Хорхе Валеро: При нахлуване на САЩ Венесуела ще стане нов Виетнам

Как отекват в Латинска Америка речите на новоизбрания бразилски президент Жаир Болсонаро? Откога и от кои сили се замисля „хуманитарна интервенция”? Как Уго Чавес възроди Движението на необвързаните? По тези и други теми говори в интервю за „Барикада” постоянният представител на Каракас в Службата на ООН в Женева.

Откриването на конференцията. На трибуната–Любомир Кючуков. Седнали (отляво надясно)–Ориета Капони, Илияна Йотова, Анастас Герджиков, Наргиз Гурбанова. Снимка: Къдринка Къдринова
Откриването на конференцията. На трибуната – Любомир Кючуков. Седнали (отляво надясно) – Ориета Капони, Илияна Йотова, Анастас Герджиков, Наргиз Гурбанова. Снимка: Къдринка Къдринова

Международна конференция за ролята на Движението на необвързаните страни (MNAL) в опазването на мира в многополюсния свят събра в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” авторитетни представители от различни страни и фокусира вниманието към една позабравена у нас организация, която обаче е възстановила и активизирала дейността си в последните години. Тя обединява над 120 държави от всички континенти, представляващи 55% от световното население.

Зародило се на конференция в Бандунг, Индонезия, през 1955 г. и основано официално на форум в Белград, Югославия, през 1961 г., Движението на необвързаните в годините на Студената война е важно световно обединение предимно на развиващите се държави от Азия, Африка и Латинска Америка, които отказват да се присъединяват към военни блокове и бранят световния мир, националния суверенитет, независимото развитие.

След края на Студената война и особено след разпадането на една от държавите учредителки – Югославия, Движението за дълъг период почти замразява дейността си. Тя е възродена и активизирана през последното десетилетие, като голям принос има за това покойният венесуелски лидер Уго Чавес. В момента организацията се председателства от Венесуела (държавите председателки се сменят на ротационен принцип), а от догодина ръководството ще се поеме от приетия през 2011-та Азербайджан.

Посланичките на Венесуела и Азербайджан у нас – Ориета Капони и Наргиз Гурбанова, съвместно с ръководителя на Института по икономика и международни отношения Любомир Кючуков, бяха инициаторите и организаторите на конференцията в СУ „Св. Кл. Охридски”.

Огромна част от темите, залегнали в Белградската конференция на Движението на необвързаните, като например неравенството или разоръжаването, са актуални и днес. А едно от основните му послания – единни в многообразието, изцяло се покрива с една от водещите ценности на ЕС. Такива оценки изрази в изказването си вицепрезидентката Илияна Йотова. Съвременната световна система има остра нужда от диалог и сътрудничество, които в днешните условия са станали много дефицитни, подчерта още Йотова, изтъквайки приноса на Движението на необвързаните именно в тази посока.

В залата на конференцията. Снимка: Къдринка Къдринова
В залата на конференцията. Снимка: Къдринка Къдринова

Запомнящо се изказване направи и проф. Искра Баева, която припомни историческия контекст в различните периоди от развитието на Движението, както и трудностите, продиктувани от големите различия между страните, членуващи в него. В същото време тя посочи неговия неоценим принос в промяната на световните баланси и в противопоставянето срещу диктата на големите и богатите над малките и бедните.

Проф. Нина Дюлгерова пък обърна внимание на сериозното противоречие на нашето време – между икономическата глобализация и политическата фрагментация.

Говориха още посланикът на Сърбия Владимир Чургус, преставителят на министерството на външните работи на Азербайджан Ялчин Рафиев, проф. Динко Динков от УНСС. Приветствие отправи ректорът на СУ „Св. Кл. Охриски” Анастас Герджиков.

С подчертано внимание бе изслушано изказването на Хорхе Валеро, извънреден и пълномощен посланик, постоянен представител на Боливарска република Венесуела в Службата на ООН и други международни организации в Женева, който се спря на приноса на Движението на необвързаните в международните отношения и приноса му за изпълнението на глобалните програми, особено в защита на човешките права и развитието. Беше изтъкната също инициативата на Движението за обявяване на Световен ден на сътрудничеството.

Хорхе Валеро. Снимка: Къдринка Къдринова
Хорхе Валеро. Снимка: Къдринка Къдринова

Предлагаме интервюто, което „Барикада” взе от Хорхе Валеро след края на конференцията.

Г-н Валеро, бихте ли споделили вашето мнение за днешната ситуация в Латинска Америка през призмата на обстановката във Венесуела и на победата на Жаир Болсонаро на президентските избори в Бразилия? По време на кампанията си той направи доста агресивни изявления спрямо вашата страна…

Ние, разбира се, сме обезпокоени от съдържанието на речите на новоизбрания президент на Бразилия. Тези декларации вече се разглеждат като част от неговата държавна политика. Президентът на Венесуела Николас Мадуро изпрати послание до бразилския народ, поздравявайки го за образцовото провеждане на гласуването. Без никакво съмнение това беше демократичен вот. Отправено е също послание към новоизбрания президент, който е призован да извърви пътя към уважението на суверенитета и самоопределението на народите в Латинска Америка и Карибието, да спомогне за създаването на условия, при които да се намерим отново, макар офанзивата на империята вече от много време да се опитва да разпокъсва латиноамериканското и карибското единство.

Нека припомним декрета, издаден още от бившия американски президент Барак Обама, в който Венесуела беше определена за извънредна заплаха за сигурността на САЩ. Тази политика продължава да е акцент, да се задълбочава, да се изостря от сегашния американски президент Доналд Тръмп. Той предприе серия едностранни наказателни стъпки, предизвиквайки големи трудности за Венесуела, за нашия народ, сеейки страдания и дори смърт. Обект сме на външна намеса, на икономическа и финансова обсада, която възпрепятства нашите международни транзакции, пречи на външната ни търговия. Разчитаме на приятелите от международното движение за солидарност с нашата Боливарска революция в общите усилия за отмяна на тези незаконни санкции.

Говорите за солидарност, но посланията, които отправят Болсонаро и съмишлениците му, са противоположни – те провокират разединение конфронтация, ксенофобия, расизъм…

Надяваме се, че онова, което стана в Бразилия, няма да влоши ситуацията на нашия континент, че всички наши братски страни ще намерят сили да възстановят единството помежду си. Политиката на солидарност между нашите народи беше лансирана с много енергия и вдъхновение от Фидел Кастро и Уго Чавес чрез инициативата ALBA – Боливарския съюз за народите от нашата Америка. Това е пример за солидарно сътрудничество, реална международна интеграция, която положи основите на справедливата търговия. Ефектите бяха в различни сфери, като например в образованието и здравеопазването. Благодарение на тези постижения Боливия стана третата страна на нашия континент след Куба и Венесуела, в която напълно бе ликвидирана неграмотността. Това бе постигнато с помощта тъкмо на Куба и Венесуела,  осъществили програмата „Да, аз мога”.

Вие сте в София за конференция, посветена на Движението на необвързаните страни и ролята му за опазването на мира и сигурността в многополюсния свят. Доколко активно е днес това движение, зародило се навремето в годините на Студената война?

Правителството на Уго Чавес бе архитектът на ренесанса в Движението на необвързаните страни (MNAL), на неговото ново активизиране. Силен импулс в тази посока бе даден на срещата на върха на Движението, състояла се през 2016 г. на венесуелския остров Маргарита в Карибско море. Можем да кажем, че нашата страна – родината на Освободителя Симон Боливар, съживи вдъхновяващия дух на Бандунг – индонезийския град, в който през 1955 г. се заражда идеята за това движение.

Хорхе Валеро на трибуната на конференцията в София. Снимка: Къдринка Къдринова
Хорхе Валеро на трибуната на конференцията в София. Снимка: Къдринка Къдринова

Нека припомним, в Бандунг са изработени основните 10 принципа на MNAL, които нататък ръководят дейността му – от официалното му основаване на форум в Белград през 1961 г. и до днес:

Уважение на фундаменталните човешки права и целите и принципите на Хартата на ООН;

Уважение на териториалната цялост и суверенитета на всички държави;

Признание на всички национални освободителни движения;

Признание на равенството между всички раси и равенството между всички нации – малки и големи;

Въздържане от интервенция и намеса във вътрешните работи на която и да е държава;

Уважение на правото на всяка нация за самоопределение, съгласно Хартата на ООН;

Въздържане от актове на агресия или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава;

Решение на всички международни спорове с мирни средства и съгласно с Хартата на ООН;

Насърчаване на взаимните интереси и сътрудничество;

Уважение на правосъдието и международните задължения.

Както може да се забележи, тези десет принципа изцяло съответстват на онзи по-справедлив и по-хуманен свят, към който се стреми и нашата Боливарска революция във Венесуела. Затова не е случайно, че в момента именно Венесуела председателства Движението на необвързаните и лансира много инициативи.

Например в областта на човешките права страната ни от името на MNAL е предложила три резолюции. Първата визира правото на развитие. Конвенция за това право е изработена в ООН още преди около 30 години, но липсваха инструменти за прилагането им. Важното сега е, че се дава старт за изработването на необходимия механизъм в Общото събрание на световната организация.

Другата резолюция е против налагането на едностранни наказателни мерки и поражданите от тях негативни им ефекти, ощетяващи сериозно развиващите се страни и нарушаващи именно човешкото право на развитие. Резолюцията бе подкрепена от мнозинството страни в Съвета по човешките права.

Третата резолюция визира необходимостта от справедлива и недискриминационна международна търговия.

Ето така, чрез механизмите на международното право и принципите на Движението на необвързаните, участваме в изграждането на нов тип международни отношения, на нов тип свят – по-добър, по-справедлив.

А как ще коментирате често повтаряната напоследък идея за т.нар. „хуманитарна интервенция” във Венесуела?

Това е една голяма измама на САЩ, която започна да се гради още преди около 5-6 години върху хипотезата, че имало „хуманитарна криза” във Венесуела. По онова време сегашният шеф на кабинета на правителството на Доналд Тръмп – генерал Джон Кели, оглавяваше Южното командване на САЩ. Още тогава в свое интервю по CNN той заяви, че Пентагонът чака само някой призив, отправен от Организацията на американските държави или от ООН, за да предприеме интервенция във Венесуела с мотива, че там има „хуманитарна криза”.

Хорхе Валеро по време на интервюто за "Барикада". Снимка: Джанли Перес
Хорхе Валеро по време на интервюто за „Барикада“. Снимка: Джанли Перес

Въпросните тези са повтаряни междувременно многократно от висши американски представители, включително и от настоящия шеф на Южното командване – Курт Тайд, който преди броени месеци бе на обиколка из Латинска Америка. Лично президентът Доналд Тръмп директно заяви, че спрямо Венесуела не са изключени никакви действия на САЩ, даже и военни.

Преживяваме много опасен момент и затова е много важно народите по света да надигат гласа си в защита на мира. Едно американско нахлуване във Венесуела ще е катастрофа и ще предизвика силна съпротива. Имаме народ, готов да брани родината си. Имаме много добре подготвена чавистка, социалистическа, антиимпериалистическа, антикапиталистическа армия. Така че нападението срещу нас може да се превърне в голямо поражение за САЩ – като онова, което те преживяха навремето във Виетнам например.

Пред тази заплаха е наложително социалните движения, демократичните сили, пацифистките организации по цял свят решително да застават в защита на мира.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар