В категории:Икономика

Не искаме милостинята на милиардерите. Искаме да си плащат данъците

Решението на социалните проблеми не е в самообслужващата се филантропия, която придава блясък на елитите, укриващи голямата част от богатството си в данъчни убежища

pixabay.com

Оуен Джоунс, The Guardian

„Благотворителността е студено, сиво и коравосърдечно нещо. Ако богатият човек иска да помогне на бедните, той трябва да плаща своите данъци, а не да раздава милостиня по своя прищявка“. Тази фраза е приписвана на бившия министър-председател на Великобритания Клемент Атли, но всъщност принадлежи на неговия биограф, Франсис Бекет. оВъпреки това, тя елегантно обобщава аргументите за прогресивно данъчно облагане.

Според доклад на швейцарската банка UBS, през изминалата година милиардерите са спечелили повече пари, отколкото в цялата историята на човешката цивилизация. Тяхното богатство се е повишило с една пета – с колосалните 8,9 трилиона долара. Нови 179 милиардера са се присъединили към клуба с 9 нули, към който принадлежат още 2 158 души.

Някои от тях са се присъединили към инициативата Giving Pledge и оставят половината от състоянието си за благотворителност. Най-богатият човек в света – Джеф Безос, не е подписвал подобно обещание, но пък е заявил, че ще отдели 2 от общо 146-те си милиарда за помощ за бездомните и подобряване на образованието.

Ще кажете – кой може да отхвърли щедростта на богаташите? В ситуацията при която цялата власт и богатство е концентрирана в ръцете на малък елит, подобни благотворителни постъпки са заслужават похвала и аплаузи, нали? Но филантропията е опасен заместител на прогресивното данъчно облагане. Вземете предвид например Боно – човек, спечелил си репутацията на активист, който неуморно провежда кампании за най-нуждаещите се хора по света. Само че неговата група U2 премества данъчната си регистрация от Ирландия в Холандия, за да избегне плащането на данъци. Самият Боно се появи в „Досиетата от Рая“ – огромен набор от документи, описващи офшорни инвестиции от богатите – след като инвестира в компания, базирана в Малта, която купи литовска фирма. Това поведение е законно, а самият Боно заявява относно аферата на U2, че „тя е плод на някои умни хора, които имаме… хора, които се опитват да са разумни относно начина, по който биваме облагани“.

Той е прав: богатите хора и големите корпорации разполагат със средствата за законно избягване на данъците. Смята се, че глобалните загуби от транснационалните корпорации, които преместват печалбите си, са около 500 млрд. долара годишно, докато паричните средства, скрити в данъчни убежища, са на стойност най-малко 10% от световната икономика. И именно най-бедните са тези, които страдат най-много от всичко това. Филантропията се явява средство, което придава щедър имидж на най-богатите, докато всъщност те спестяват много повече пари, използвайки вратички в закона и данъчни убежища в офшорни зони.

Има и друг проблем. Решението за това как да се изразходват парите от филантропията се определя от личните интереси или капризите на богатите, а не от това кое е най-полезно.

В САЩ например само 12% от средства от филантропия отиват за директна помощ на хората – по-вероятно е те да бъдат изразходвани за изкуство или висше образование. Тези, които избират къде отиват парите, често са много непредставителни за по-широкото население и по този начин е по-вероятно да не са наясно с неговите нужди. В САЩ 85% от членовете на фондациите за благотворителност са бели, а само 7% са афро-американци. Парите, натрупани от прогресивното данъчно облагане от друга страна, се изразходват от демократично отговорни правителства, които трябва да оправдаят своите приоритети. Освен всичко друго те са много по-склонни да инвестират в социалните нужди на гражданите.

Удивително е, че във време, в което богатите станат по-богати, те харчат по-малко за благотворителност, а бедните дават по-висок процент от доходите си за добри каузи.

Това, че осемте най-богати хора в света имат толкова богатство, колкото и най-бедната част от човечеството, е осъдителната присъда на целия ни социален ред. Решението не се крие в самообслужващата се филантропия, която придава блясък на богатия елит, докато той укрива несметните си богатства. Отговорът е в необходимостта от глобално данъчно правосъдие, а не от късчета подаяния, диктувани от фантазиите на елита.

Оставете коментар