В категории:Общество

Политиците са отговорни за измирането на насекомите

Зависимостта от корпорациите на земеделци и политици подкопава правилното фунkциониране на екосистемите. Ако не предприемем мерки, ще последваме буболечките по пътя към небитието

pixabay.com

Моли Скот Кейто, Guardian

Повечето от нас прекарват повече време в пропъждане на оси и молци, отколкото в размишления за важността на насекомите във веригата на живота. Но не би било преувеличение да се каже, че ужасяващият спад в броя на тези същества – най-разпространените на Земята – представлява барометър за състоянието на цялата планета.

Новият глобален научен преглед на опасното състояние на насекомите отчита, че над 40% от видовете насекоми са застрашени от изчезване, а общата им маса спада с 2.5% на година. Този катастрофален срив създава директна екзистенциална заплаха за други представители на фауната, тъй като насекомите са в основата на веригата и първостепенен източник на храна. След 1970 г. 60% от бозайниците, птиците, рибите и влечугите са изтрити от лицето на Земята.

Прегледът на състоянието на насекомите идентифицира един ключов фактор за масовото измиране: загубата на местообитания и използването на все повече земи за интензивно земеделие с използване на пестициди. Като се има предвид, че това бедствие е човешко дело, не би ли трябвало да сме способни да се справим с него и да преобърнем тенденцията?

Като член на земеделската комисия към Европейския парламент, аз редовно обсъждам с колегите си използването на пестициди в земеделието. Загубила съм бройката на срещите, които съм започвала с описание на това, което прилича на предвестник на Армагедон в земеделските райони. Това винаги се посреща с търпеливи, покровителствени усмивки от другите евродепутати, след което те игнорират предупрежденията и отказват да ограничат използването на пестициди в нивите.

Някои от членовете на тази комисия сами са фермери, ставащи все по-зависими от мощните токсични пестициди. Други обаче са взели сребърниците на агробиснеса и вярват, че ролята им в изготвянето на политики се свежда до това да подкрепят корпорациите, произвеждащи тези отрови.

Тук е и същината на проблема. Онова, което някои точно описват като “инсектогедон”, е движено от агрохимическата промишленост. Ситуацията се усложнява от услужливи политици и депутати, които се подчиняват на лобисткия натиск и отказват да прилагат основани върху науката политики за защита на дивата природа. Поради това през последните пет десетилетия обикновените фермери забравиха как функционират естествените системи, на които някога са разчитали, за да контролират вредителите. А неорганичните земеделски системи са силно зависими от химикалите, с което се подхранва един порочен кръг.

Но има законов път извън тази ситуация – поне в Европа. През 2009 г. ЕС прие директивата за устойчиво ползване на пестициди. Тя цели да намали риска и последствията от използване на пестициди върху човешкото здраве и околната среда, като дава предимство на употребата на алтернативни подходи и техники без използване на химикали.

Но тъй като това е директива, а не регулация, тя изисква прилагане в националното законодателство на страните. Порочният цикъл, който води до силна зависимост от химикали, също действа на национално ниво, а членките на ЕС не бързат да прилагат политики за ограничаване употребата на пестициди.

Освен това агрохимическата промишленост буквално съставя оценките за въздействието на пестицидите, които биват представяни пред регулаторите. Наскоро например стана известно, че регулаторните органи на ЕС са обосновали решение за удължаване на лиценза на спорен глифозат с оценка, преписана от корпоративен доклад. Близо половината текст в някои глави от оценката са копирани директно от доклади, публикувани от Monsanto и други компании.

Научното знание ни е дало способността да подсигуряваме оцеляването само на тези същества, които считаме за ценни. Но само екологичната наука може да разглежда системите като цяло и да осъзнае, че унищожаването на която и да е част от тях ще подкопае и другите взаимосвързани видове. За да подсигурим, че някои ключови култури като пшеницата няма да бъдат притеснявани от насекоми, ние унищожаваме същите насекоми, от които други култури като маслодайната рапица се нуждаят, за да бъдат опрашвани и да дават плод. Разкъсването на тази верига на живота ощетява всички ни. Единствено земеделска система, която вижда себе си като част от въпросната верига, има дългосрочно бъдеще – и единствено органичното земеделие прави това.

Само за няколко десетилетия Земята е изгубила половината си дива природа. За да избегнем сценарий, при който днешните деца няма да разполагат с никаква дива природа, когато достигнат зряла възраст, трябва да действаме бързо. Промяната на начина, по който произвеждаме храната си, ще е ключова за опазване на биоразнообразието и противопоставяне на масовата гибел на видове. Нужно е да намалим използването на пестициди в земеделието, както и незабавно да забраним най-токсичните химикали.

Трябва да използваме интегрирано управление на вредителите и да отделим по-голяма част от земеделската земя за биологично производство. Също така се нуждаем от независим контрол върху процедурите за издаване на разрешения за химикали и така да разхлабим хватката, с която корпоративните лобисти понастоящем държат нашите политици и фермери.

Насекомите са от съществено значение за правилното функциониране на всички екосистеми, те са храна за други същества, опрашители, освен това рециклират хранителни вещества. Ако не предприемем драстични действия, насекомите като цяло ще тръгнат по пътя на изчезването само в рамките на няколко десетилетия. И можем да бъдем сигурни, че ние ще ги последваме скоро след това.

*Моли Скот Кейто е евродепутат от групата на Зелените, избрана от Югозападна Англия.

 

Оставете коментар