В категории:Анализи / Свят

Израелската окупация на Голанските възвишения е незаконна и опасна

Признаването на претенциите на Израел върху тези територии би създало опасен международен прецедент и би подпечатало съдбата на местните сирийци, се казва в анализ на авторитетното издание „Foreign policy“

Регионът все още е осеян с минни полета. Снимка: Wikimedia Commons

Низар Айуб, Аарон Сутлеа, Foreign Policy

Израел все по-често призовава международната общност да признае претенциите му за суверенитет върху окупираните сирийски Голански възвишения. Някои геополитически прагматици настояват, че тези израелски претенции трябва да бъдат признати, защото няма приложима алтернатива. Тези аргументи обаче показват пълна откъснатост от реалностите в Голаните.

До днес никоя друга държава не е приела самообявената власт на Израел върху Голанските възвишения. Вместо това мнозина поддържат статуквото, игнорирайки окупацията, като същевременно отблъскват опитите за легализирането ѝ. Този подход води до пренебрегване на израелските репресии в тези земи.

Израелските мотиви относно Голанските възвишения са ясни – регионът е безценен заради природните си ресурси и стратегическото си военно значение. В добавка към това Израел е създал там – в нарушение на международното право – 34 селища и поне 167 заселнически предприятия. Това се използва като аргумент, че Израел не може да напусне Голаните, защото това ще осакати икономиката, ще застраши сигурността и ще доведе до принудително преместване на населението му.

Тези аргументи обаче просто отклоняват вниманието от нарушенията на човешките права и експанзионистичния дневен ред на Тел Авив. До 2010 г. течаха мирни преговори, които включваха въпроса за връщане на Голаните на Сирия. Възприеманите като заплаха за Израел фактори не са по-големи днес, отколкото през 2010 г., когато Хамас, Иран и Хизбула също имаха силно влияние в региона. Освен това използването на голанските ресурси и изграждането на селища от страна на Израел са несъмнено незаконни, и по никакъв начин не оправдават израелското присъствие там. Плодородието и полезността на една земя не могат да се използват за узаконяване на неправомерното ѝ присвояване.

Международната общност има ограничени опции по отношение на Голанските възвишения. Ако се поддаде на израелския натиск, това може фундаментално да подкопае международното право и да създаде опасен прецедент, който ще бъде експлоатиран не само от Израел в другите територии, които окупира, но и по казуси като силно критикуваната руска анексия на Крим. Признаването на израелските претенции ще възвести нов световен ред, в който агресията и окупацията създават суверенитет.

Предвид това, че екзистенциалната “нужда” на Израел от Голанските възвишения е преувеличена, и че международната общност няма легитимна законова опция да признае израелските претенции, според мнозина единствената оставаща възможност е да се поддържа петдесетгодишното статукво. Това статукво обаче игнорира вероятно най-важният аспект от реалността: живота в Голанските възвишения.

Ежедневието на местните сирийци в Голаните е характеризирано от систематично потисничество и яростна дискриминация. Това се проявява чрез прилаганото от израелските власти в региона културно прочистване, тактики за разделяне на семейства, присвояване на земи, разширяване на селища и на икономическата дейност, ограничаване на пребиваването и милитаризация.

Отправна точка за всичко това е “друзкият” наратив, чрез който Израел се старае да изтъква религиозната идентичност на друзите, която счита за приемлива, докато същевременно изтрива арабската сирийска идентичност, която счита за проблематична. Друзкият наратив е димна завеса за Израел, но в международен план сработва. Светът знае само за голанските друзи, но не и за голанските сирийци. Налагането на този разказ обаче е равнозначно на унищожаване на културата, което се вижда най-ясно в местните сирийски училища. Там децата са обучавани по пропагандистка програма, изготвена така че да размива арабската идентичност и история.

Днес около 27 000 сирийци живеят в пет селища в Голаните. Израелската инвазия през 1967 г. доведе до прогонването на над 130 хил. сирийци и разрушаването на 340 общности. Диаспората на прогонените от региона и наследниците им се оценява на над 400 хил. души. Според международното право тези прогонени жители имат право да се завърнат. Израел обаче безцеремонно блокира това им право, с което безсрочно разделя семейства и приятели.

Останалите в Голанските възвишения сирийци са интегрирани в система за подчинение. Седмици след завладяването на Голан, Израел започва да строи селища, понякога направо върху разрушените сирийски села. Днес Израел осигурява значителни субсидии и стимулира растежа на тези селища – заселническото население е Голанските възвишения е нараснало с една трета само през последните осем години. В същото време израелската държава въвежда дискриминационни политики, които задушават икономическата дейност на местните сирийци. Това ги принуждава да работят в еврейските селища или в отдалечени израелски градове, където получават ниско заплащане и често стават жертва на предразсъдъци.

Израел незаконно е присвоил 95% от земите в окупираните Голански възвишения и налага рестриктивни регулации върху тези 5%, които са оставени на местните сирийци. Това ограничава възможностите на сирийците да разширяват селищата си и да печелят от земеделските си земи. След незаконната анексия, Израел е издал над 1570 заповеди за разрушаване на строежи на сирийци, докато продължава стабилно да изгражда собствени селища.

Огромното мнозинство от местните сирийци отхвърлят израелското гражданство и предпочитат да търпят униженията и проблемите, произтичащи от “неопределеният” им граждански статут. Израелските власти дълго се опитват да променят това и да утвърдят контрола си над региона. Един от скорошните опити за присвояване на легитимност бе организирането на първите общински избори след окупацията. Те обаче се превърнаха в демонстративно отхвърляне на израелската власт, тъй като избирателната активност в петте сирийски селища бе между 0 и 3 процента.

Сирийците в Голанските възвишения освен това продължават да живеят под военна окупация. Регионът е покрит с минни полета, които са убили или ранили десетки сирийци, много от които деца. Израел също така поддържа многобройни военни постове, както в населените места, така и около тях, въпреки молбите на местните да ги преместят от съображения за сигурността на цивилните.

Голанските възвишения до голяма степен остават незасегнати от конфликта в Сирия. Гледайки насилието в съседната държава, мнозина питат дали голанските сирийци наистина биха предпочели да бъдат предадени на агресивен диктатор. Отговорите на този въпрос варират значително сред хората от общността. Но за 51 години те неотклонно дават отговор като недвусмислено отхвърлят израелския контрол. По-малката от две злини не легитимира и не оправдава по-малкото зло.

Реалността в Голаните не е на интеграция, приемане и напредък, а на институционализирана дискриминация и потисничество. Да се приеме сегашното положение, като се признае претенцията на Израел над тези земи, или като се запази статуквото, е безотговорно, неработещо и незаконно. Единственият правдоподобен път напред е цялостно мирно споразумение, съответстващо на международното право.

Оставете коментар