В категории:Икономика

Пол Кругман: Данъчната политика на Тръмп е още по-лоша, отколкото сте чували

Дори скептичното отразяване на резултатите от данъчните облекчения за най-богатите се оказва твърде благосклонно за президентската администрация

Пол Кругман, New York Times

Приложеното през 2017 г. понижаване на данъците в САЩ получи много критики и това бе напълно оправдано. Защитниците на реформата даваха големи обещания за ръст на инвестициите и заплатите и уверяваха всички, че данъчните облекчения ще се изплатят сами. Нищо от това не се случи.

Отразяването на темата обаче не е достатъчно негативно. Историята, която най-често се повтаря в медиите, е нещо такова: данъчните облекчения са накарали корпорациите да върнат някакви пари в страната, но те са ги използвали за обратно изкупуване на акции, вместо за повишаване на заплатите, а стимулите за растежа са останали скромни. Това представяне на ситуацията не звучи много добре, но все пак е по-добро от реалността. Всъщност никакви пари не са били върнати в страната, а понижението на данъците вероятно е свило националния доход. В действителност поне 90 на сто от американците ще се окажат по-бедни в резултат на тази реформа.

Нека обясня едно по едно.

Първо, когато се каже, че щатските корпорации са “върнали пари у дома”, се имат предвид дивиденти, изплатени от чуждестранните филиали към корпорациите-майки. Този показател наистина се покачи за кратко през 2018 г., тъй като новият данъчен закон създаде предимства за преместване на някои активи от счетоводните книги на тези подразделения в балансите на основните компании. Тези транзакции също така изглеждат като намаляване на дела на компаниите-майки в дъщерните дружества, т.е. като отрицателни преки инвестиции:

Скокът на дивидентите в щатски компании през 2018 г. бе съчетан с огледален счетоводен спад на реинвестираните печалби. Източник: Bureau of Economic Analysis/New York Times

Но тези транзакции представляват просто пренареждане на счетоводните книжа на компаниите с данъчни цели – изобщо не е необходимо те да отговарят на нещо реално. Да предположим например, че „Мултинационал Мегакорп САЩ“ реши да накара дъщерното си дружество „Мултинационал Мега Ирландия“ да прехвърли част от активите си в компанията-майка. Това ще произведе такова едновременно и противоположно движение на дивидентите и преките инвестиции, каквото се вижда на горната графика. Но общият баланс на компанията, който винаги е включвал активите на ММ Ирландия, не се е променил изобщо. Не са прехвърлени никакви реални ресурси, ММ САЩ нито е придобила, нито е загубила способност да инвестира в страната.

Ако искате да разберете дали готови за инвестиции средства наистина са прехвърлени в САЩ, трябва да погледнете общия баланс на финансовата сметка (или обърнатия баланс по текущата сметка, който трябва да показва същото и се измерва по-точно). Тази графика показва баланса като дял от БВП – и както се вижда, на практика нищо не се е променило:

Баланс на текущата сметка. източник: Bureau of Economic Analysis/New York Times

Така че данъчните облекчения са стимулирали някакви счетоводни маньоври, но не са направили нищо за насърчаване на капиталовите потоци към САЩ.

Орязването на данъците обаче има един важен международен ефект: сега САЩ плащат повече пари на чужденци. Имайте предвид, че най-явното и поразително последствие от данъчните промени бяха огромните суми, спестени на компаниите. Приходите от федералните данъци върху корпоративната печалба се сринаха:

Приходи от федералните данъци върху корпоративните печалби в млрд. долара. Източник: Bureau of Economic Analysis/New York Times

Ключовият момент, който трябва да се разбере е, че в днешната глобализирана корпоративна система голяма част от корпоративния сектор на която и да е държава всъщност е собственост на чужденци – или директно (тъй като корпорациите са чужди дъщерни дружества), или косвено (тъй като чужденци притежават акции на компаниите). Това се отнася с пълна сила и за Съединените щати. Приблизително една трета от корпоративните печалби в САЩ реално отиват в джобовете на чужденци, което означава, че една трета от данъчните облекчения са отишли в чужбина, вместо да останат в страната.

Това по всяка вероятност надхвърля всякакъв позитивен ефект върху растежа на БВП, така че данъчните облекчения вероятно са направили страната по-бедна, а не по-богата. Те със сигурност направиха повечето американци по-бедни. Макар две трети от спестените корпоративни данъци да са отишли в джобовете от граждани на САЩ, 84% от акциите са собственост на най-богатите 10% от населението на страната. За всички останали не е имало никаква или почти никаква полза.

Същевременно, тъй като данъчните облекчения не се изплащат сами, те в крайна сметка ще трябва да бъдат изплатени по някакъв друг начин – или през повишаване на други данъци, или чрез орязване на разходи по програми, които хората ценят. Цената на тези орязвания обаче няма да е концентрирана върху тези горни 10 процента от населението, които бяха най-облагодетелствани от оригиналните данъчни облекчения. Така че може почти със сигурност да се каже, че огромното мнозинство от американците ще са по-зле в резултат на единствения голям законодателен успех на Тръмп.

Както вече казах, дори преимуществено негативното отразяване не отразява колко “лоша сделка” се оказа това.

 

Оставете коментар