В категории:Анализи / Общество

Тройната фосилна коалиция

В Катовице Дейвид Атънбъро обяви предстоящия „колапс на цивилизациите“, ако те не вземат по-сериозни мерки срещу климатичните промени. Той направи това пред президента Румен Радев, който беше дошъл с единствената цел да защити българската фосилна индустрия. България се управлява от хора, които не разбират науката зад климатичните промени и никой не печели от това, включително миньорите и енергетиците, заети във въгледобива

„Ще ми се да не се налагаше да съм тук днес” – обяснява 11-годишна участничка в ученически протест в Сидни миналия петък и добавя: „Аз съм капитан в моето училище. Учили са ни какво означава да си лидер. Трябва да мислиш за другите хора”. Хиляди ученици в над 20 големи града в Австралия протестират, но не за дължината на ваканциите или броя на държавните изпити, а срещу бездействието на правителството им спрямо климатичните промени.

Премиерът Скот Морисън от Либералната партия не допринесе за намаляване на напрежението, след като през седмицата призова учениците да са „по-малко активистки настроени“, на което те отговориха с множество плакати от рода на „по-малко активизъм означава по-малко информирани хора”. Към него се присъедини и министърът за ресурсите и енергията Мат Канаван, който наля масло в огъня с твърдението, че предпочита децата да учат за минното дело, вместо да ходят по протести, където можели само да научат „как да се наредят на опашките за социални помощи”.

Мнозина казват същите неща и на шведската ученичка Грета Тунбърн, която вдъхнови австралийските си връстници, след като всеки петък пропуска училище, за да стачкува срещу недостатъчните действия на местното правителство. „Защо да караме който и да било да учи за бъдещето – пита тя – когато никой не прави достатъчно, за да спаси това бъдеще? Какъв е смисълът да научаваш факти, когато най-важните факти, предоставени от най-изтъкнатите учени, са игнорирани от политиците?“.

Усилията на 15-годишната ученичка не са без прецедент. През 2015 г. група американски тийнейджъри заведоха дело срещу правителството на САЩ, още по време на администрацията на Обама, в опит да го принудят да предприеме действия за ограничаване на затоплянето на планетата в рамките 1.5 градуса. Едва преди месец Върховният съд даде ход на делото, а покрай това научихме, че администрацията на Тръмп не смята, че има такова нещо като „право на климатична система, способна да поддържа човешкия живот”. 

Зелен фанатизъм?

В България хората, които планират да са живи и след 20-30 години, все още не протестират. В последната седмица се убедихме, че това не е поради липса на поводи. Основните центрове на властта, с ентусиазираната подкрепа на двата най-големи синдиката в страната, се активизираха в подкрепа на въглищната индустрия. Целта беше на Конференцията на ООН за климата този понеделник България да застане в редиците на страните, блокиращи по-нататъшни мерки за ограничения на емисиите.

Резултатът беше зашеметяващ, след като дни преди конференцията правителството и президентството се караха кой е по-твърдо решен да защити енергийните източници от зората на индустриализацията. Наддаването спечели Румен Радев, който обясни, че това винаги е било неговата позиция и върна подготвената му от правителството реч с аргумента, че неговата е „много по-категорична”.

По този начин защитата на фосилната енергетика се превърна в една от малкото важни теми, по които кабинетът и президентството не се намират в разногласие – заедно с онези за държавните субсидии за църквите и увеличението на военните разходи, като по втората Румен Радев отново е на по-категорична позиция. Тази необичайна задруга бе изградена от най-ентусиазираните защитници на въглищната индустрия в България в лицето на двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа”.

Пламен Димитров и Теменужка Петкова на протест в подкрепа на въглищната индустрия. Снимка: фейсбук страница на КНСБ

През изминалата седмица първо КНСБ организира протест в Раднево, край ТЕЦ Марица Изток, където лидерът Пламен Димитров обясни целите му: „Искам национален консенсус за въглищната енергетика. Искам президент и премиер да застанат като един зад каузата „Марица-Изток“ и да я защитават с всички сили”. В случая КНСБ на практика „протестира” заедно с правителството, след като на митинга, редом със синдикалните дейци, присъства и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която звучеше като на предизборен митинг: „Силни ли сме? Имаме ли бъдеще? Ще имаме ли работа? Силни сме, защото сме заедно – правителството, миньорите – всички ние осъзнаваме каква е важността на целия Маришки комплекс“.

Ден по-късно в София КТ „Подкрепа” протестира пред министерството на енергетика „в защита на добива на електроенергия от български лигнитни въглища“, а Теменужка Петкова смело слезе сред миньори и енергетици да защити позицията на кабинета: „Правителството стои твърдо зад българските миньори, знаете за нашата позиция за Катовице, правителството не подкрепя категорично новите изисквания”.

Лидерите на двата синдиката обикаляха медиите като във всички случаи седяха без контрапункт, а в NOVA дори участваха заедно, явно за да могат зрителите два пъти да чуят общата им позиция. Покрай нея те развиха и мащабни конспиративни теории за „религиозен зелен фанатизъм, който завладя планетата“ (П. Димитров) и че „опазването на околната среда е една приятна опаковка за правенето на едни страхотни пари от едни хора“ (Д. Манолов).

Позицията им се изчерпва с тезата, че държавата не трябва да поема по-нататъшни ангажименти за ограничение на емисиите и не бива да се допуска поскъпване за квотите, защото те стават непосилни за фосилните производства. Накратко, квотите не трябвало да поскъпват повече, защото щели да започнат да постигат целите, с които първоначално бяха въведени – да стимулират постепенния отказ от въглищната енергетика и инвестиции в по-устойчиви решения. Квотната система може да бъде критикувана много от гледна точна на това, че не е особено ефективна спрямо големите играчи, които, контролирайки пазари и цели правителства, с лекота прехвърлят цената върху потребителите и продължават да бълват въглероден диоксид необезпокоявани. Синдикалните лидери обаче решават да ги критикуват за това, че години след въвеждането им са на път да постигнат първоначалните си цели – да окажат действително въздействие върху енергийната система на България и други страни.

Пред БНТ Димитър Манолов обрисува бъдещето, което вижда за България, ако тя успее да блокира по-нататъшни действия за ограничаване на емисиите: „Идеята е докато има въглища, да работят тези централи”.

Цивилизации пред колапс

Докато в България се разгръщаше кампания за предотвратяване на по-решителни действия за забавяне на климатичните промени, програмата за околна среда на ООН публикува годишния си доклад за изоставането в борбата срещу тях. Според заключенията в него, при сегашните ангажименти, поети от държавите по света, затоплянето до края на века би достигнало катастрофалните 3 до 5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. В момента планетата е с 1 градус по-топла, като последните 4 години бяха най-топлите, откакто разполагаме със статистика.

Заложените цели в Парижкото споразумение са за непреминаване на 2-градусовата граница. Президентът Румен Радев обяви, че подкрепя Парижкото споразумение, но не и по-сериозни действия, което показва, че държавният глава не е запознат дори с доклада на ООН, който показва, че реализирането на тези договорености ще изисква трикратно увеличение на усилията.

Освен това споразумението препоръчва още по-голяма ангажираност с цел ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса. Докладът на ООН изчислява, че това ще изисква петорно по-големи ангажименти. Според най-актуалните изследвания, затопляне от 1.5 градуса при сегашния темп ще настъпи около 2040 г., а резултатите от него ще бъдат по-ужасяващи, отколкото се смяташе по-рано: недостиг на храна, засушавания и пожари, загуба на крайбрежни зони, изчезване на коралите, инвазия на плъхове и – разбира се – невиждани по-рано бежански вълни. Както обяснява един от авторите на доклада на ООН: „В някои части на света националните граници ще станат безпредметни. Можеш да вдигнеш стена и да се опиташ да задържиш 10 хиляди, 20 хиляди или милион души, но не и десет милиона”. По-лошото е, че в тази точка процесът на затопляне вече няма да зависи от действията на хората, защото в атмосферата ще се освобождава все повече въглерод, основно от океаните и пермафроста.

След 2-3 десетилетия България ще се събуди с безвъзвратно остаряла енергийна система в условия на природни катаклизми с по-голям интензитет от всякога и вероятно нестихващи вълни от климатични мигранти от още по-засегнати региони. Учените не могат да предвидят как точно ще се отрази глобалното покачване на температурите в конкретна територия, но това, което знаем със сигурност е, че климатът ще става по-интензивен и по-екстремен, заради по-голямото общо количество водни молекули в атмосферата. По-големи и по-дълги жеги в комбинация с неудържими пожари вероятно ще бъдат последвани от по-унищожителни наводнения и обилни снегове, които блокират инфраструктурата за все по-дълги периоди. Макар и в трудно забележими размери, това вече се случва.

Ако перспективата изглежда твърде песимистична, нека чуем Дейвид Атънбъро, който също говори на срещата в понеделник, отправяйки малко по-различно послание от това на българския президент: „В момента сме изправени пред създадена от човека катастрофа с глобални мащаби, най-голямата заплаха за нас от хилядолетия: климатичните промени. Ако не действаме, колапсът на цивилизациите ни и изчезването на голяма част от естествения свят са на хоризонта.”

Обстановката бе допълнително „разведрена“ от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш: „Климатичните промени се движат по-бързо, отколкото ние, и е по-добре да наваксваме по-скоро преди да е станало твърде късно. За много хора, региони и дори държави това вече е въпрос на живот и смърт.”

Енергетика от XIX век

Ако биосферата бъде изправена пред поредица от кризи, а цивилизациите – пред колапс, вероятно това няма да се отрази добре и на миньорите и енергетиците в Раднево, които българската фосилна коалиция твърди, че защитава. Няма да се отрази добре и на техните деца.

Но нека допуснем, че техният начин на живот остане незасегнат, а други се погрижат за бъдещето на живота на планетата. Дали те ще процъфтяват в един такъв свят? В най-успешните страни държавите вече пренасочват средства към научно-развойна дейност в търсене на нови, по-устойчиви енергийни системи. Те инвестират във възобновяема енергия и технологиите се развиват постоянно, докато в България клатим глави и обясняваме, че тук не духа вятър. Стимулират бизнеси, които имат минимален или дори нулев въглероден отпечатък, докато финансират програми в подкрепа на прехода на работниците към по-устойчивите индустрии.

В рамките на две-три десетилетия ще имаме един разтърсен от климатичните промени свят или такъв, който е загърбил изкопаемите горива. И в двата случая нищо хубаво не очаква онези, които искат да вадят въглища, докато има. Тези хора ще бъдат, и вече биват, предадени от властимащи, които не разбират науката зад климатичните промени и съответно не признават достиженията ѝ. Това ги отличава от учениците в Швеция, Австралия или САЩ, които са по-подготвени да взимат решения за бъдещето на света.

Както гласеше един плакат в Сидни миналия петък: „Училищата трябва да станат парламент, когато парламентът е заприличал на училищен двор“.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар