първата дума, която асоциират с „гъвкавост“, е „секс“. В случая с трудовия пазар асоциацията е напълно уместна. Колкото по-голяма „гъвкавост на трудовия пазар“ се допуска в едно законодателство, толкова по-голямо удоволствие изпитват онези 3,71%.

В едно обширно изследване от 2006 г. апологетите на свободния пазар от Агенцията за икономически анализи и прогнози дават определение на термина: „Гъвкав пазар на труда е този, при който фирмите могат лесно и евтино да променят количеството труд, което използват, включително и чрез промяна на отработените от персонала часове“. А това означава следното:

  1. Да се премахнат законите, които „евентуално биха затруднили работодателите при избора им на оптималното използвано количество работно време“. Тоест, работникът трябва да работи колкото му кажат и когато му кажат, без значение дали става дума за 1 или 15 часа на ден.
  2. „Гъвкавостта на работната заплата да дава възможност на предприемачите да адаптират разходите си за труд“. С други думи, „потребителите на кадри“ не бива да се сблъскват с наложени от закона изисквания за минимална заплата, нито да подписват с „кадрите“ някаква уговорка за твърдо заплащане.
  3. „Гъвкавостта на фирмите включва способността на оперативното им ръководство при съществуващите условия да променят организацията на труд, да използват външни изпълнители с нестандартно работно време и т.н.“. Защо да не възложим някоя дейност на външни изпълнители, ако това ще ни излезе по-евтино, вместо да плащаме на нашите кадри?
  4. „Гъвкавостта на работната сила е способността на лицата, заети или търсещи работа, да се адаптират към променящите се условия на трудовия пазар. Това се отнася до мобилността на работната сила в териториален и професионален план (промяна на квалификацията)“. Казано накратко – ако сте нает за инженер, но сега се търсят чистачи, по-добре се преквалифицирайте!

Връх в опитите на „потребителите на кадри“ да наложат „гъвкав пазар на труда“ – добре звучащ евфемизъм, означаващ пълна загуба на трудовите права, беше последното им предложение към законодателите да позволят подписването на трудов договор с нула гарантирани работни часове. Ако ти се обадят и те повикат, ще работиш. Ако ли не, ще стоиш цял ден вкъщи на повикване без ясна перспектива дали довечера ще можеш да си купиш хляб. Но какво значение има как преживява работникът? За „потребителите на кадри“ е важно сексът да им носи удоволствие. Когато го поискат.

Оставете коментар