В категории:България

АЕЖ поиска вето на медийния закон „Пеевски“, но късно

Асоциацията на европейските журналисти в България изрази сериозни притеснения относно промените, внесени от Делян Пеевски и негови колеги от ДПС, но законът от днес е публикуван в Държавен вестник. Какъв е проблемът според асоциацията?

Асоциацията на европейските журналисти в България призова в официална своя позиция президентът Румен Радев да наложи вето на промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.

Поправките бяха гласувани наскоро от Народното събрание, а позицията на АЕЖ се появи днес на сайта на асоциацията. Този призив обаче се оказа закъснял, тъй като стана ясно, че държавният глава вече е издал указ, а законът е публикуван в Държавен вестник и вече е в сила.

С оглед това развитие на ситуацията от АЕЖ съобщават, че ще преценят дали имат основания да поиска от президента да сезира Конституционния съд – друг възможен ход на държавния глава, ако иска да спре закона, след като не се е възползвал от правото си на вето.

АЕЖ-България признава, че някои от препоръките на асоциацията са отразени в окончателно приетите промени, но въпреки това законът остава „проблематичен“.

Законопроектът бе приет на второ четене на 1 ноември 2018-та година, припомнят от АЕЖ. Те посочват, че с внесените преди второто гласуване промени, в наименованието на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“. По този начин законът, който досега се отнасяше единствено до печатните произведения, вече регламентира отношения в много по-широк обхват, засягащ всички медии.

Позиция на АЕЖ:

АЕЖ-България изрази свои становища и преди първото, и преди второто четене на закона. Една част от отправените препоръки са били взети предвид и отразени преди окончателното гласуване в пленарната зала.

Въпреки значителните подобрения спрямо първоначалния вариант, в законопроекта все още се откриват редица несъвършенства, което налага той да бъде върнат за повторно разглеждане в Народното събрание.

АЕЖ-България изпрати писмо до президента Румен Радев, в което излага основните съображения да поиска вето на законопроекта.

Едно от най-съществените е размерът на предвидените санкции. Поставянето на долна граница от 10 000 лв. за първо нарушение и 20 000 лв. за второ не просто е непропорционално, а сериозно застрашава свободата на печата и другите средства за масова информация и така засяга правото на изразяване и може да доведе до непоправими последици и цензура в противоречие с чл. 40, ал. 1 от Конституцията, посочва Асоциацията.

Не по-малко притеснително е задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева. Изключването на годишен минимум, който да не се декларира, особено предвид попадането на информация за дарителите при изпълнителната власт, застрашава зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата, възможността за даряване и други алтернативни способи за издържане на медиите, които в днешния дигитален свят разчитат все повече на подобен тип механизми, изместващи традиционната реклама. Това сериозно затруднява и деклараторите, тогава когато имат например 5000 дарители от по 1, 2 или 5 лева. Подобен подход и невзимането под внимание на този проблем, може да доведе до обезсърчаване на дарителите и потискане на независимите медии и до намаляване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и инициативата на гражданите. Това е особено опасно за разследващата журналистика. Смятаме, че този въпрос трябва да се вземе предвид от законодателя и да не се неглижира, за да може законодателството да отговаря на действителните обществени отношения и на развитието на технологиите и медиите в крак с променящата се информационна среда.

Преди ден АЕЖ-България организира международна конференция, посветена на иновативните модели на финансиране на журналистиката в Централна и Източна Европа. В условията на стесняване на медийния пазар, възможностите за финансиране от общността са изключително важни и в никакъв случай не бива да бъдат ограничавани чрез закон, който увеличава административните тежести върху свободната инициатива на гражданите.

Други, посочени от АЕЖ-България несъвършенства, са, иначе похвалното, задължение, доставчиците на медийните услуги да декларират и “лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика”, ако е различно от действителния собственик. Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде отговорният орган, който да направи разследване за действителния собственик, не става ясно. Този въпрос е засегнат в пленарна зала, но все пак не е предвиден механизъм за изясняването му.

Съществен е и въпросът за разширяването на правомощията на Министерството на културата и наличието или липсата на капацитет на ведомството. Не е без значение и, че контролът и санкциите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е независим, за разлика от СЕМ, а освен това не е изработена и надлежна процедура за установяване и санкциониране на нарушителите, което е предпоставка за произвол.

Не е ясно и защо освен задължението на доставчици на медийни услуги да подадат декларация в Търговския регистър следва задължение за подаване на същата декларация в Министерството на културата. Подаването на две еднакви декларации създава допълнителни неудобства и тежести на доставчиците на медийни услуги.

Въпросът за осветяването на медийната собственост и финансирането е ключов за Асоциацията на европейските журналисти-България. В началото на този месец Асоциацията публикува задълбочено проучване на тази тема, обхващащо десетте най-четени печатни медии с обществено-политически профил. От тази седмица тя ще започне представянето на подробни профили на всяка една от тези медии.

Смятаме, че информацията за финансирането на медиите трябва да бъде публична, но в същото време трябва да съществуват гаранции, че въвеждането на каквато и да било регулация в медийната област няма да бъде използвано за репресии срещу свободата на словото.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка с автора във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар