В категории:Анализи / Общество

Общинските болници да не са търговски дружества? А защо не всички?

Вместо да спасява фалиращите лечебници една по една, държавата трябва да адресира системните проблеми в сектора

Докато много от общинските болници са на ръба на фалит, други в големите градове предлагат хотелски лукс и добри печалби за собствениците. Снимка: Pixabay

Има неща, за чието осигуряване и разпространение пазарът върши чудесна – или поне достатъчно добра – работа. Например, устройството, което вероятно държите в момента в ръката си, е резултат от дълга еволюционна верига, в рамките на която е устояло на милиарди пазарни тестове. Много негови предшественици са загинали, защото са имали цена, неотговаряща на потребностите или възможностите на потребителите – и толкова по-добре.

За съжаление, има сфери от икономическата ни дейност, в които не можем да си позволим продължителни вериги от проби и грешки. Те обикновено се наричат пазарни провали, а фактът, че този термин практически не присъства в общественото говорене в България, и особено в речника на местните икономисти и политици, говори много сам по себе си. Вероятно това е част от мрачното наследство на „зрелия социализъм” у нас – можем да говорим много за провалите на държавата, но ефикасността на пазара няма как да се поставя под въпрос.

И все пак още не сме видели страна, която толкова да е повярвала в безграничната сила на свободния пазар, че да остави изцяло на неговата грижа сферите на отбраната и сигурността. Но пазарните провали обхващат дори по-важни неща, които често биват приватизирани – това обикновено са общите блага и основните обществени услуги. Когато някой ви продава смартфон, в цената му (все още) не се включват използваните обществени ресурси на всеки етап от производството на всички негови елементи. Индустриите в голяма степен засега използват безплатно въздух, вода, почви и др., поради което сферата на екологията по дефиниция е пазарен провал.

Отново можем да научим много за настоящата ситуация в България от това, че тук имаме специалисти по опазване на околната среда, които смятат, че положението ще се подобри с повече пазар – например, конкуриращи се ски зони в защитените територии. Впрочем, вероятно най-големите проблеми, които ни очакват в следващите десетилетия, ще дойдат от това, че с екологичните предизвикателства не могат да се справят нито пазарът, нито отделните държави. Съответно решенията им ще трябва да се търсят отвъд главните политически течения на нашето време – либерализма и национализма.

Основните социални системи, които се грижат за здравеопазването, пенсионирането, майчинството, безработицата и т.н., също са азбучни примери за пазарни провали, защото рационалното моментно икономическо поведение на индивидите (нахрани се, облечи се, плати си наема) влиза в противоречие с дългосрочните им интереси (пести, защото ще стане по-зле). Ако всички хора винаги можеха да балансират с лекота между непосредствените си нужди и бъдещото си благоденствие, нямаше да имаме нужда от толкова зъболекари. Освен това вероятно сега милиарди хора щяха да връщат смартфона си и купища ненужни вещи, безсмислените модни артикули за еднократна употреба и пр. с мотива, че не искат след 20 години да загинат в ураган, продължителна жега или полярен циклон. 

Едва проходила в прекрасния нов свят на пазарните отношения, България бавно започва да открива, че той не е така съвършен, колкото ни се е искало. Естествено, българите осъзнаваме, че имаме много проблеми, които обаче по никакъв начин не свързваме с пазара. Затова и най-масовите ни протести обикновено са за „смяна на системата“, но нито можем да кажем каква е сегашната система, нито с какво искаме да я заменим. Такива движения накрая естествено се редуцират до познати, прости и съответно безполезни решения като по-малко депутати и по-малко пари за партиите.

Затова съвсем в реда на нещата, когато медици от общинската болница в Козлодуй излязоха на протест срещу ниските заплати, те съзнаваха, че става дума за системен проблем („Всички общински болници са на това положение”) и поискаха държавата да се намеси, но нямаха възможност ясно да формулират източника на бедите си: „Едно цяло съсловие мизерства и бедства и вдига вече повече от 10 години здравеопазването в страната. За да се разплатят сметките, за да се покрият здравно неосигурените пациенти, за да не е на много загуба болницата, на нас ни се дава минимумът, който може да се осигури от това, което се предлага, а истината е, че в сумата на клиничните пътеки стойността на труда – нашият, на лекарите, не е остойностен”.

Но проблемът не са клиничните пътеки и тяхното остойностяване, защото от сегашните им цени в болниците в големите градове остават достатъчно средства за скромни, но достойни заплати на повечето служители, за големи бонуси на ръководството, за печалба на собствениците и за хотелски лукс за част от клиентите. Проблемът на болниците в малките общини е, че нямат достатъчно клиенти. 20-те хиляди жители на община Козлодуй и още стотици хиляди като тях из цялата страна не могат да се възползват от конституционното си право на достъпно медицинско обслужване (чл. 52), защото са твърде малко или твърде здрави.

Фактът, че хората не са склонни да мислят здравеопазването като пазарен провал, е добре дошло за управляващите, които биха искали да прокарат още по-пазарни реформи в сектора. При среща с протестиращите в Козлодуй, здравният министър и бивш финансист Кирил Ананиев, им е обяснил, че подготвя промени, които, според него, „ще отключат ресурси за съсловието“. „Трябва обаче да мине през МС, да се гласува. Отново трябва време”, твърди министърът. Освен това той е уверил сестрите, че „във времето здравните власти ще търсят индивидуален подход за всяко лечебно заведение с финансови проблеми”.

Това означава, че държавата ще закърпва индивидуално проблеми, които са по същество системни, както вече направи с болниците във Враца и Ловеч. Колкото до готвените промени, които министърът се надява да „отключат” ресурси за нормални заплати, те бяха представени в края на миналата година и бяха приети, меко казано, неодобрително от публиката. Според тях на здравния пазар трябват да навлязат частни застрахователи, които да поемат част от плащанията, които касата сега не покрива, чрез допълнителна задължителна вноска за гражданите.

Въпросната „реформа“ се оказа мъртвородена, защото министърът можеше да обещае само, че гражданите ще платят по 12 лв. на месец за новата услуга, а застрахователите ще приберат около 300 милиона лв. от общите вноски за посредничеството си. За лекарите и за пациентите остава единствено надеждата, че останалите средства ще се използват, за да се намалят някои доплащания и за повишаване на заплатите на медицинските служители. Но дали това ще стане, няма как да знаем, защото държавата не може да се меси в отношенията между търговските дружества, техните клиенти и служители.

Системните проблеми вероятно няма да си проличат в правителствената болница „Лозенец”, за която наскоро се взе решение да стане търговско дружество. Те ще си проличат в по-бедните, по-слабо населените и по-труднодостъпни региони на страната. Именно понеже пазарът не може да осигури дори приблизително толкова качествена грижа на такива места, колкото в големите и богати градове, здравните резултати на обществото като цяло ще са по-лоши. Очакваната продължителност на живота в България не се е повишавала от 2013 г. насам в значителен контраст със здравните разходи.

Доколкото в такива населени места все още има болници, те са с орязан състав и отделения и съществуват благодарение на помощта от общинските бюджети. Но както отбелязва кметът на Троян, това води до парадоксална ситуация, „тъй като общинските болници са търговски дружества, а ние нямаме законово основание да отделяме средства за издръжката им, защото става дума за държавна помощ, а това е забранено от закона”. Общините са собственици на болниците, но не могат да покриват загубите им или да плащат заплатите на служителите им, а най-много да поддържат сградите.

Решението изглежда доста просто, стига човек да е отворен към алтернативите на пазарните отношения: „Първото, което трябва да се направи, е тези болници да не бъдат търговски дружества. Второ, без помощта на държавата и на общината тези болници няма как да оцелеят“ – обяснява д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на НЗОК.

Но и това решение е половинчато. Защо да вадим от пазара само губещите болници и да ги оставим на грижата на държавата и общините, т.е. данъкоплатците, докато оставяме в частни ръце печелившите?

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар