НЗОК ни изпраща SMS „в далечна перспектива“ и други здравни „иновации“

Технологиите са призвани да компенсират недостатъците на една система с все по-натоварени и отдалечени лекари, при която лъвският пай от здравните вноски се поглъща от компаниите, управляващи лечебни заведения

Здравни иновации
Изображение: Pixabay

Здравната каса планира да изпраща кратки текстови съобщения на пациентите с отчетените на тяхно име услуги, заяви пред БГНЕС подуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Йорданка Пенкова по време на петата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Зад идеята стои допускането за системни злоупотреби от страна на лекарите и болниците при отчитането на дейности, които не са извършени реално.

С такава мотивация един от предишните здравни министри Петър Москов въведе изискването за регистрация в болници с пръстов отпечатък. Системата не доведе до разкриване на някакви мащабни злоупотреби и по-късно беше отменена от Върховния административен съд. Здравното министерство тогава планираше да задължи всички лекари и аптеки да се оборудват с четец за пръстови отпечатъци, за да могат да продължат да работят със здравната каса.

Мярката с SMS известяване също надали ще има контролен ефект и трудно ще мине за иновация. Стандартното съобщение на кирилица има ограничение от 70 символа (8-9 думи) и вече се възприема за остаряла технология. Въпреки това според д-р Пенкова здравната каса ще работи за въвеждането му „в далечна перспектива“ като „целта е пациентът да бъде уведомен за всеки разход, който се извършва по неговото ЕГН“.

И в момента пациентът може да бъде уведомен за извършваните разходи и прегледи, както и за издаваните направления, като влезе в Персонализираната информационна система на НЗОК. В нея той може да се абонира за известия по електронната поща. Освен това е заложена и опцията за изпращане на SMS, но тя все още не е активна. Дори и при въвеждането на услугата едва ли може да се очаква масова регистрация на пациенти с идеята да заловят фиктивно извършени процедури. Това важи в особена степен за по-възрастните, част от които дори нямат мобилен телефон.

Ако допуснем, че НЗОК все пак успее да спре фиктивните медицински процедури, то е много вероятно да се окажем в още по-неприятна ситуация, при която болниците извършват реални услуги за пациенти, които нямат нужда от тях. Все пак като търговски дружества основната им цел е да привличат колкото могат повече клиенти.

Видеокардиология?

Ден по-рано пък БНТ съобщи за друга здравна иновация, при която лекари от частна русенска болница извършват видеопрегледи от разстояние. В репортажа, озаглавен „Модерно здравеопазване“, се съобщава, че „поради липсата на лекари по селата и отдалечеността им от градовете, възрастните хора често остават без възможност за здравни консултации“. Като примери са посочени селищата Ветово, Ценово и Две могили, две от които всъщност са градове. Модерността за тях се изразява в това, че оставайки без лекари-специалисти, те получават здравен асистент, който изглежда обикаля с таблет домовете на лишените от здравни грижи възрастни хора.

По думите на д-р Кристиян Иванов от болницата видеовръзката е за предпочитане от телефонния разговор, тъй като „една трета от диагнозата е външният вид на болния“ – едно доста необичайно твърдение от страна на кардиолог. Според него на дистанционно преглежданите пациенти „все някога“ е правено ЕКГ от личните лекари и здравният асистент би могъл да го покаже на камерата. Така че модерното здравеопазване в русенска област явно се изразява в липса на лекари в малките населени места и дистанционно диагностициране на база външен вид и стари изследвания.

Засега услугата е безплатна и ограничена, но скоро ще стане достъпна за всички хора с достъп до мрежата и с такси, които ще са „по-ниски от тези за реалния преглед“. Така последващото намаляване на лекарите в малките населени места и устойчивият ръст на доплащанията ще станат с една идея по-малък проблем. Когато нямаш пари или достъп до лекар за реален преглед, можеш винаги да си направиш виртуален – все пак живеем в 21-ви век.

Профилактика до дупка

В друга здравна иновация от миналата седмица министър Кирил Ананиев предложи да се увеличи дела на пациентите, които преминават профилактични прегледи, като здравната им вноска бъде повишена на 8.5%, ако не го направят. Проста сметка показва, че за лице на минимална заплата, това би струвало 12 лв. годишно. В момента Законът за здравето предвижда глоби от 50 до 200 лв. за неявяване на профилактичен преглед, които не са прилагани нито веднъж досега.

По данни на НЗОК едва 38% от пълнолетните преминават профилактичен преглед, като това обикновено са пациенти, които посещават личния си лекар за нещо друго и биват преглеждани междувременно. Това означава, че лекари с около 2500 пациенти, колкото е законовият лимит, биха могли да имат над 1500 допълнителни прегледа годишно, ако всички преминават профилактичен преглед. При около 250 работни дни в годината (без да броим болнични или платен отпуск) един лекар би могъл да се окаже с над 6 допълнителни прегледа дневно, което едва ли ще се отрази добре на опашките пред кабинетите им. Именно те поначало отблъскват мнозина от профилактиката, тъй като често се налага да чакат с часове.

Но ако комбинират иновациите, здравните експерти могат да решат всички проблеми с претоварването на лекарите и недостига на средства в системата. Достатъчно е личният лекар да изпрати SMS на пациента си, в който да пише, че в определен час трябва да се свърже с него по Skype за профилактичен преглед. Над една трета от профилактиката е във външния вид, а все някога е правено ЕКГ или кръвни изследвания. Ако пациентът не се обади, вноската му се вдига – висока ефективност и повече средства за здраве с една проста иновация.

Но и тук частният сектор отдавна изпреварва лишената от стимули за развитие обществена здравна каса: маг Ивелина има дълга практика на лечение на хора с SMS (4.8о лв. на кратко съобщение) независимо от тяхното заболяване. Бъдещето е тук.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар