Роджър Уотърс: Нужен е закон за озаптяване на корпорациите

Легендарният рокаджия и основател на „Пинк Флойд” даде специално интервю за телевизия TeleSur в Еквадор, където се отби насред южноамериканското си турне, за да подкрепи борбата на индианските общности срещу замърсяването, причинено от американски нефтодобивни компании. Според музиканта този случай е „един от най-ярките примери за безумието на неолибералната политика и Чикагската школа” (видео)

Роджър Уотърс по време на пресконференцията в Кито заедно с активисти на индианските общности, борещи се за компенсации от "Шеврон". Снимка: mongabay
Роджър Уотърс по време на пресконференцията в Кито заедно с активисти на индианските общности, борещи се за компенсации от „Шеврон“. Снимка: mongabay

„Планетата умира… Нагледен е случаят в Еквадор, където идват американски компании и единственото, което има значение за тях, са интересите на техните акционери. Без да се съобразяват по абсолютно никакъв начин с хората, с политиката или с потребностите на народите, които живеят тук от хиляди години. Корпорациите трябва да бъдат принудени със закон да поемат своята отговорност за повече неща, отколкото само за печалбите си. Лудост е това да се оставя само на техните критерии. Това е един от най-ярките примери за безумието на неолибералната политика и Чикагската школа.”

Тези размисли споделя в свое специално интервю за телевизия TeleSur легендарният рокаджия и основател на групата „Пинк Флойд” Роджър Уотърс. Той даде интервюто в Еквадор, където пристигна насред своето южноамериканско турне с цел да подкрепи борбата на индианските общности срещу замърсяванията, причинени от американски нефтодобивни компании.

Уотърс искаше да посети със своя самолет точно региона в еквадорската част на Амазония, където са най-тежките екологичните поражения, нанесени от петролната експлоатация в периода 1964-1990 г. от страна на американската фирма „Тексако”, купена и погълната през 2001 г. от „Шеврон”. Само че настоящите еквадорски власти, които не се зарадваха на интереса на музиканта активист, отначало отказаха разрешение на самолета му да кацне на мястото под предлог, че машината не разполагала с цялата изисквана документация. Самият Уотърс се оплака пред медиите, че „висши правителствени кръгове” в Еквадор направо са се опитали да му попречат да дойде в страната. Въпреки това той все пак стигна до селцето Лаго Агрио в Амазония под проливен дъжд, макар че заради причиненото от властите забавяне можа да остане там само два часа. Но успя да се срещне с местни хора и с активисти, борещи се за компенсации от „Шеврон”. По-късно заедно с част от тях даде и обща пресконференция в еквадорската столица Кито.

Роджър Уотърс в джунглата край Лаго Агрио. Снимка: EFE
Роджър Уотърс в джунглата край Лаго Агрио. Снимка: EFE

Уотърс беше придружаван от американеца Стивън Донзигер, който е адвокат на индианските общности. Трябва да се припомни, че те водят битка за компенсации от американските корпорации в продължение на вече 25 години. Зад тях застана и еквадорската държава по времето на предишния президент Рафаел Кореа. През 2011 г. те успяха да осъдят „Шеврон” за компенсации в размер на 18 милиарда долара. Сумата малко по-късно бе намалена наполовина от еквадорския върховен съд, който отсъди „Шеврон” да изплати на пострадалите от замърсяванията около 30 000 жители на засегнатия район сумата от 9,5 милиарда долара. През септември 2018 г. обаче Международният апелационен съд в Хага отхвърли тази присъда и обяви, че с последствията от замърсяването е трябвало да се справя еквадорската държава, а не причинилата ги американска корпорация.

„Чест е за мен да бъда в Еквадор и да мога пряко да видя щетите, нанесени на околната среда, да чуя от моите братя и сестри в Амазония как те се борят с това истинско корпоративно чудовище – „Шеврон”,” каза Роджър Уотърс пред медиите. „Компанията „Шеврон” е длъжна да почисти този ужас, който е причинила на Еквадор, и трябва да го направи незабавно. Акционерите на „Шеврон” са длъжни да признаят, че това е хуманитарна катастрофа и да действат, да потърсят отговорност от администрацията на „Шеврон” за токсичния дъмпинг, за опитите да се избегнат съдилищата,” настоя музикантът. Той сподели също колко дълбоко е разтърсен от видяното в амазонската джунгла и от мъката на хората там заради „смъртоносното замърсяване” на „Шеврон”, поразило родните им места.

Роджър Уотърс с жители на поразени от замърсяването зони. Снимка: EFE
Роджър Уотърс с жители на поразени от замърсяването зони. Снимка: EFE

Според Уотърс светът е длъжен да реши „дали законът трябва да служи на народите, или на неутолимите апетити на олигарсите и корпорациите”. Рокаджията изтъкна още, че главният свидетел на „Шеврон” е признал, че е получил два милиона долара, за да даде показания в полза на корпорацията, „което означава, че свидетелствата му са напълно фалшиви”.

Подчертавайки, че най-голямото богатство на всяка страна е нейната природа и биоразнообразието, Уотърс нарече еквадорския резерват Ел Ясуни, на чиято територия са замърсените от „Шеврон” площи, „една от най-важните скъпоценности на планетата”, която трябва да бъде опазена.

Роджър Уотърс в еквадорска Амазония. Снимка: Туитър
Роджър Уотърс в еквадорска Амазония. Снимка: Туитър

А ето и текста на изявленията на британския музикант пред TeleSur, които телевизията е илюстрирала и с допълнителен видеоматериал. Роджър Уотърс говори на английски, като думите му са преведени със субтитри и на испански. Клипът е озаглавен „Роджър Уотърс: Събаряйки стени”.

„Не става дума за рок-звезди или музиканти, става дума за всички човешки същества. Нашата отговорност е пред човечеството и планетата. Иначе всички ще умрем много скоро.

Какво мога да направя аз? На 75 години съм и съм научил, че онова, което ми дава най-голяма радост, е да споделям обич с други хора. Да я споделям с тези хора тук и днес също ми носи радост. Хората, с които бях вчера, също ме изпълниха с радост.

Планетата умира. А аз бих искал тя да продължи да съществува и за моите внуци и правнуци по възможност. Също и за техните внуци и правнуци. Няма ли да е гениално, ако човешката раса се научи да бъде прогресивна? Ако се научи да мисли и да си представя какво ще е бъдещето, вместо да направи просто едно БУМ и да вдигне всичко във въздуха?  „Да го духат!”, „На кого му пука!”, „Нека си съсипва Болсонаро Амазония и горите!”… А после всички да умрем от отрови или каквото е там…

Всичко това става и заради случаи като този, който виждаме тук, в Еквадор, където идват американски компании и единственото, което има значение за тях, са интересите на техните акционери. Без да се съобразяват по абсолютно никакъв начин с хората, с политиката или с потребностите на народите, които живеят тук от хиляди години.

Ето за всичко това става дума и затова аз винаги говоря за закона. Те трябва да бъдат принудени със закон да поемат своята отговорност за повече неща, отколкото само за печалбите си и за нарастването на капитала на акционерите си – това е очевидно. Лудост е това да се оставя само на критериите на корпорациите. Няма никакъв смисъл. Това е един от най-ярките примери за безумието на неолибералната политика и Чикагската школа.

Онова, което всява мъка и болка, е, че североамериканската империя е съсипала много народи, включително и британския, включително и народите на други колониални империи. Те наистина съсипват всичко. На никого не помагат. Не помагат да се напредва, а само спъват потенциала на човешката раса за прогресивно развитие.

Те просто са отвратителни и е отратителна тази тяхна идея, че трупането на богатство е нещо прекрасно – както когато Тръмп казва: „Най-хубавото у мен е, че съм богат!”. Той очевидно е луд. Също така е много, много глупав и емоционално непълноценен. Той наистина смята, че да си богат е нещо грандиозно – и тази идея те я продават и на хората.

Ние, разбира се, знаем, че да си богат не е нищо грандиозно. Не те прави щастлив. Онова, което те прави щастлив, е да общуваш с други човешки същества и да им помагаш, ако можеш, и да ги оставяш те също да ти помагат.

Тук, в Южна Америка, съм имал големи преживявания като професионален музикант. Един от най-добрите приятели на моя дядо беше човек на име Е.Лукас Бриджис. И той написа една книга, озаглавена „Най-далечното място на земята”. Беше един от първите европейци, посетил Огнена земя, и книгата му е много хубава. Не я бях чел, но я прелиствах често, когато бях малък. Един ден забих нож по средата ѝ и майка ми трябваше да купи друг екземпляр, за да го дадем на дядо ми. А този, надупченият, остана у дома и един ден все пак прочетох книгата. Ако има у мен нещо от изследователя, от стремежа да се опознават хората… Не знам.. Не знам защо това така ме привлича. Но знам, че що се отнася до музиката, такава публика като в Южна Америка, няма никъде другаде. Те са отворени да те приемат и това също поражда радост. Радостта е най-важното!“

Оставете коментар