В категории:Анализи / Избрано / Икономика

Белият дом извади плашилото на социализма

Пикапите като върховно достижение на капитализма, работещите майки като спирачка за прогреса, универсалното здравеопазване като сталинистки кошмар и други предизборни изхвърляния на управляващите в САЩ либертариано-консервативни сектанти

Сивокоси корпоративни икономисти обясняват на избирателите на Тръмп, че комунистите идват да им вземат пикапите

Едно от най-известните наблюдения на Карл Маркс е това, че историята се повтаря – веднъж като трагедия, и втори път като фарс. През 50-те години в САЩ маккартизмът ловеше червени вещици и плашеше публиката, че зад всеки ъгъл дебнат привърженици на Съветския Съюз. Тази седмица трагедията на политическите преследвания се завърна като фарс под формата на официален доклад, сравняващ умерените социалдемократически политики с “Големият скок напред” на Мао Дзедун и разкулачването в СССР, пише британският Guardian.

Докладът от 72 страници е подготвен от Съвета на икономическите съветници към Белия дом (CEA) и е озаглавен “Загубата на възможности при социализма”. Съветниците на Доналд Тръмп са имали доста поводи да подготвят това пропагандно творение, без съмнение с помощта на Heritage Foundation, American Enterprise Institute и други “експертни” частни институции, поддържани от братя Кох и други милиардери-либертарианци.

Може би са се притеснили от неотслабващата популярност на представящия се като “демократичен социалист” Бърни Сандърс и слуховете, че той ще се кандидатира за президент и през 2020 г. Може би са се стреснали от изненадващата победа на Александрия Окасио-Кортес през юни, или от това, че движението на демократичните социалисти на Америка набъбна до над 50 хил. души. Или от факта, че дори поръчаните от братя Кох проучвания показват, че мнозинството граждани на САЩ подкрепят универсалното здравеопазване, повишаването на минималната работна заплата и безплатното висше образование. Вероятно последната капка бе публикувано в понеделник проучване, според което повече от половината от гласоподавателите на Републиканската партия също подкрепят универсалното здравеопазване.

Официално заявеният повод за публикуването на доклада обаче е двувековният юбилей от раждането на Маркс. “Съвпадайки с 200 годишнината от рождението на Карл Маркс (май 1818 г.), социализмът се завръща в американския политически дискурс. Подробни политически предложения на самообявилите се социалисти набират подкрепа в Конгреса и сред голяма част от електората”, пишат предполагаемите професионални икономисти, съветващи президента на най-голямата световна икономика.

Публикуването на доклада също така неслучайно съвпада с предстоящите избори за Конгрес, и без съмнение ще се използва от републиканските кандидати и пропагандните рупори във Fox News като аргумент, че достъпното здравеопазване и достойното заплащане представляват екзистенциална заплаха за американската демокрация и начин на живот (макар на все повече хора да става ясно, че са екзистенциална заплаха само за прекомерните маржове на печалба на шепа корпорации).

Основната цел на доклада очевидно е да дискредитира набиращото популярност предложение на Бърни Сандърс за разширяване на програмата Медикеър към всички граждани, което на практика ще създаде здравна система с единен платец и универсален достъп, каквато има във всички останали развити (и доста развиващи) се страни. Перспективата за подобна нормализация на пословичната здравна система на САЩ обаче докарва колики на застрахователните и фармацевтични корпорации, които естествено искат запазване на положението, позволяващо им да генерират милиарди за сметка на пациентите. За републиканците е важно да подклаждат негативно отношение към социалните политики и като параван за готвеното от тях допълнително орязване на бюджета за социални и здравни програми, чрез което да се покрие дефицита от въведените данъчни облекчения за богатите.

Основният аргумент в кампанията срещу “Медикеър за всички” е това, че въвеждането на универсална система ще струва 32.6 трлн. долара за десетилетие. За да наплашат допълнително публиката, авторите на доклада на CEA сравняват извеждането на здравеопазването от ръцете на частните интереси с масовия глад в маоистки Китай и СССР. “Модерните журналисти и анализатори редовно представят здравната система с единен платец като по-ефективна – и по този начин са сходни по дух с Ленин и Мао”, пишат напълно сериозно съветниците на Тръмп. За да звучат твърденията им за “Медикеър за всички” по-убедително, те са изпъстрили документа с позната марксистка терминология: “Предложеното решение включва система с единен платец, по-високи данъци (“от всекиго според възможностите”) и обществени политики, които предоставят голяма част от стоките и услугите на нацията “безплатно” (“на всекиму според потребностите”)“.

