В категории:България

ДПС с управляващите срещу президентското вето

С промените в Закона за държавната собственост ще може да се приватизират знакови имоти, предупредиха от БСП. От ГЕРБ нарекоха опасенията на опозицията „изкуствоведски анализ на картинка“

Така беше отхвърлено вето №10 на президента Румен Радев

Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промени в Закона за държавната собственост, с които според държавния глава се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък.

Поправките са внесени от депутати от управляващата коалиция, основно от малкия партньор в нея „Обединени патриоти“, и бяха приети окончателно на второ четене на 10 октомври, но седмица по-късно Радев ги върна в парламента за ново обсъждане.

При необходими 121 гласа, управляващата коалиция събра 145 и окончателно потвърди волята си, като мандатоносителите от ГЕРБ и техните официални партньори ОП и ВОЛЯ получиха подкрепата и на 17 народни представители от ДПС.

Преди гласуването депутатите поспориха около час по ветото, като се стигна до обвинения кой е приватизирал по-порочно, намесени бяха имената на Иван Костов, Румен Овчаров, Стефан Софиянски и други.

Мотивите на държавния глава бяха защитени в началото на дебата от депутата от БСП Пенчо Милков, който настоя, че с този закон ще може да се приватизират знакови имоти като НДК и Националната спортна база в Белмекен, защото това ще зависи само от политическата воля на Министерския съвет.

В защита на поправките се обяви председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ. Той обяви, че с този законопроект управляващите са „внимавали много, защото материята е сложна и очевидно трудно се разбира – включително от екипа на президента, който не е разбрал кой знае какво“.

Ако пък са разбрали, значи се опитват да манипулират, посочи Кирилов. Той настоя, че указът на държавния глава бил твърде лаконичен и правил опит за няколко внушения. Нямало нищо „скрито“, за което говорел Румен Радев, тъй като решението за т.нар. „апорт“ ще взима от Министерския съвет, което е „гаранция за публичност и прозрачност“ и освен това подлежи на обжалване и съдебен контрол.

„Когато Румен Овчаров беше министър на икономиката, по кой ред се взимаше решението за апорт, имаше ли законов текст и ако е нямало, как се взимаше решение с наредба“, попита Кирилов и обясни, че именно за да се съгласува режима на апорт, при който в момента има противоречие в два закона, са извършени внимателно поправките.

Президентът манипулирал и със забранителния списък, като според Кирилов поправките установявали ясен регламент.

Депутатът нарече аргументите на президента „уж аргументи, квази аргументи, измислени аргументи“. Не било вярно също така, че срещу сделката за апорт държавата „не получава нищо“, тъй като се получавало половината или най-често повече от половината от дружеството, което получава даден актив.

От БСП контрираха с пример: ако например „Летище София“ е в забранителния списък, но някой има желание да приватизира част от неговите активи, той може да лобира за прехвърлянето им в ново дружество с примерно наименование „Да дадем на ГЕРБ“, което вече не е в този списък и с решение на Министерски съвет може да бъде приватизирано, като по този начин остави „Летище София“ кухо.

Някои съмнителни белези

Крум Зарков очерта седем белега на процедурата за приемане на тези поправки, които според него оставят съмнения в истинските му цели.

Първо, той е внесен от депутати, а не от Министерския съвет (бел.ред – процедурата при внасяне от кабинета е далеч по-дълга и прозрачна) макар че на комисия да е станало ясно, че инициативата е на Министерството на икономиката. „Вносителят се крие зад депутати. Защо?“, попита Зарков.

Второ, подкрепян е от цялото мнозинство, но е внесен от малкия партньор, а депутатите от ГЕРБ „се крият се след осмото място“ на подписалите.

Трето, оценката на въздействието е „изцяло формална“ и няма разлика между нея и мотивите на проектозакона, тоест просто формално е запълнено изискването.

Четвърто, по думите на Зарков, „абсолютно всички текстове са преработени между първо и второ четене“, като на практика „законопроектът, внесен на първо четене, не е този, който излиза след второ в нито един текст“. При това текстовете са изменени по специфична процедура в правилника за работа на парламента, която пренебрегва сроковете за вкарване на предложения, периодът те бъдат на сайта на институцията и други.

Пето, в преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост се вкарва текст, който прави изменение в друг закон, който от своя страна не е обсъждан въобще на първо четене. Така се променя цял един закон без да е спазена конституционната процедура, посочи Зарков.

Шесто, зад законопроекта стои конкретен казус. „По думите на вносителите целият законопроект идва от противоречие в текстовете покрай проблеми на Индустриална зона Бургас. Не съм наясно с конкретния казус, но съм сигурен, че законотворчество за конкретен казус е по дефиниция порочна. Може да проработи добре там, но да доведе до това, за което предупреждава президентът – разпарчетосване на държавата“, добави депутатът.

Седмо, законопроектът се опитва открито да заобиколи друг закон – за приватизацията и следприватизационния контрол. „Това създава основателно съмнение относно реалните цели. В един момент казваме – забраняваме да приватизираме определени предприятия, защото са важни за националната сигурност и икономиката, правим го шумно, но същевременно с друг законопроект се опитваме да заобиколим първия. Резултатът е, че почти не остана текст, срещу който да се намери друг текст равен по сила и обратен по значение“, обобщи Зарков.

Държавата – лош стопанин или лоши стопани в държавата?

Според Крум Зарков правителството не е трябвало да се крие зад отделни депутати, а да внесе законопроекта от свое име и по този начин да каже ясно, че изповядва и следва политиката на обездържавяване, че изповядва идеята „държавата е лош стопанин“ и така ще продължава. „Имате право да го кажете и тогава щяхте да се сблъскате с опозицията, защото ние не смятаме така. Ние смятаме, че не държавата е лош управник, а определени управници са лоши“, каза той.

В отговор Данаил Кирилов му отвърна, че не е чул правни аргументи, а само внушения и „някакви признаци“, като цялото изказване приличало на „изкуствоведски анализ на картинка“. Зарков пък отвърна, че такова определение не е обида за него, а може да е обида само за частта от залата, в която стоят управляващите. „Не са важни подозренията, важни са фактите, а ние имаме много“, каза Кирилов и изчисли, че може да говори 5 часа за отделни приватизационни сделки на държавно ниво и още 7 часа, ако включи в темата и сделките на Стефан Софиянски.

Дебатът съвсем се разгорещи и измести след намесата на бившия член на БКП и настоящ тежък критик на БКП Спас Гърневски, който по традиция засипа опозицията с куп епитети и обвинения, приложени с много патос. Според него дали държавата е лош стопанин се разбрало още през 1989-та година, когато всичко било в нея, а накрая тя обявила фалит.

Приватизацията има успеваемост около 1%, а другото е съсипия, контрира Антон Кутев, който посочи, че може отново много да се говори за Иван Костов и приватизацията от 90-те години, но е по-важно за този парламент какво той ще остави занапред. 44-тото Народно събрание трябва да преосмисли ролята на държавата, която е много важна – за сигурността, здравеопазването, образованието, икономиката и много други сфери, защото няма как при този процент на успеваемост на приватизацията да се говори, че държава е лош стопанин.

Павел Шопов от „Атака“ пък не се съгласи, че не трябва да се говори за миналото и засипа с епитети Иван Костов и неговото управление, като го нарече „най-фаталното, идиотско и крадливо“. „2680 предприятия бяха разсипани, унищожени и ограбени по способа на разбойническо-ментаджийска приватизация, това е най-страшния, най-жестокия грабеж“, ядоса се Шопов.

Той обаче настоя, че днес обсъждания за трети път законопроект няма отношение към този проблем и няма да доведе до ефектите, за които говорят президентът и БСП, поради което минути по-късно гласува срещу ветото. Изказвания не направиха от ДПС и ВОЛЯ, които също гласуваха срещу акта на президента.

Това беше десето вето на Румен Радев, като само в един случай парламентът не успя да го преодолее – при случая с върнатите поправки в Закона за приватизацията, придобили популярност като „поправката Домусчиев“.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар