В категории:Икономика

България на дъното по данъчни приходи в ЕС

Освен скромната преразпределителна роля, която води до недофинансиране на основните социални системи, държавата ни има проблем и със структурата на данъчните приходи

Изменение на данъчните приходи в ЕС и Еврозоната като дял от БВП.

България остава встрани от тенденцията за увеличаваща се преразпределителна роля на държавата в ЕС и особено в Еврозоната, показват обобщените данни на Евростат към 2017 г. Страните от общността събират средно с над 1 процентен пункт по-голям дял от БВП под формата на данъци спрямо нивото отпреди десетилетие, непосредствено преди началото на икономическата криза. За ЕС равнището е 40.2% от БВП, а за Еврозоната – 41.4%. България на свой ред спада с 2.1 пр. п. през същия период до 29.5%.

През 2017 г страната ни все пак отбелязва леко увеличение на дела на данъчните приходи в резултат главно от повишението на здравната вноска. Въпреки това, на практика единствено Румъния събира по-малко данъци (26.5%), като формално зад нас е и Ирландия с 23.5%, което обаче не се дължи на намалената преразпределителна роля на държавата там, а на фиктивен ръст на БВП от над 26% през 2015 г. Недалеч от българските стандарти остават и прибалтийските републики с около 30-33% дял на данъчните приходи.

На другия полюс са силните социални държави в Скандинавия и Западна Европа: Франция (48.4), Белгия (47.3%), Дания (46.5%), Швеция (44.9%) и Финландия (43.4%). Най-голямо повишение в последните 10 години има във Франция и Словакия с 3.9 пр. п., като при бившата социалистическа република то се дължи на увеличението на корпоративния данък и връщането към прогресивни данъци върху дохода през 2013 г. Най-голямо е намалението в Румъния с 3 пр. п.

Данъчните приходи като дял от БВП, 2017

Освен скромната преразпределителна роля, която води до недофинансиране на основните социални системи, България има проблем и със структурата на данъчните приходи. Повече от половината от тях идват от косвени данъци, което означава, че засягат непропорционално работещите с ниски и средни доходи, пенсионерите, безработните и др., които харчат всички пари, с които разполагат, за потребление.

Страната ни има едно от най-ниските нива (след Кипър) на приходи от данъци върху доходите, които възлизат на 3.3% от БВП, при средно равнище за ЕС от 9.4%. В допълнение, голяма част от тези средства се събират отново от работещите с ниски и средни доходи, доколкото България е единствената страна в ЕС, която няма някаква форма на необлагаем минимум.

Значителната разлика в приходите от социални осигуровки между нас и средноевропейското ниво в голяма степен обяснява проблемите в пенсионната система и хроничния недостиг на средства за здравеопазване.

 

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар