В категории:България

Добавката за нощен труд не стига и за билетче

КТ „Подкрепа“ води кампанията срещу ниското заплащане на работата през нощта в България. Каква е ситуацията в момента, за какво настоява синдикатът, какви са основните вреди от тази практика и колко разпространена е тя у нас?

Снимка: Pixabay.com

За драстично увеличение на заплащането за нощен труд и ограничаването му във възможно най-голяма степен се обявиха за пореден път от КТ „Подкрепа“ на кръгла маса, организирана от синдиката в навечерието на приемането на Бюджет 2019.

Кампанията „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ започна още през април тази година, когато от „Подкрепа“ обявиха, че настояват заплащането на нощния труд да бъде „вързано“ за минималната работна заплата като процент (0,5%), а не както е в момента – 0,25 лв/час.

Синдикатите посочват, че през 2007 г., когато е определен този размер, МРЗ е била 180 лева, а днес е 510 лева. В нощен труд са заети над 400 000 души в България, твърдят те.

„Нощният труд е евтин ад“ е новото послание на кампанията на КТ „Подкрепа“, която е както за увеличение на възнаграждението, така и за ограничаването на полагането на нощен труд. Представителите на синдиката носеха тениски с този надпис по време на събитието, предаде БТА.

Ако искането на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лв., или 17,85 лв. за една нощна смяна. В рамките на един месец работникът ще получава чиста сума 113 лева. При минимална работна заплата 560 лева – заплащането за час нощен труд ще стане 2,80 лева, изчисли председателят на Национална федерация „Техническа индустрия, наука, информатика“ към КТ „Подкрепа Здравчо Здравчев по време на кръглата маса.

Той припомни, че от 1997 до 2007 г. също е имало дълъг период, в който заплащането за нощен труд не е променяно и е било седем стотинки за час.

Приходите за осигурителната система биха били милиони допълнително, ако се реализира синдикалното предложение, изчисляват още инициаторите. В момента за една година отчисленията, които се правят за един човек, който работи осем пъти в месеца като полага нощен труд, са 13 лева и 44 стотинки за здравна осигуровка. Ако исканията на синдиката се удовлетворят, общата годишна здравно-осигурителна вноска ще стане 137,09 лв. Пенсионната вноска от 33 лева пък ще нарастне на 339 лева, добавят от синдиката.

За един месец нощен труд работникът получава надбавка от 10,87 лв, което покрива едва 42 на сто от разходите за градски транспорт, посочиха от КТ „Подкрепа“. Една нощна смяна не компенсира дори цената на един билет, изтъкват те. В момента цената на билетчето в София е 1,60 лв.

Цитирани бяха изследвания на Световната здравна организация, която през 2009 г. заявява в свое изследване, че нощният труд трайно уврежда здравето и трябва да се ограничи. Той причинява умора, намаляване на качеството на съня, води до повишаване заболеваемостта и отсъствия от работа, увеличават се трудовите злополуки и текучеството на работници.

Според други цитирани изследвания при нощен труд се увеличава рискът от заболявания на сърдечно-съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми.

Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми. За десет години продължителен нощен труд хората остаряват шест и половина години по-рано от останалите. Американско изследване, направено сред 75 000 медицински сестри за период от 22 години, сочи, че една от всеки десет работили и през нощта в рамките на шест години, ще умре по-рано, каза Здравчев.

Според доклад на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет от 2017 г., който анализира прилагането на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и извънредният труд) не трябва да надвишава 48 часа на седмица, като единствено в българския Кодекс на труда се предвижда продължителност на седмичното работно време до 56 часа, което е т. нар. сумирано изчисляване на седмичното работно време.

Това е свързано с износване на организма, отбеляза Здравчев. Затова от синдиката настояват и у нас да се въведе горна граница от 48 часа заедно с нощния труд, броят на поредните нощни смени да се намали от пет на три в седмицата, минималната междуседмична почивка да стане 35 часа (в момента е 24 часа) и да се ратифицира Конвенция 171 на МОТ за нощния труд.

По време на кръглата маса експерти от Министерството на труда и социалната политика отбелязаха, че „по отношение на директивата има констатации, а няма препоръки“ и настояха „проблемите с нощния труд да се разглеждат комплексно, а не само заплащането“.

„Синдикатът ми е много по-добър от синдиката ти“

Кампанията на КТ „Подкрепа“ за промяна на заплащането за нощен труд срещна неочаквана спънка, организирана от другата голяма синдикална конфедерация – КНСБ. Според икономическия съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, от КНСБ вероятно „не могат да преживеят, че предложението идва от „Подкрепа“.

„КТ „Подкрепа“ води кампания за увеличение на добавката за нощен труд от няколко месеца. Сега е 0,25 лв. на час. Събирахме подписи, организирахме дискусии с представители на правителството, лекари, медицински сестри, учени.

На 4 октомври пуснахме официално предложение за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На 12 октомври то трябваше да се гледа в Комисията по доходи и жизнено равнище към НТСТ. Обаче КНСБ се обяви против включването на тази точка. Не работодателите, а най-големия синдикат в България! Защо? Защото, след като са получили дневния ред и са видели в него предложението на Подкрепа, са решили да пуснат по-разширено предложение – за всички добавки към възнагражденията. Което, разбира се, трябва да се случи, но, както казаха и работодателите, тогава тема номер 1 ще бъде класа. След гласуване, нашето предложение беше изхвърлено от дневния ред.
В най-добрия случай темата ще се разглежда заедно с трите основни държавни бюджета и заедно с всички останали добавки към възнагражденията. А когато не поставиш акцент върху една тема, тя се размива и предложенията не се случват.

Е, добавката към заплащането на нощния труд ще продължи да бъде 0,25 лв. на час; ще продължаваме да се чудим защо медицинските ни сестри бягат; работодателите за хиляден път ще подменят темата за нощния труд с настояването за премахване на процент прослужено време. А 10 години работа през нощта води и до остаряване с допълнителни 6 години. Ма 0,25 лв. са си компенсация, какво?“, написа в своя профил във „Фейсбук“ Григорова в средата на октомври.

Тя обясни пред „Барикада“, че въпросното „по-разширено предложение“ на КНСБ, заради което колегите им от другия синдикат на практика бламирали „Подкрепа“ за разглеждане на въпроса, и до ден днешен така и не е постъпило в НСТС.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар