Тръмп срещу Мадуро – за кого е петролният нокдаун?

При проточване на венесуелската криза има сериозен риск блокирането на нефтения износ на Каракас за САЩ да удари като бумеранг върху самата американска икономика

Стивън Мнучин и Джон Болтън по време на пресконференцията в Белия дом, на която бяха обявени санкциите срещу венесуелската държавна петролна компания PDVSA. Снимка: El Pais
Стивън Мнучин и Джон Болтън по време на пресконференцията в Белия дом, на която бяха обявени санкциите срещу венесуелската държавна петролна компания PDVSA. Снимка: El Pais

Кризата около Венесуела рязко покачи градусите си, след като Съединените щати оповестиха вечерта в понеделник своите нови санкции срещу Каракас, фокусирани вече върху петрола. Досега този невралгичен сектор беше старателно заобикалян от всички предишни американски наказателни мерки срещу венесуелските власти, въвеждани през годините. По една проста причина – защото за самите САЩ и тяхната икономика е по-добре да продължат да купуват суров нефт от Венесуела и да ѝ продават преработени нефтопродукти, отколкото да принесат този взаимоизгоден обмен в жертва на амбицията си да сменят управлението в Каракас и така да подложат на риск собствената си икономика.

Рафинериите особено в южните щати, за които отива основната част от внасяния венесуелски тежък петрол, са нагодени точно към неговите качества. Спирането му ще наложи търсенето на подобен вид нефт от други източници, което не е толкова лесно осъществимо. Междувременно неминуемо ще бъде предизвикано поскъпване на горивата в съответните щати, а това винаги води до верижно увеличаване на цените и на други стоки. Да не говорим за американските граждани, които ще си загубят работата от една страна заради пренастройването на рафинериите към нови изисквания, а от друга – заради разоряването на дребни вносители на венесуелски петрол, които сега ще си изгубят бизнеса. Рисковете не са малки и затова, колкото и да притискаше венесуелските власти с досегашните си предимно финансови санкции, Вашингтон дълго се въздържаше да посяга на петрола.

Но вече посегна. И вкара не само венесуелската криза, а и международните отношения в нова фаза. При която и правото, и елементарните правила в спазването на поети ангажименти вече не важат. А важат само симпатиите и антипатиите на по-силния, тоест на САЩ. В зависимост от тях явно може да бъде срутена всяка държава, която не им харесва.

Нека припомним –  въведените сега наказателни мерки са срещу венесуелската държавна нефтена компания PDVSA и дъщерната ѝ Citgo, действаща в САЩ. На пресконференция в Белия дом американският финансов министър Стивън Мнучин, придружен от секретаря по държавната сигурност Джон Болтън, обяви блокирането на сметките на PDVSA/Citgo в САЩ, съдържащи за момента над 7 милиарда долара. Не се забранява пряко вносът на венесуелски петрол, но плащанията по такива сделки ще отиват в блокираните сметки – тоест до тях няма да имат достъп законните представители на венесуелската държава.

Затова пък с тях ще може да се разпорежда самообявилият се за „временен президент” на Венесуела и признат за такъв от Вашингтон председател на опозиционното Национално събрание Хуан Гуайдо. Именно подкрепата за него бе открито анонсирана от Мнучин като една от водещите цели на сегашните санкции. Впрочем, малко преди обявяването им въпросният Гуайдо оповести, че се кани да поеме под свой контрол венесуелските държавни активи зад граница, за да избегнел „злоупотреби” с тях от страна на „узурпатора”, както той и водещите лица от американската върхушка неизменно наричат законния президент на Венесуела Николас Мадуро. Гуайдо започна да назначава и свои „посланици“ в приятелски нему страни като САЩ, Аржентина, Бразилия и т.н.

Включилият се в анонсирането на сегашните санкции от Белия дом Джон Болтън поясни, че прилагането им ще доведе до годишни загуби за Венесуела в размер на над 11 милиарда долара. И прикани венесуелската армия да се намеси и „да се съгласи с мирен преход” на властта в ръцете на Гуайдо.

Това е и другата пряка цел на размаханата петролна тояга – да се подтикнат венесуелските военни към отказ от конституционните им задължения и към извършване на държавен преврат. Не бива да се забравя, че Мадуро назначи доста военни на ключови постове в свързаните с нефта индустрии и те пряко ще пострадат от въвежданите сега американски санкции. Самата PDVSA се оглавява от генерал-майор Мануел Кеведо, който е и министър на петрола. Именно към хора като него е посланието сега – да свалят Мадуро и да се хванат с Гуайдо, за да опазят икономическите си позиции.

Администрацията на Тръмп няма никакво желание да се ангажира пряко във военен сценарий във Венесуела, затова полага упорити усилия да тласне армията на страната към свършване на мръсната работа – преврата. Засега това не се получава. Особено трагикомичен е сюжетът с опозиционните групички „мирни граждани”, организирани от Гуайдо, за да обикалят казарми и обществени сгради с охрана и да агитират военните и полицаите там да преминават на страната на самозванеца. „Емисарите” връчват на униформените разпечатки на „закона за амнистия”, прокламиран от Гуайдо, в който той обещава „да амнистира” пазителите на реда за въображаемите им „престъпления срещу народа”. Обичайната реакция на военните и полицаите е да накъсат листчетата на парченца и да ги хвърлят в лицата на приносителите или да подпалят „закона” със запалка…

Що се отнася до Мануел Кеведо, той веднага реагира на практическото присвояване от САЩ на PDVSA/Citgo, като изригна в Туитър, че компанията е била и ще остане венесуелска.

"29 януари–PDVSA е на народа". Снимка с такъв надпис пусна на своя профил в Туитър шефът на PDVSA и министър на петрола на Венесуела Мануел Кеведо.
„29 януари – PDVSA е на народа“. Снимка с такъв надпис пусна на своя профил в Туитър шефът на PDVSA и министър на петрола на Венесуела Мануел Кеведо.

Такава бе и реакцията на президента Николас Мадуро. Той обсъди ситуацията с венесуелски дипломати, завърнали се в родината си от САЩ, след като дипломатическите отношения между двете страни бяха скъсани. Потвърждавайки въпреки всичко готовността си за диалог и с опозицията, и с американски представители, Мадуро подчерта, че срещу откритата кражба на венесуелски активи от САЩ ще бъдат предприети всички възможни мерки по съдебно-правен път както на американска територия, така и в международни институции.

Президентът Николас Мадуро обсъди американския удар по PDVSA с венесуелски дипломати, завърнали се от САЩ след скъсване на двустранните дипломатически отношения.Снимка: Prensa Presidencial
Президентът Николас Мадуро обсъди американския удар по PDVSA с венесуелски дипломати, завърнали се от САЩ след скъсване на двустранните дипломатически отношения.Снимка: Prensa Presidencial

Мнозина разчетоха като първо пряко действие по тази линия искането към Върховния съд, отправено във вторник от главния прокурор на Венесуела Тарек Уилям Сааб. Той поиска към Хуан Гуайдо да бъдат приложени следните превантивни мерки: да бъде възпрепятстван да напуска страната, да се замразят банковите му сметки, да му се забрани да борави с държавни активи и собственост. Очевидно е, че тези стъпки целят да попречат на Гуайдо именно да се възползва от така любезно замразяваните от САЩ в негова полза венесуелски държавни авоари.

Тарек Уилям Сааб дава следните мотиви за превантивните мерки – че Гуайдо е „оглавил действия във вреда на венесуелската родина”, довели до въвеждане от чужди държави „на крайно тежки мерки, накърняващи конституционния ред, включително блокирането на сметки”. Върховният съд вече откликна положително на искането на главния прокурор.

Главният прокурор Таррек Уилям Сааб дава изавления пред медиите при внасянето във Върховния съд на искането си за превантивни мерки спрямо Хуан Гуайдо. Снимка: AVN
Главният прокурор Таррек Уилям Сааб дава изявления пред медиите при внасянето във Върховния съд на искането си за превантивни мерки спрямо Хуан Гуайдо. Снимка: AVN

Разбира се, самият Гуайдо не пропусна веднага да се представи като жертва на репресия, щом се разчу за превантивните мерки спрямо него. Но са неоспорим факт и неговите открито насочени към подкопаване на конституционния ред в страната действия, както и нееднократните му призиви към армията за извършване на преврат – нещо, което никоя правова държава не би оставила без последствия. А ето, че сега всичко това се излива и в тежки икономически щети за държавата покрай новите американски санкции.

Факт е също, че ударът на САЩ по PDVSA/Citgo е изключително болезнен за цялата венесуелска икономика, която разчита главно на приходите от износ на петрол. А между 30 и 40% от този износ досега беше за САЩ. Естествено, че при въвеждането на новите наказателни мерки Венесуела няма да има никакви причини да продължи нефтоекспорта за американския пазар, след като плащанията ще отиват в замразени сметки, от които евентуално да се възползва опозиционерът Гуайдо – тоест силите, действащи за смяна на управлението. Венесуелските власти ще трябва много бързо да потърсят алтернативни пазари, за да осигурят така необходимия приток от средства. Също така ще трябва бързо да намерят и от кого да купуват преработените нефтопродукти, които досега внасяха от САЩ.

