В категории:Икономика

САЩ са по-бедни, отколкото си мислят

Съществуващите способи за измерване на бедността не отчитат основни измерения на проблема. Какъв трябва да бъде адекватният измерител?

pixabay.com

Ноа Смит, Bloomberg

Какво означава да си беден? В момента съществуват два основни способа за дефиниране на бедността. За да се измери по-добре кой има нужда от помощ и за да се придобие по-добро усещане как да се осигури такава помощ обществата се нуждаят от трета дефиниция.

Първото определение е абсолютната бедност, която по същество се отнася за материалните лишения. Човешките същества се нуждаят от храна, вода и подслон, и ако не можем да си позволим тези неща, животът е крайно окаян. В САЩ федералното правителство използва насоки за измерване на бедността, базирани върху консумацията на храна: ако годишните ти доходи не са поне три пъти по-високи от минималната сума, нужна за купуване на храна, то ти си беден.

Според този показател, през 2018 г. за беден се счита възрастен, преживяващ с 12 140 долара годишно. За семейство от четирима цифрата достига 25 100 долара годишно. Съществува и допълващ измерител за бедността, който включва не само храната, но и облеклото, подслона и комуналните услуги. Благодарение на увеличената държавна подкрепа, според този показател бедността в САЩ е спаднала, особено сред децата.

Критиците на използваните от властите измерители изтъкват, че поради нарастващото неравенство, изведените от този показател нива на бедността са нереално ниски – през 60-те федералния праг на бедността е бил наполовина на медианния доход в САЩ, но днес е на далеч по-ниско ниво. Освен това със забогатяването на страната като цяло гладът не е толкова често срещан, така че използването на храната като основен измерител за бедността става по-малко адекватно. Когато “средната класа” се дефинира с това “да има пиле във всяка тенджера и кола във всеки двор” (лозунг от 1928 г.), то ако просто имаш пиле в хладилника, това трябва да сочи, че не си беден. Но когато обитателите на кварталите на средната класа имат по няколко автомобила, няколко телевизора и просторни къщи, то ти може и да се чувстваш беден.

Тук идва мястото на втория измерител – относителната бедност. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дефинира бедността по следния начин: ако печелиш по-малко от половината от медианния доход за страната, ти си беден. По този показател САЩ са в по-лошо положение от другите богати държави:

Процент на хората, чиито доходи са с 50% под медианните за страната. Източник: Statista.com, Bloomberg

Но това също не изглежда задоволително. Представете си бъдеще, в което американецът с медианни доходи е приказно богат – с летящи коли, роботи-слуги и по няколко ваканции в чужбина всяка година. Трябва ли тогава някой с наполовина по-малко летящи коли, роботи и пътешествия да се счита за беден? Това изглежда като изхвърляне.

Интуитивно се усеща, че е нужна и трета дефиниция на бедността – такава, която измерва не само материалното благосъстояние, но и взема предвид икономическия растеж. За щастие вече съществува точно такава концепция, наречена материална сигурност. Психологът Ейбрахам Маслоу вярва, че сигурността се нарежда веднага след храната и подслона като основна човешка нужда. Човек, който разполага с храна и покрив над главата си днес, но не е сигурен дали ще е така утре, би трябвало да се счита за беден.

Представете си 55-годишна самотна жена с диабет, работеща почасово за заплата, близка до минималната в САЩ. Благодарение на държавната подкрепа, нейният общ годишен доход достига 15 хил. долара годишно. Но ако тя изгуби работата си или има извънредни медицински нужди, може да се окаже бездомна (което, за съжаление, е често срещано, както илюстрира книгата на Матю Дезмънд “Изгонен: Бедност и печалба в американския град”). Липсата на дом от своя страна ще направи изключително трудно намирането на нова работа, както и покриването на разходите за бъдещите ѝ медицински нужди. Накратко, нейната ситуация е изключително несигурна.

Както би предположил Маслоу, подобна несигурност причинява силен стрес. Освен това несигурността съществува едновременно в няколко измерения – жилище, здравеопазване, приходи, риск от насилие – което я прави трудна за измерване чрез единен показател. Все пак съществуват някои измерители, които могат да бъдат използвани, за да изградим съставна картина на бедността от гледна точна на материалната сигурност.

Щатското Министерство на земеделието например проследява хранителната несигурност чрез изследване с анкети за това доколко хората са притеснени, че ще се окажат без храна. Икономистите следят нестабилността на приходите, която измерва люшкането на доходите от година на година. В САЩ се наблюдава нарастване на този тип рискове:

Индекс на нестабилността на доходите по възрастови групи в САЩ. Източник: „Income Volatility and the PSID: Past Research and New Results/ Bloomberg

Рискът някой да бъде изхвърлен от дома си от своя страна може да бъде приблизително измерен чрез това какъв дял от приходите му биват отделяни за подслон всеки месец. Към 2015 г., 17% от американците са харчели половината или по-голяма част от доходите си за наем.

Една разумна, свързана с реалността дефиниция на бедността би трябвало да включва не само абсолютен измерител на материалните лишения и относителен показател на ситуацията на индивида спрямо останалата част от обществото. Тя трябва да се стреми да измери и колко сигурни се чувстват хората – за дома си, за здравето си и за работните си места.

Този нов показател може би ще демонстрира как бедността в Съединените щати е далеч по-голям проблем, отколкото показват текущите статистики. Точен поглед върху един проблем е първата стъпка към решаването му – а елиминирането на бедността би трябвало да е приоритет на всяко общество.

Оставете коментар