В категории:Икономика

Сиатъл продължава да опровергава противниците на минималната заплата

Идеологията на много десни икономисти ги караше да предвещават безработица и фалити в резултат от повишението на МРЗ в града. Реалността обаче се оказва друга

Икономическият растеж в Сиатъл не бе спънат от повишаването на минималното почасово заплащане, както вещаеха десните тинк-танкове. Снимка: pixabay.com

Бари Ритолц, Bloomberg

Страховитите предупреждения за това какви негативни ефекти ще има повишаването на минималната работна заплата в САЩ продължават да бъдат опровергавани. До степен, че авторите на по-ранно изследване, прогнозиращо спад на заетостта и други икономически щети от повишаването на минималното заплащане в Сиатъл, на практика оттеглиха първоначалните си оценки в нов доклад. Ако в първото изследване се твърдеше, че има спад на средното месечно заплащане в резултат на промените, то в новото изследване се отчита, че ефектите върху различните групи работещи има различен ефект, като за някои те са се изразяват с чувствително повишаване на заплатите. Тези икономисти обаче все още изглеждат озадачени какво са объркали изначално.

Преди няколко години Сиатъл, подобно на няколко други процъфтяващи градове на Западния бряг, наложи постепенно повишаване на минималната работна заплата до 15 долара на час – двойно повече от действащото на национално ниво минимално заплащане. Този ход на местните власти представляваше частичен отговор на нарастващата бедност и подоходно неравенство в града, който успя да се възстанови от кризата по-бързо от голяма част от страната.

Реакцията срещу повишаването на МРЗ беше незабавна, рязка – и дълбоко погрешна. Увеличаването бе интерпретирано от консервативните тинк-танкове като “икономическо самоубийство”, което ще спъне растежа и ще унищожи работни места. Отправяните предупреждения бяха недвусмислени и доста специфични: “очаквайте масово затваряне на ресторанти и ръст на безработицата заради този глупав опит да се повиши жизнения стандарт”.

Тези, които се противопоставят по идеологически причини на задължителните повишавания на минималната заплата пощуряха, когато една пицария в Сиатъл затвори. Същевременно игнорираха данните, показващи, че заетостта в ресторантьорския бранш в цялата област около Сиатъл расте. Критиците дори обвиняваха повишаването на минималната заплата в Сиатъл за безработицата в предградия, които не са обхванати от законодателството в града. Въпреки мрачните прогнози, не само не се стигна до масово затваряне на ресторанти, но и започна отваряне на нови заведения, а заетостта в сектора се повишава:

Заетостта в заведенията за храни и напитки в административната област Сиатъл-Такома-Белвил не е спирала да расте, след като започна повишаване на заплащането. Източник: Федерална резервна банка на Сейт Луис.

Но вместо да си подготвят домашното, критиците заложиха на тактики за сплашване.

Кършенето на ръце заради повишаването на заплатите до голяма степен се основаваше на едно пълно с грешки изследване на Вашингтонския университет. Както отбелязвах през 2017 г. фаталният недостатък на това изследване бе, че изключва големи бизнеси с повече от един търговски обект. Когато говорим за ефекта от повишаване на минималната заплата, не можем просто да пропуснем повечето от най-големите работодатели, плащащи минимални заплати като McDonald’s, Wal-Mart и други вериги за бързо хранене и търговия на дребно. Точно тези работодатели бяха основната цел на закона за повишаване на МРЗ – за компании с над 500 служители дори е предвидено още по-високо повишаване на минималната почасова надница от 15,45 долара.

Това изследване има още два очевидни дефекта, които си струва да се споменат. Първият е, че констатациите му противоречаха на огромното мнозинство от изследванията за минималните работни заплати. Още през 1994 г. икономистите Алън Крюгер и Дейвид Кард показват, че умереното, постепенно увеличаване на заплащането, не води до каквото и да е значително понижаване на заетостта или работните часове. Игнорирането на купища предишни изследвания без добри аргументи прави първоначалния доклад на Вашингтонския университет най-малкото съмнителен.

Второ, има потенциален проблем, ако водещият изследването е човек, чиято безпристрастност е под въпрос. В случая това е икономистът Джейкъб Вигдор, който има доста показателни обвързаности, включително с десния Институт Манхатън. Не казвам, че хората не трябва да имат свое мнение, но изследователите трябва да подхождат непредубедено. Това е особено важно в сфери като икономиката и обществените политики, където вярванията и политическите обвързаности могат да имат прекомерно въздействие върху обективността.

Разбира се, трябва да вземем предвид аргумента, че икономическият растеж в Сиатъл е толкова силен, че е надвил всякакви негативни ефекти от по-високата минимална заплата. Тази възможност в никакъв случай не трябва да се пренебрегва. Може никога да не разберем със сигурност дали е така, защото в икономиката нямаш възможност да провеждаш контролирани експерименти – имаш на разположение само фактите.

Но не трябва да спираме да подчертаваме колко грешни бяха някои от първоначалните анализи за повишаването на заплатите. Когнитивният дисонанс е мощна сила. Ако идеологията ти включва вярата, че всякакви държавни усилия за повишаване на жизнения стандарт са обречени, то тогава разбира се ще си против задължителното повишаване на минималното заплащане. Проблемът възниква когато тези типажи се сблъскат с факти, които противоречат на вярванията им. Възможностите са или да преосмислиш идеологията си, или да игнориращ данните. Мнозина явно са предпочели да направят второто.

Оставете коментар