Полето за лавиране не е голямо. Най-вероятно ще се търси опора в Русия, Китай, Индия, които и сега са сериозни купувачи на венесуелски петрол. Същевременно Каракас вече е натрупал доста големи дългове към руските си и китайските си партньори, така че и техните решения ще са сложни.

На политическо ниво и Москва, и Пекин изразиха подкрепата си за Каракас и осъдиха както американския санкционен удар по венесуелския петрол, така и всички произтичащи действия с намеса във вътрешните работи на суверенна Венесуела. Външният министър на Русия Сергей Лавров предупреди, че замразяването на сметките на PDVSA/Citgo ще разтърси цялата международна финансова система. На свой ред говорителят на китайското МВнР Ченг Шуанг заяви, че инициаторите на наказателните мерки срещу венесуелския петролен бранш „ще трябва да отговарят за тежките последствия”, до които ще доведат действията им, а именно – до „влошаване на живота на населението във Венесуела”.

Ударът срещу PDVSA/Citgo наистина е в състояние да изпрати в нокдаун и без това сериозно засегнатата от досегашните санкции венесуелска икономика и да влоши драстично бита на венесуелците. А уж именно в името на тяхното добруване САЩ не спират да зоват за смяна на властта в Каракас. Такава фразеология бе употребена от Мнучин и Болтън и сега на пресконференцията в Белия дом.

Съветникът по националната сигурност разигра там и още един скеч. Старателно извъртя към услужливи медии, начело с телевизия „Фокс”, свой бележник, на който на ръка бе написано „5000 войници за Колумбия”. На фона на многобройните досегашни публикации за сценарий, при който се прилага „хуманитарна интервенция” спрямо Венесуела от териториите или със силите на Колумбия и Бразилия, журналистите нямаше как да не се вторачат в така „случайно” показаната им ръкописна ремарка на Болтън. И веднага да го обсипят с въпроси предвижда ли се и военна акция срещу Каракас. На което той за пореден път заплашително повтори, че „на масата са всички възможности”.

Бележникът със "случайно" показания от Джон Болтън на медиите надпис за "5000 войници в Колумбия". Снимка: El Comercio
Бележникът със „случайно“ показания от Джон Болтън на медиите надпис за „5000 войници в Колумбия“. Снимка: El Comercio

Тази съзнателна демонстрация с „5000 войници за Колумбия” все пак по-скоро може да се разчете като опит на САЩ допълнително да сплашат, да нагнетят напрежение, да пришпорят по-бързо развитие на желания от тях преврат във Венесуела, отколкото като знак за близка военна операция. Вашингтон наистина много бърза с бруталния си натиск да постигне желана за себе си развръзка. Просто, ако венесуелската криза се проточи, бумерангът на нефтените санкции наистина ще удари болно американската икономика. И тогава в нокдаун ще се окаже управлението на президента Доналд Тръмп.

На този фон всяка влиятелна подкрепа за американската политика за „смяна на режима” в Каракас е жизненоважна. И Съединените щати я получават в момента от активизиралия се по тази линия испански премиер социалист Педро Санчес. След като стана инициатор на ултиматума, че ако до 8 дни Мадуро не обяви нови избори, то ще бъде признат Гуайдо (позиция, която така и не е станала все още обща за ЕС), Санчес се впусна и в пряка антивенесуелска офанзива на латиноамерикански терен. Мина като метеор през конгреса на Социнтерна, провеждан в Доминиканската република, където се срещна с венесуелски опозиционери и им изрази подкрепа, заклеймявайки „тиранина” Мадуро. После продължи към Мексико – най-голямата испаноговореща страна в света, където днес започва двудневната му визита. Санчес не крие, че ще се постарае да повлияе на новия мексикански президент левичар Андрес Мануел Лопес Обрадор за промяна на позицията му по венесуелския казус. Впрочем, по пътя Санчес бе застигнат от вестта, че в свое интервю Мадуро е отхвърлил искането от „ултиматума“ за нови президентски избори, но е готов да изтегли напред предвидения за догодина вот за ново Национално събрание (предвождано сега от Гуайдо)…

Що се отнася до Обрадор, той е принципен противник на всякаква намеса във вътрешните работи на Венесуела и многократно досега потвърди, че Мексико ще съдейства за търсене на мирен изход от кризата в тази страна чрез диалог между правителството и опозицията. Съвместно с Уругвай мексиканската държава вече предприе и конкретна посредническа инициатива за установяване на такъв диалог под егидата на ООН. Обрадор не се уморява да повтаря легендарната фраза на един от най-тачените лидери в историята на Мексико – Бенито Хуарес: „Зачитането на правото на другия, както между личностите, така и между страните, това е мирът”.

Дали обаче насред сегашното тектонично пропукване на международното право ще се намерят достатъчно сили, които да възпрат разломите, преди да са станали необратими?

 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар