В категории:Икономика

Спестяванията на домакинствата растат. Но на кои?

Очакванията бяха, че ниските данъци за богатите ще ги стимулират да инвестират, но вместо това депозитите им се увеличават

Депозитите до 5 хил. лв. стагнират, а тези над 200 хил. лв. хвърчат във въздуха. Снимка: Pixabay

Малко след като БНБ публикува данните за депозитите на домакинствата през третото тримесечие, „Труд” и „24 часа” съобщиха, че в страната се появявал по един „нов милионер” на всеки три дни. Тезата е подходяща за реклама на лотарията, но иначе всеки би трябвало да знае, че един човек може да има повече от един депозит и съответно милионерските домакинства могат да имат – и обикновено имат – няколко депозита по над милион лева в различни банки или дори още повече от по 196 хил. лв., ако са предпазливи. Сумите до този размер във всяка сметка са гарантирани от държавата.

Самата информация, че депозитите на домакинствата нарастват със 7.3% е също толкова неинформативна, ако не казва, за кои домакинства става дума. От данните на БНБ се вижда, че всички депозити до 30 хиляди лева нарастват с темп под средния. Онези до 1000 лв. намаляват, а другите до 5000 лв. стагнират. До тази сума са 81.2% от депозитите. В тази група също има хора с повече от една сметка, но те намаляват, тъй като ръста на банковите такси прави неизгодно поддържането на сметки, които не се използват активно. Затова и броят на депозитите до 1000 лв. намалява с 6% за година (385 хил. бр.).

От другата страна общата сума на депозитите над 200 хил. лв. нараства с над 15% на годишна база:


Депозитите над 200 хил. са само 0.1% от всички, но както вече уточнихме, вероятно се притежават от още по-незначителна част от населението. В тях обаче са концентрирани 11.4% от всички спестявания. И тук говорим наистина за спестявания, тъй като при депозитите в рамките на хиляда или няколко хиляди лева, обикновено става дума за неизхарчени между две заплати пари или такива, които се заделят за някаква отложена във времето покупка.

Ако малките депозити стагнират, а суперголемите растат двойно по-бързо от средното ниво, това е белег преди всичко за растящо неравенство в собствеността. То би било съвсем естествено последствие от система, в която неравенството в доходите се засилва постоянно.

Повечето страни, които наричаме развити, ограничават този процес на концентрация на богатството на първо място като го преразпределят чрез високи прогресивни данъци – с до 45% в наше време, но и с далеч по-големи ставки в миналото. Така растежът на икономиките се разпределя по-равномерно, което става източник на допълнителен растеж, защото огромното мнозинство с относително ниски доходи започва да потребява повече.

У нас все още се приема точно обратната теза – че концентрацията на богатството ще предизвика растеж, тъй като милионерите ще се втурнат да инвестират, вместо да гърмят шампанско по алпийските курорти. Но вместо това инвестициите не са на задоволително ниво, а депозитите на най-богатите растат, въпреки че лихвите в момента не им носят почти нищо.

И те имат добри основания да не хвърлят парите си в рискови инвестиции, защото в крайна сметка кой би купувал новосъздадените им продукти и услугите им? Очевидно е, че хората с депозити до 5 хил. лв. не могат да си позволят да потребяват повече.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар