В категории:Свят

Климатичните промени водят до повече войни и бежанци

Съчетанието между политически и климатични фактори е създало “перфектна буря” за конфликтите в Близкия Изток в началото на десетилетието

Снимка: Wikimedia Commons

Ново научно изследване, разглеждащо връзките между климатичните промени, войните и миграцията, потвърждава опасенията, че затоплящата се планета подклажда допълнително конфликтите и създава повече бежанци. Авторите на изследването от академични институции в Австрия, Великобритания и Китай са установили, че климатичните условия са изиграли значителна роля в конфликтите и бежанските кризи в периода 2011-2015 г.

В изследването, озаглавено “Климат, конфликти и принудителна миграция”, се подчертава, че досега не са били налични достатъчно емпирични доказателства за взаимовръзките между тях. През последните години медиите все по-често спекулират относно ролята на климатичните промени за ограничаването на ресурсите, които на свой ред отключват мигрантски потоци – особено в контекста на сирийския конфликт и масовото преселване към Европа. Сложността на миграционните процеси и дългосрочните климатични фактори обаче прави трудно изготвянето на достоверна схема на причинно-следствените връзки при този и други конфликти.

Докладът, публикуван в края на януари в Global Environmental Change, използва данните за молбите за убежище от 157 държави за периода 2006-2015 г., взети от Върховния комисар на ООН по правата на човека, информация за конфликтите от Uppsala Conflict Data Program, както и данни за климата от Standardised Precipitation Evapotranspiration Index. Чрез прилагане на иконометрично моделиране са идентифицирани специфичните връзки първо между климата и конфликтите, и след това от конфликтите към миграционните потоци.

Анализирани са масиви от данни, покриващи засушаванията, загиналите в резултат на бойни действия и други социално-икономически и географски фактори. Тези данни са комбинирани с географска информация за бежанските потоци, включително размер на населението, етническата и религиозна принадлежност, разстоянието между началната и крайна точка, мигрантските мрежи и политическото състояние на страните.

Изследователите са установили, че влошаването на климатичните условия е изиграло “статистически значителна роля” за скорошните вълни от мигранти, бягащи от Близкия Изток, като по-тежките суши са имали явна връзка със засилването на конфликтите. Конкретно в Сирия дълготрайното засушаване и недостиг на вода, и свързания с тях провал на земеделските реколти, са довели до масово преместване на селско население в градовете. Това на свой ред е довело до пренаселване, безработица и политически вълнения, прераснали във въоръжен конфликт. Изследователите отбелязват, че подобни модели могат да се открият и в Субсахарска Африка в същия период.

Макар че климатичните промени не винаги водят до въоръжени конфликти, регионалните условия в Близкия Изток през 2010 г. са осигурили точната рецепта за подхранване на спиралата на насилието. Миграцията, произтичаща от тези разриви, се е разпростряла от Сирия до Судан, казва един от авторите на доклада, д-р Рая Мутарак – старши преподавател по география и международно развитие в Университета на Източна Англия

“Изисква се перфектна буря, за да се стигне до такива последствия. Политическите условия играят много важна роля – ако са твърде авторитаристки или твърде демократични, резултатите са различни. Ефектът на климата върху конфликтите е особено виден в страните от Западна Азия в периода 2010-2012 г., когато много от тях претърпяха политическа трансформация по време на т.нар. Арабска пролет. Това подсказва, че влиянието на климата върху конфликтите и бежанските потоци е ограничено до специфични времеви периоди и контексти”, казва той.

Друг от съавторите на изследването, Хесус Креспо Куаресма от Международния институт за приложен системен анализ в Австрия, отбелязва: “Климатичните промени няма да предизвикат конфликти и последващите ги бежански вълни навсякъде. Но в контекста на слабо управление и средни нива на демокрация, тежките климатични условия могат да създадат конфликт за ограничените ресурси”. В доклада се изтъква, че прилагането на политики “подобряващи адаптивния капацитет за справяне с последиците от изменението на климата в развиващите се икономики” може да има допълнителна възвръщаемост чрез намаляване на вероятността от конфликти и принудителна миграция.

Изследването подкрепя предишни предупреждения от военни и разузнавателни служби, че изменението на климата може да предизвика повече конфликти, които са достатъчно тежки, за да прогонят населението. Констатациите му съвпадат и с тези от Глобалния индекс на глада от 2018 г., в който бе посочена ролята на политическите провали в случаи на конфликти и принудителна миграция, и се призоваваше за съсредоточаване върху първопричините като климатичните изменения.

През миналия месец въпросът с климатичните промени и свързаните с тях рискове бе върнат в дневния ред на Съвета за сигурност на ООН. По време на дебата, воден от председателството на Доминиканската република, се изказаха представители на над 80 държави, включително 15 министри. Повечето от тях се обявиха за по-активна роля на Съвета в изграждане на аналитичен капацитет и устойчивост на рисковете за сигурността, свързани с климата.

Неспособността човечеството да се адаптира към повишаващите се температури бе посочено като един от най-големите рискове и по време на последната среща на световния политически и бизнес елит в Давос. Въпреки трупащите се предупреждения, че времето за драстични мерки за ограничаване на глобалното затопляне изтича, нужният за предприемане на спешни действия политически и икономически консенсус не се вижда на хоризонта. През януари дори Пентагона представи на Конгреса доклад, в който се подчертават опасностите за националната сигурност на САЩ от повишаващото се морско равнище и горските пожари. Това обаче не пречи на главнокомандващият Доналд Тръмп да отхвърля научния консенсус за глобалното затопляне всеки път, когато застудее и завали сняг.

Оставете коментар