В доклада се твърди и че тъй като здравната реформа ще се финансира от по-високи данъци, “БВП ще спадне с 9%, или с около 7 хил. долара на човек през 2022 г.”. Подробните оценки за ефективността на универсалното здравеопазване обаче показват друго. Дори едно от изследванията, целящо да дискредитира идеята (отново финансирано от братя Кох), показва, че “Медикеър за всички” всъщност ще понижи общите национални разходи за здравеопазване с 2 трлн. долара за десетилетие, освен това ще доведе до повишаване на заплатите. Други (независими от Кох) специалисти изтъкват, че очакваните икономическите ползи от такава система ще са много по-големи. Въпреки целите си, докладът на CEA също съдържа аргументи в подкрепа на здравната реформа. Авторите му например са включили таблица, показваща колко по-малко чакат възрастните хора в САЩ да видят лекар-специалист в сравнение със страните с универсално здравеопазване. Но някак си са пропуснали да вземат предвид факта, че здравните грижи за пенсионерите в САЩ са покрити от Медикеър, и на практика те се ползват от услугите на система с единен платец.

Популярността на предложенията на Сандърс сред избирателите накара доста демократи да прегърнат идеята за “Медикеър за всички”. Въпреки риска да отблъснат корпоративните лобита, около половината кандидати на демократите в предстоящите избори подкрепят идеята за “социализирано здравеопазване”.

Като цяло обаче партията си остава про-корпоративна и се позиционира много по-надясно от лейбъристите във Великобритания и другите социалдемократически партии в Европа, отбелязва Дейвид Смит от Guardian. Преди време лидерът на демократическото малцинство в Камарата на представителите Нанси Пелоси декларира, че “ние сме капиталисти и това е положението”.

Дори членовете на движението на демократичните социалисти съвсем не са се засилили да колективизират земеделието или да създават авторитарна еднопартийна система – всъщност много малко от тях дори твърдят, че САЩ трябва да се опитват да копират скандинавския социалдемократически модел. Но тъй като Доналд Тръмп никога не е оставял реалността и фактите да му пречат на въображението, той драматично обяви новата вълна от прогресивни демократически кандидати за “радикални социалисти, които искат да организират американската икономика по модела на Венецуела”.

Докладът на икономическите му съветници също е много показателен за това, че единствените аргументи на управляващите срещу тезите на набиращата сила прогресивна опозиция са нелепите хиперболи, неадекватните сравнения и извадените от историческите архиви пропагандни клишета.

Уводът е идеологическо подкован с цитати от Маргарет Тачър за това как “на социалистическите правителства винаги им свършват парите на другите”, а като доказателствена част се използват схемите на Милтън Фридман за “четирите начина да харчиш пари”. Разбира се не се споменава как дерегулациите на Тачър и щатският ѝ еквивалент Рейгън в крайна сметка дадоха възможност за финансовите спекуланти да си играят с парите на всички останали, предизвиквайки така глобалната финансова криза.

За сметка на това докладът поучава, че “социалистическият разказ назовава потисниците на уязвимите, като например буржоазията (Маркс), кулаците (Ленин), земевладелците (Мао) и огромните корпорации (Сандърс и Уорън)”. Сандърс вероятно вече е свикнал с това да бъде вкарван под най-невероятни знаменатели, но Елизабет Уорън, която гордо заявява, че е “капиталист до мозъка на костите си”, с право може да се изненада. Френският икономист Тома Пикети също е заклеймен като апологет на съветските опити за премахване на частната собственост, макар неговите предложения да представляват по-скоро зов за по-рационална данъчна политика, отколкото за някаква революция.

Докладът е пълен с повърхностни разсъждения за преимуществата на пазарната система, където видиш ли “хората харчат своите собствени пари”, които сполучливо са оприличени от Кейт Арноф от The Nation като “опит на натъпкан с Red Bull първокурсник да разтълкува въвеждащия курс по икономика”.

Като доказателство, че държавният контрол води до по-ниско производство не само в “типично земеделски икономики като маоистки Китай, Куба и СССР”, но и в индустриализирани страни, авторите на доклада посочват Венецуела, като за целта сравняват производството на петрол там и в Канада. В доклада обаче е пропуснато да се отбележи, че спадът на производството на петрол в страната през последните години съвпада с наложените от САЩ санкции. Липсват и сравнения с други държави, например с Мексико, където производството спадна след като започна приватизация на сектора, или пък със страните от Персийския залив, чийто добив достига рекорди въпреки държавния контрол.

Но вероятно най-нелепата част от доклада е тази, посветена на скандинавските държави, които често се сочат като успешни примери за прилагане на социалистически политики. На първо място CEA изтъква познатия аргумент, че прилаганите в тези страни политики всъщност не са наистина социализъм според икономическата дефиниция. След това се подчертава, че “жизненият стандарт в скандинавските държави е с поне 15% по-нисък от този в Съединените щати”. Според съветниците на Тръмп, ако САЩ бяха приели политики от скандинавски тип през 70-те, “реалният БВП щеше да спадане с поне 19% в дългосрочен план”.

При представянето на доклада председателят на Съвета Кевин Хасед добави още едно любопитно твърдение: “Хората от скандинавски произход живеещи в САЩ имат среден доход с около 30% по-висок от средния американец, поради което приходите им са средно с 50% по-високи от тези на хората в родината им. Ако напуснеш Скандинавия и се преместиш в САЩ, можеш да очакваш 50% по-висок доход”. Този странен етноцентричен аргумент вероятно трябва да внушава, че размерът на доходите не се дължи на културни особености, а на икономическите и обществени политики. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че средният доход на белите домакинства в САЩ е значително по-висок от този на цветнокожите. Могат да се посочат и още много пропуснати в доклада факти, като например това, че скандинавските държави се класират по-напред от САЩ в индекса на човешкото развитие и имат по-висока очаквана продължителност на живота.

Икономическите съветници на Тръмп обаче не спират до там и “изобличават” пазарната неефективност на грижите за деца и старци: “В Швеция голяма част от жените работят в обществения сектор, за да се грижат за децата на други жени, които на свой ред работят в обществения сектор, за да се грижат за родителите на жените, които се грижат за децата им. Ако шведските жени се грижат взаимно за родителите си в замяна на взаимните грижи за децата си, колко допълнителна реална производителност идва от това?”

Като оставим настрана, че подобни социопатски разсъждения могат да се родят само главата на особено безнадежден пазарен фанатик, си струва да се отбележи, че Съединените щати са една от малкото държави в света, в които няма никаква форма на платено майчинство (което ги нарежда до други икономически тигри като Свазиленд и Лесото).

Докладът забива последния пирон в ковчега на скандинавския социализъм като посочва, че притежаването и шофирането на пикап е по-скъпо в Швеция, Норвегия и Дания, а във Финландия Ford Ranger струва почти двойно повече, отколкото в САЩ. Авторите не поясняват защо му е на един жител на европейска държава да притежава поглъщащ огромни количества гориво камион, оригинално предназначен за превоз на добитък, нито пък правят сравнение между пътните мрежи, обществения транспорт и други фактори, логично свързани с покупката и използването на автомобили.

Публикуването на странния доклад бе посрещнато с много повдигнати вежди и подигравки в социалните мрежи, но едва ли ще получи особено внимание от избирателите на фона на цялостната вътрешнополитическа какафония. “Когато администрацията на Тръм се занимава с безсмислени и интелектуално срамни инициативи, всъщност трябва да сме благодарни. Това означава, че не вършат нещо зло или с реални последствия”, коментираха от неправителствената правозащитна организация Public Citizen.

Тези пародийни усилия на управляващите в САЩ и обслужваните от тях корпоративни интереси обаче показват нещо важно. Развяваното като заплаха “връщане на социализма” очевидно няма нищо общо със Сталин или Мао. Става въпрос за първите, все още доста плахи стъпки към нормализиране в лявото политическо пространство, след като политическото махало бе запратено далеч надясно по време на десетилетното господство на неолибералната догма.

Това твърде закъсняло завръщане на лявото към корените му (при все всички условности и особености на политическия контекст в отделните страни, където се наблюдва) дава единствената смислена и перспективна алтернатива за противодействие на лумпенизирането и фашизирането на “народните маси”, които толкова дълго бяха оставени без истински представители. Остава да стискаме палци, че в страни като САЩ и Великобритания този процес ще набере поне толкова сила, колкото се опасяват противниците му, което в бъдеще може да повлияе позитивно и на наглед безнадеждната политическа реалност и в държавици като нашата.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар