В категории:Свят

Как Крит изхвърли “Златна зора”

„Техните идеи нямат място тук“ – учители и активисти от Ираклион обясняват как са успели да прогонят крайнодясната екстремистка партия от острова

Wikimedia Commons

Джесика Бейтман, Guardian

Пране виси по балконите на скромен жилищен блок на улица „Иродото“ в Ираклион, „столицата“ на остров Крит. Отвън деца карат колела, а възрастни мъже играят карти и пият кафе. Но до месец май тази година, сградата е изглеждала доста различно. Пред блока е имало табела: „Златна зора“, регион Ираклион“. Ултранационалистическата, крайнодясна гръцка партия е използвала тази улица за своя база.

Местните учители са първите, които усещат влиянието ѝ. „Двама от 13-годишните ми ученици имаха семейни проблеми“, разказва 50-годишната Мария Ойкономаки. “Хора от „Златна зора“ започнаха да говорят с тях в кафенета и по спортни площадки, представяха се като семейство и като техни защитници. Черпеха ги кафе и им даваха уроци за историята на Гърция”.

След това идва насилието, включително наръгването с нож на двама пакистански работници. “Казвах си – Божичко, какво се случва в този квартал”, разказва Ойконимаки.

Въпреки тези атаки, „Златна зора“ спокойно е можела да запази и дори да разшири влиянието си в Ираклион, ако местните жители не бяха решили да противодействат.

„Златна дора“ е сформирана през 1980 г., но остава маргинална организация преди опустошителната финансова криза в Гърция, започнала през 2009 г. Докато доверието в големите политически партии се срива, пропагандата на „Златна зора“ за някога великата нация, съсипана от имигрантите, започва да привлича някои разочаровани избиратели. Освен че се превърна в третата най-голяма партия в гръцкия парламент, тя засили и уличното си паравоенно крило, което често атакува имигранти и политически опоненти.

„Тъй като „Златна зора“ е масово движение, подкрепата на локално ниво е фундаментално важна за успеха му“, казва Дафне Халикйопулу, асистент в Редингския университет и специалист по темата. „Златна зора“ се насочва към области, в които знае, че може да изгради силно присъствие, и така да разшири значително организацията си”, добавя тя.

В Ираклион партията избира източното предградие Неа Аликарнасос. Този работнически квартал отдавна е с свързан с имигрантите от Мала Азия и Източна Европа. Много от жителите му работят в строителния сектор и в следствие на кризата губят работата си. През 2011 г. „Златна зора“ открива без много шум офиса си там.

Критското антифашистко движение първоначално се затруднява да се противопостави. “Нашата философия е, че никога не трябва да се позволява на крайнодесните да се закрепят в публичните пространства”, казва млад антифашистки активист, представящ се с псевдонима Константинос. “В по-топли страни като Гърция, обществените пространства са мястото, на които протича животът на работническата класа. Когато там присъстват фашисти, трябва да направиш така, че и твоето присъствие да се усети”, казва той.

След като разбрали за новия офис на „Златна зора“, Константинос и други активисти организирали събрание на квартала. “Имаше общ консенсус, че хората не искат “Златна зора” в района. Но събранието не бе подкрепено от достатъчно хора. Осъзнахме, че не можем да имаме присъствие в района през цялото време. Опитвахме се да ги държим под око, но нямаше много какво да направим”.

През септември 2012 г. всичко се променя. Известният рапър антифашист Павлос Фисас е убит, като за извършители и поръчители се смятат хора от „Златна зора“. Това престъпление шокира гражданите и страната е обхваната от мащабни протести. Общо 69 членове на партията, включително лидерът ѝ Николаос Михалолякос, както и 18 депутати, са арестувани и обвинени в ръководене на престъпна организация. Процесът срещу тях все още продължава.

“Преди това да се случи, отношението на много хора беше: не се страхуваме от „Златна зора“, нужно е само да ги образоваме”, разказва Харис Зафиропулус, 27 годишен активист от коалицията Ново ляво движение.

Активисти като Зафиропулус предприемат нова стратегия: излизат по улиците и говорят с хората лице в лице за фашизма и защо е нужно да му се противопоставим. “Всеки уикенд отивах в квартала, за да говоря с хората. Крит е страдал много заради нацистите през Втората световна война, цели села са били изгорени до основи. Опитвахме се да припомним на хората какво се е случило в миналото и да обясним какво се случва сега”, казва той.

Междувременно из целия остров преподаватели се организират, за да отговорят на радикализацията, разпространяваща се в училищата. “Начинът, по който фашистите се промъкваха сред учениците, бяха толкова хитри и подли, че отначало не осъзнахме какво се случва”, казва Фотис Бичакис, основател на Критската лига на учителите антифашисти. “Много лесно бе да се манипулират разочарованите младите хора”.

Учителите работят съвместно, за да подготвян учебен план, по който да преподават историята по не толкова националистически начин, и да обясняват и конфронтират фашистките идеологии. През следващата пролет 56 училища участват в антифашистки фестивал.

“Ние празнуваме културата на всички мигрантски групи на острова, споделяме тяхната музика, техните традиции, историите за това как са дошли в Гърция”, разказва Фотис за вече превърналия се в ежегоден фестивал. “Прилагахме философията, че трябва да съберем заедно възможно най-много хора – родители, учители, ученици, студенти. Искахме да накараме от „Златна зора“ да проумеят, че техните идеи нямат място в нашия регион. И по този начин спечелихме”, разказва той.

Преподавателите са избрали да не гледат на вече привлечените от „Златна зора“ ученици като на загубена кауза. “Винаги сме вярвали, че те могат да се върнат към демократичните идеали. Те виждаха как все повече от връстниците им се присъединяват към антифашистките позиции и започнаха да се питат дали не са били заблудени”, казва Фотис.

Ойкономаки вярва, че тази стратегия е спряла радикализирането на повече от нейните възпитаници. „Имахме ученици от Албания, Румъния, България. Казвах на учениците: „Златна зора“ твърди, че другите народи са по-низши от гърците. Наистина ли мислиш така за приятеля си, до когото седиш всеки ден?“.

Някои активисти вземат противоречивото решение да се противопоставят на групировката с насилие. През април 2018 г. Константинос и около 70 други антифашисти организират нощна атака срещу офиса на партията в Ираклион. “Разрушихме всичко ценно там. Мисля, че за тях това бе последната капка”.

И наистина, „Златна зора“ си събира багажа и напуска две седмици по-късно.

Нo не всички от общността одобряват насилието. “Важно е да не изглеждаме като двете страни на една и съща монета”, казва Зафиропулус.

Константинос обаче не се разкайва. „Това проработи! Може да не сме способни да спрем „Златна зора“ да стават знаменитости в медиите, но можем да им попречим да пускат корени в гръцкото общество. Крит е първия голям регион в Гърция, в който вече няма присъствие на „Златна зора“… Ние действително им попречихме да имат място за възпроизводство тук“, казва той.

Антифашистки графити на пристанището в Ираклион. Снимка: Guardian

В останалата част от Гърция обаче крайната десница изглежда във възход. Спорът на страната със съседна Македония за името доведе до раздуване на националистическите настроения, има и атаки срещу политици и търсещи убежище.

Халикйопулу вярва, че антифашисткия активизъм от типа, приложен в Крит, може да проработи на локално ниво. „Но опозицията не трябва да се ограничава с антифашистката левица. Нуждаем се от нещо по-организирано на мейнстрийм ниво“, смята тя.

Ойкономаки не бърза да твърди, че битката е изцяло спечелена. „Можехме лесно да комуникираме кои са „Златна зора“ и защо са лоши. Но кризата не е свършила и хората все още искат да си намерят виновник. Скритият фашизъм може да е дори по-опасен“, казва тя.

Оставете коментар