Националистическа Европа помпа мускули от Варшава

200-хилядно шествие отбеляза 100-годишнината от независимостта на Полша с участието на пратеници на крайната десница от Унгария, Словакия, Италия и други страни

По време на националистическото шествие във Варшава за 100-годишнината на полската независимост. Снимка: PAP
По време на националистическото шествие във Варшава за 100-годишнината на полската независимост. Снимка: PAP

María Hervás, El Pais

„Тук сме, за да подкрепим нашите братя поляци. Днес е велик ден за тях,” казва Ян Сунка, 19-годишен националист от Словакия, пристигнал във Варшава с кола. Той е тук заедно с около 30 свои сънародници, за да участва в неделя, 11 ноември, в масовото шествие по повод 100-годишнината от независимостта на Полша, организирано от ултранационалистическото полско правителство.

Над 200 000 души участваха в тази правителствена инициатива, в която се включиха също крайнодесни групи от други страни, като Унгария, Италия или Словакия. Гражданите мирно завзеха улиците в центъра на полската столица, отбелязвайки датата 11 ноември 1918 г., когато след края на Първата световна война Полша отново се появява на картата на света и така слага край на онези 120 години, в които три суперсили са я били разпокъсали – Русия, Австро-унгарската империя и Прусия.

Отначало шествието бе свикано само от екстремистки групи – така, както те правят всяка година от 2009 г. насам. Миналата година те успяха да съберат на манифестацията над 60 000 души, обединени под лозунга „Обичаме Бог” – идеята е така да покажат значението на католицизма за европейската идентичност.

Миналата сряда приключващата мандата си кметица на Варшава Хана Гронкиевич-Валц, която е от опозиционната десноцентристка партия „Гражданска платформа“, се опита да забрани тазгодишното масово честване с мотива, че няма да може да гарантира обществения ред и да предотврати вероятните актове на насилие от участниците. „Варшава достатъчно е страдала през историята си от агресивен национализъм,” каза Гронкиевич-Валц. Но съдът отхвърли нейната забрана.

Същия ден реагира и правителството на партията „Право и справедливост”, декларирайки, че именно то поема организацията на шествието, като проявата ще представлява всички поляци. За тази цел правителството влезе в диалог с радикалните организации в страната. И в крайна сметка се разбраха шествието да е общо.

Условието на правителството бе крайнодесните групировки да се откажат от ксенофобските лозунги, които се канеха да издигат по време на събитието. Неофашистите първоначално си бяха избрали като общ слоган следното: „Бог, чест, родина”.

„Празникът изгуби своя празничен характер. Шествието стана политическо”, изразява съжалението си историкът от Варшавския университет Ян Киеневиц.

Дядо е довел на шествието и внуците си. Снимка: El Pais
Дядо е довел на шествието и внуците си. Снимка: El Pais

„Тази госпожа не е истинска полякиня”, казва за кметицата на Варшава 74-годишната пенсионерка Халина, която отказва да се представи с фамилията си. „Иначе нямаше да иска да забрани шествието”.

Някои екстремистки групи направо клеймят Гронкиевич-Валц като „еврейка”. А баба Халина всяка година идва на манифестацията заедно със свои приятелки, също пенсионерки. „Тук сме, защото подкрепяме нашите управляващи и защото искаме да се върнат поляците, напуснали родината. Онова, което не искаме, са мюсюлманите,” обобщава Халина, стискайки в ръка полското знаме и провирайки се сред тълпата.

Михал Йонски е дошъл с жена си Марта и с трите им деца. „Това тук не е опасно за никого. Медиите са тези, които внушават страхове. Ние сме нормални хора. Може да дойде всеки, който иска, дори някой чернокож, ако реши”, казва този 40-годишен баща.

Шествието се разпростира на около три километра. В него крачат и десетки членове на „Йобик” – унгарската ксенофобска и ултрадясна партия.

Активисти на унгарската ксенофобска партия "Йобик" са дошли да подкрепят полските си съидейници. Снимка: El Pais
Активисти на унгарската ксенофобска партия „Йобик“ са дошли да подкрепят полските си съидейници. Снимка: El Pais

Президентът на Полша Анджей Дуба също се присъединява към множеството и го оглавява заедно с членове на правителството, държи и реч.

„Тези 100 години бяха 100 години на слава и дружба между поляци и унгарци,” казва говорителят на младежката организация на „Йобик” Шаболч Шалай, който е пристигнал във Варшава със самолет. А Себастиян Чолева е дошъл предишния ден от Обединеното кралство. „Аз съм поляк, но работя в Брадфорд. Не исках да пропусна това”, казва този 43-годишен шофьор на камион, който си е тръгнал от родината още през 2004 г., веднага щом Полша влезе в ЕС и границите се отвориха за хиляди поляци. „Не съм на страната на онова, което прави ЕС спрямо Полша – да иска да ѝ налага правила. Не можем да го позволим, народът е суверенен”, настоява той.

Един от най-напрегнатите моменти настъпва в следобедните часове, когато ултрасите започват да обиждат и да хвърлят пиратки срещу около 200 души от движението „Граждани на Република Полша” (Obywatele RP), организирали контраманифестация на място, което се пада извън маршрута на шествието. Участниците в контрапроявата носят знамената на Полша, на Европейския съюз и на гей-движението. Подсилени полицейски кордони ги охраняват, за да предотвратят нападение от ултрасите. Екстремистите крещят: „Цапардосайте със сърп и чук червената сган!”

Участниците в проевропейската контрадемонстрация бяха охранявани от подсилени полицейски кордони. Снимка: El Pais
Участниците в проевропейската контрадемонстрация бяха охранявани от подсилени полицейски кордони. Снимка: El Pais

„Да защитим конституцията, тези радикали няма да ни пречупят,” казва Павел Каспржак, говорителят на „Граждани на Република Полша”. Сцената отразява разлома в полското общество – между проевропейци и националисти. „Правителството поляризира ситуацията, разделя хората на „патриоти” и други, които не били такива. Това провокира много дълбок разрив,” обяснява Ана Аплебаум, която през 2004 г. получава наградата „Пулицър” за книгата си „Гулаг: история на съветските концлагери”. „Не бива да забравяме способността за преодоляване на трудностите на нашата страна, която беше разрушена от Втората световна война и която изстрада съветската доминация до 1989 г.”, изтъква анализаторката Беата Война.

В неделната утрин, часове преди началото на шествието, бившият полски премиер (2007-2014 г.) и настоящ председател на Еропейския съвет Доналд Туск полага цветя пред паметника на героя на полската независимост Йозеф Пилсудски. Туск заявява: „Понякога спорим прекалено много. Прости ни, Полша”.

А в събота следобед, насред кампанията по честването на стогодишнината на независимостта на страната, полското правителство тържествено откри паметник на Лех Качински – президентът, който загина в самолетната катастрофа край Смоленск през 2010 г. и който бе брат близнак на лидера на управляващата партия „Право и справедливост” Ярослав Качински. Статуята е бронзова, висока е почти седем метра и е разположена по съседство с паметника на Пилсудски на най-големия варшавски площад. Монументът на Качински вече предизвика остра полемика сред опозицията, която не може да приеме, че покойният президент се приравнява така към символа на националната независимост.

 

Оставете коментар